1 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 02.08.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2063 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Д. Р. Д. и В. И. Д. са подали молба за отмяна на влязло в сила решение № 1012 от 22.12.2015 г. по т.д. 967/2015 г. Излагат съображения за действието на клаузите на чл. 4 и чл. 7 от договора, сключен между тях и „Уникредит Булбанк“ АД – договор за банков кредит № 304/6728 от 05.06.2007 г. и конкретно чл. 4.1.а и чл. 4.1. б. Ако се приемело, че са подписали договор с начин на плащане на равни вноски по главницата тогава щял да намери приложение лихвеният план, описан в т. 4.1.б от договора като издължаването на равни вноски по главницата лихвеният процент се определял като сбор от базисния лихвен процент /променлива величина –Юрибор, действащ и прилаган от банката за съответния период, увеличен с надбавката/непроменила величина за редовен дълг, определен съгласно чл.4.1. б от договора, от което следвало, че месечните вноски следвало да са различни. Не им бил представен за подписване погасителен план и не били разписвали. А им било обяснено, че ще им се представи по-късно. Били поискали от банката сведения за изплатените суми, размера на главницата, която остава и били установили, че лихвеният процент им бил променен. Това било 6,873 %, което изключвало съдържанието на договора , че при анюитетни вноски е непроменлив лихвеният процент. Това им били отговорили в писмо от 7.10.2014 г. Окръжен съд – [населено място] бил постановил решение по т.д. 126/16 г. , с което приел, че страните били подписали договор с начин на връщане на кредита чрез анюитетни вноски при което следвало да намери приложение разп. на чл.4.1 а от договора. След консултации на 16.3.2018 г. се снабдили с официален според тях документ, изходящ от „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на издаденото им съдебно удостоверение, по който било видно че към договора липсвал отделен подписан погасителен план, от който да се направи извод за лихвения процент и начина на формиране на месечните вноски, записано било, че погасителният в план е в т.7.1. от договора, т.е. не можело да се взе предвид разпоредбата на чл. 4.1.б от договора, в която бил записан фиксиран лихвен процент 6,75 %. След като връщането на кредита било на анюитетни вноски, то следвало да се съдържа лихвени я процент в чл.4.1. а. При постановяване на решение по т.д. 967/15 съдът не бил взел предвид начина на определяне на лихвения план, изхождайки от чл. 4.1 б, и били налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото новото писмено доказателство – писмо от 16.03.2018 г. съдържало информация, която е от съществено значение по делото и с която не са могли да се снабдят с лихвен план, както и в кредитното досие в цялост. С молбата за отмяна представя писмото от 16.3.2018 г., както и писмо от 7.10.2014 г. 19.9.2014 г., 26.7.2011 г. 16.6.2011 г. Формулира искане за отмяна на решението по т.д. 967/15 г., ОС – Варна като сочи, че влязлото в сила решение е по т.д.126/16 г. Ответникът по молбата „Уникредит Булбанк“ АД оспорва молбата. Счита, че същата е недопустима. Излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Мотивите, които били изложени били за неправилност на съдебното решение. Моли да се отхвърли молбата като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като извърши проверка и прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал.1 ГПК намира следното: Молбата е за отмяна срещу решение на Апелативен съд – [населено място] № 112 от 09.05.2016 г., с което е потвърдено решение № 1012/22.12.2015 г. по т.д. 967/15 г., Окръжен съд – Варна съгласно посоченото в обстоятелствената част и петитума на молбата. Молбата е предявена от обвързаните от решението молители Д. Р. Д. и В. Иванова Д.. Следователно са легитимирани да искат отмяна. С първоинстанционното решение Окръжен съд – [населено място] е осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на Д. Р. Д. и В. И. Д. сумата от 4 273,41 лв на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, която сума представлява левова равностойност на 2 184,96 евро и съставлява разликата между реално платения размер и действителният размер на дължимата възнаградителна лихва, формиран на база едномесечен индекс EURIBOR и уговорената фиксирана надбавка от 2,720 % за периода 1.10.2009 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.09.2014 г. като получена без правно основание по договор за банков кредит № 304/6728 от 5.6.2007 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 30.09.2014 г. до окончателното плащане на задължение и е отхвърлен иска за разликата от 4 273,41 до първоначално предявения размер от 31 515,09 лв, представляваща равностойността на 16 113,41 евро. След постановяване на решението е подадена въззивна жалба от Д. Д. и В. Д. и с решение на Апелативен съд – [населено място] е потвърдено решението в отхвърлителната част за разликата над 4 273,41 лева до 31 515,09 лв. и в частта, с която банката е осъдена да заплати 2 104,04 лв, получена без основание по договора за кредит. С определение № 179 от 7.3.2017 г. по т.д. 60 347/16 г., ВКС, III отделение, не е допуснато касационно обжалване на решението. Следователно и на основание чл. 296, т. 3 от ГПК решението е влязло в законна сила. С оглед данните по делото съдебното дирене пред първата инстанция е приключило на 06.04.2016 г., а решението е влязло в законна сила на 7.3.2017 г. Молителите са легитимирани да искат отмяна в частта, с която са отхвърлени исковете им. Молбата е допустима, тъй като е подадена срещу акт, който е влязъл в законна сила и е формирал сила на пресъдено нещо между страните. Отмяната по реда на чл. 303 от ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, при наличието на определени предпоставки. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно като новооткритото доказателство или новоузнатото обстоятелство следва да имат съществено значение за спора, т.е. да обусловят различен изход на спора. Необходимо е представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването на спора, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно със съответните доказателства. Отмяна може да се допусне, когато се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото, както и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдени от страната при разглеждане на делото обстоятелства. За да обосноват основателност на искането си молителите следва да докажат, че обстоятелствата, на които се позовават, респ. писмените доказателства, които представят не са могли да бъдат представени в процеса и те имат качеството новооткрити или страната не е могла да се снабди своевременно, т.е. в рамките на предвидените срокове съгласно чл. 131 и чл. 367 от ГПК и чл. 147 от ГПК с полагане на дължимата грижа. В конкретния случай, представеното от страната писмо изх. № 0304-59-000165 от 16.3.2018 г., няма характера на ново писмено доказателство. То свидетелства за доказателства и обстоятелства, които са настъпили преди тази дата и преди посочените релевантни дати на приключване на устните състезания пред въззивния съд и влизане на решението в сила. Молителите сочат, че са предявили иск, по който не са били в състояние да заплатят държавната такса и въз основа на съдебно удостоверение са се снабдили с отговор на издадено им удостоверение - именно така посоченото писмо. В писмото се сочи, че директор на филиал на ответната банка предава на адв. Д. Г., пълномощник на молителите документи, отнасящи се до договор за банков кредит № 304/6728/05.06.2007 г. Така описаните документи: договор за банков кредит, договор за учредяване на ипотека, оформена в нотариален акт, удостоверени от Служба по вписванията, експертиза за ремонтни работи, искова молба, решение на Апелативен съд В., оплакване от Д. Д. вх. № 387 от 16.6.2011 г. и от 19.9.2014 г., както и искане за промяна на параметрите по договора за кредит, не са доказателства, които молителите не са могли да ангажират в процеса, а и да обусловят извод за наличие на факти от значение за спорното право, разгледано от съда и съответно от значение за правилността на решението. Макар и да носи дата 16.3.2018 г., т.е. след влизане в сила на решението, то не може да се приеме, че е ново писмено доказателство относно останали недоказани в процеса факти, с което страната не е могла да се снабди в рамките на предвидените от закона процесуални срокове Според молителите обстоятелството, за което свидетелства писмото е - липсата на погасителен план към договора за кредит№ 304/6728 от 05.06.2007 г., сключен между страните. Липсата на погасителен план, за която свидетелства писмото означавала, че е възможно между страните да се установи, че кредитът се връща на равни месечни вноски и това обуславяло извод за задължение на по-голям размер от недължимо платената лихва на основание чл. 55 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че обстоятелството, на което се позовават молителите, не им е било известно и по обективни причини и не са могли да го е узнаят. Поради това същото не представлява ново обстоятелство, което не е било известно на страната към момента на решаване на делото. Това изключва една от очертаните вече предпоставки за основателност на молбата по чл. 303, ал.1 т. 1 от ГПК. Въпросът за това дали делото е било попълнено с необходимите доказателства, както се твърди в молбата, а именно непредставяне на кредитното досие в цялост и на други писмени доказателства от страна на банката, не може да обуслови основание за отмяна, както бе посочено по-горе. В този смисъл поради отсъствие на очертаните предпоставки, изискуеми от чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молителите не могат да установят основателността на молбата си. По всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на следва да се остави без уважение. Останалите приложени към молбата писмени доказателства също не представляват нови писмени доказателства, още повече, че писмата от 16.6.2011 г., 26.7.2011 г. и от 19.9.2014 се намират по делото. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в това производство на ответника следва да се възмездят направените по делото разноски. Видно е от представените два договора за правна защита и съдействие, че „Уникредит Булбанк“ АД сключила договор и упълномощила адвокат С. Шипков. За осъщественото процесуално представителство по настоящето дело са уговорени и видно от платежни нареждания, платени от банката на адвоката 2 200 лв. С оглед действително направените разноски следва да се постанови осъждането на молителите да ги заплатят. По така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и В. И. Д., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], с.о. „Пчелина“ № 787, на основание чл. 303, ал.1 т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 112 от 09.05.2016 г. по т.д. 126/16 г. Апелативен съд В.. ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], м. „Пчелина“ № 787 и В. ИВАНОВА Д., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 2 200 лв направените разноски по делото. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: