Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 537                                    гр. София, 17 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми декември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 579  по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 16.09.2009 г, за възобновяване на НОХД № 304/09 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено определение от 16.04.2009 г, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство. С цитирания съдебен акт подсъдимият Д. Ж. Г. се е признал за виновен в това, че: 1/ на неустановена дата, преди 13.09.2007 г, е открил паметници на културата и в продължение на две седмици съзнателно не е съобщил на властта, престъпление по чл. 278 а, ал. 1, пр. 5 НК, за което, при условията на чл. 55 НК, му е наложено наказание глоба, в размер на 500 лв, 2/ през месец май 2008 г, без надлежно разрешение е предлагал за продажба в Интернет археологически движими паметници на културата, престъпление по чл. 278 б, ал. 3, пр. 2, алт. 2 НК, за което, на основание чл. 55 НК, му е наложено наказание „пробация”, включваща мерките по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, за срокове от по шест месеца, 3/ за периода от неустановена дата до 2.06.2008 г, в гр. П., е държал боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, за което, при условията на чл. 55 НК, му е наложена глоба, в размер на 1 500 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: „пробация”, включваща мерките по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, наложени за срокове от по шест месеца. Съгласно чл. 244, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 53, ал. 2, б. „а” НК, са отнети в полза на държавата археологическите движими паметници на културата, а, съгласно чл. 53, ал. 2, б. „а” НК, инкриминираните боеприпаси. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.1 НПК. Твърди се, че материалният закон е нарушен при определяне на наказанията, следващи се за престъпленията по чл. 278 а НК и по чл. 339 НК, както и неправилно е посочено основанието за отнемане на археологическите паметници на културата. Сочи се, че наказанието глоба, наложено за престъплението по чл. 278 а НК, не е определено при хипотезата на чл. 55 НК, а при условията на чл. 54 НК, предвид редакцията на действалата към момента на деянието санкция, предвиждаща „лишаване от свобода” до една година или глоба от 500 до 1 000 лв. Изтъква се, че е нарушен материалният закон и при определяне на наказанието, за престъплението по чл. 339 НК, тъй като към момента на деянието, то е било наказуемо с „лишаване от свобода” до шест години, и затова, при хипотезата на чл. 55 НК, е било възможно да бъде заменено единствено с „пробация”. Сочи се, че неправилно е определено основанието за отнемане на паметниците на културата, което, според прокурора, следва да бъде по чл. 278, ал. 7 НК. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитникът на осъдения счита, че искането е частично основателно. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.   Разгледано по същество, е основателно.   Съгласно чл. 382, ал. 7 НПК, споразумението се одобрява, когато то не противоречи на закона и морала. Съдът служебно следи дали клаузите на представеното за одобрение споразумение са в съответствие с материалния закон и ако констатира допуснато нарушение, е длъжен да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК: да предложи промени в споразумението, а когато те не бъдат приети от страните, да откаже одобряването му, при условията на чл. 382, ал. 8 НПК. В случая, съдът е одобрил споразумението, без да извърши надлежна проверка по чл. 382, ал. 7 НПК, при което се е стигнало до нарушение на материалния закон при определяне на наказанието, за престъплението по чл. 278 а НК и по чл. 339 НК, респективно неправилно е посочено основанието за отнемане на инкриминираните археологически паметници на културата. Съдът не е констатирал, че е противоречиво постигнатото съгласие за начина на определяне на наказанието, касаещо престъплението по чл. 278 а НК, доколкото в споразумението е записано, че наказанието се налага при условията на чл. 55 НК, а всъщност е по чл. 54 НК. Допуснато е нарушение на материалния закон и при определяне на наказанието, за престъплението по чл. 339 НК, тъй като, при условията на чл. 55 НК, „лишаването от свобода” може да бъде заменено само с „пробация”. При наличието на определено наказание „пробация”, за престъплението по чл. 278 б НК, в която част липсва нарушение на закона, при бъдещото определяне на наказание, за престъплението по чл. 339 НК, би могла да настъпи промяна и в приложението на чл. 23, ал. 1 НК. Що се отнася до основанието за отнемане на археологическите паметници на културата, то не би могло да бъде по чл. 244, ал. 1 НК, престъпление против паричната и кредитна система, каквото, в случая, не е извършено. Не може да бъде споделено разбирането, че основанието е по чл. 278, ал. 7 НК, тъй като този текст е приложим само за деяния, обхванати от състава на престъплението по чл. 278 НК. Отчитайки редакцията на чл. 278 а НК, действала към момента на деянието, която не съдържа специален текст за отнемане на предмета на престъплението, и предвид съдържанието на чл. 278 б, ал. 4 НК, визиращ отнемане само ако предметът на престъплението принадлежи на дееца, то приложима е общата разпоредба на чл. 53, ал. 2, б. „а” НК, която се явява основание за отнемане на инкриминираните археологически паметници на културата. По тези съображения, настоящата инстанция намери, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение от 16.04.2009 г, на Софийски градски съд, по НОХД № 304/09, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: