Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр.София, 05.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

в присъствието на прокурора Раева и с участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гражданско дело № 2747 по описа за 2019 г и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК
Образувано е по касационна жалба на А. К. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. Г. от АК-Х. срещу решение № 115 от 29.3.2019 г, постановено по в.гр.дело № 118/2019 г на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 287/20.12.2018 г, постановено по гр.дело № 613/18 г, като е отхвърлен иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца А. К. И. имуществени вреди в размер на 10 831, 58 лв-неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Подържа се, че причинените имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение в конкретния случай са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, защо дисциплинарно наказващия орган, макар и действащ в пределите на оперативна самостоятелност е уволнил ищеца единствено на основание данните в обвинителния акт, които е приел за установени дисциплинарните нарушения.Тъй като според специалния закон на незаконно уволнения служител се дължат 6 брутни възнаграждения, останалите претърпени имуществени вреди, извън шестмесечния срок, представляващи пропуснати ползи са отговорност на ответника, която следва да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ, тъй като прокуратурата дължи обезщетение за всички вреди преки и непосредствени последици от незаконното обвинение.
Ответникът по касационната жалба-Прокуратурата на РБ оспорва същата.Подържа, че в случая не е налице причинна връзка между твърдените от касатора имуществени вреди и поведението на ответника. Уволнителната заповед, с която е прекратено служебното му положение е издадена от орган, действал в условията на оперативна самостоятелност, който не е обвързан от действията на прокуратурата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът А. И. е заемал по служебно правоотношение длъжността „старши полицай“ на ГКПП „Капитан Андреево“, Гранично полицейско управление-Свиленград, при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово.Наказателното преследване по отношение на него е започнало на 1.10.2010 г, с привличането му като обвиняем за това, че на 21.6.2010 г на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, в качеството си на длъжностно лице и чрез изнудване и злоупотреба със служебно положение е поискал от анонимен свидетел дар, който не му се следва в размер на 5 евро.
Със заповед № 3883/3.11.2010 г на директора на ГД ГП-МВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши полицай“, на основание чл.228 т.2, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 и т.10 от ЗМВР /отм/ и чл.230 ал.2 т.4 от Правилника за прилагане на ЗМВР от 2006 г /отм/.Наказанието е наложено за уронване престижа на службата и нарушение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, както и злоупотреба със служебно положение, като наказващия орган е приел, че са налице фактите, за които ищецът е бил предаден на съд. С влязла в сила на 13.2.2015 г присъда № 2/29.1.2015 г по НОХД № 831/2013 г на ОС-Хасково касаторът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
С решение по адм.дело № 9020/2010 г на АССГ, потвърдено с решение от 17.7.2012 г по адм.дело № 8287/2011 г на ВАС уволнителната заповед е отменена като е прието, че вменените нарушения са били недоказани.На И. е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 6 месечни възнаграждения в размер на 5 635 лв.
Ищецът подържа, че това обезщетение не покрива в пълен размер претърпените от него имуществени вреди, тъй като за останалия период, в който е бил без работа е бил лишен от възнаграждение.Претендира сумата 10 831, 58 лв-пропуснати ползи от неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г.
Въззивният съд е приел, че претендираните вреди, изразяващи се в пропуснати ползи не са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.Въпреки изискването по чл.179 ал.1 т.3 ЗМВР /отм/ държавен служител да не е привлечен като обвиняем, преценката дали повдигането на обвинение представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.224 ал.2 ЗМВР в сила от 2006 г /отм/, попада в правомощията на органа по чл.228 от същия закон.Поради това уволнението на касатора е резултат от решението на дисциплинарно-наказвания орган и не е пряка и непосредствена последица от незаконното уволнение, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение.
С определение № 918/12.12.2019 г, постановено по гр.дело № 2747/2019 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение.
По отговора на поставения въпрос.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона.Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т.е, ако вредоносното събитие не беше настъпило.
Правната норма на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата се ангажира за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.За да възникне тази отговорност следователно са необходими две предпоставки : повдигане на обвинение за извършено престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда.Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.
Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай.
По оплакванията в касационната жалба.
Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд приема, че уволнението на касатора действително е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган, но претърпените имуществени вреди в резултат на уволнението са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата за заплащане на тези пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение.
Видно е от мотивите на уволнителната заповед, а същото е прието и с решението си Върховният административен съд, сезиран с иска за отмяната й, че същата е обоснована единствено с диспозитива на повдигнатото обвинение и е основана на материалите, събрани в следственото дело.Дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил презумпцията за невиновност до доказване на противното и не е извършил самостоятелна проверка за това съществува ли дисциплинарно нарушение.С оглед конкретните данни по делото за основателни следва да бъдат приети оплакванията в касационната жалба.В случая пропуснатото възнаграждение е закономерна правна последица от неоснователното обвинение и ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря.Уволнението е пряко следствие на воденото наказателно производство, поради което е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди.Закономерен извод в тази насока се извежда от мотивите на уволнителната заповед, които са изцяло базирани на приетото в обвинителния акт и доказателствата, събрани в следственото дело.Ако срещу ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то не би се стигнало до уволнение на това основание и следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи.
Следователно предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание.
Относно размерът му следва да бъде взето предвид неоспореното заключение на приетата пред първоинстанционния съд съдебно икономическа експертиза, съгласно която размерът на претендираните имуществени вреди възлиза на 10 831, 58 лв-неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ищеца разноски, които пред ВКС възлизат на 1030 лв, определени съобразно уважената част от иска и частта, с която производството по касационната жалба е прекратено, поради недопустимост на жалбата, както и разноски сторени в хода на делото пред първоинстанционната и въззивна инстанция в размер на 2200 лв, съобразно уважената част от исковете или общо дължимата за разноски сума възлиза на 2230 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 115 от 29.3.2019 г, постановено по в.гр.дело № 118/2019 г на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 287/20.12.2018 г, постановено по гр.дело № 613/18 г, като е отхвърлен иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от А. К. И. имуществени вреди в размер на 10 831, 58 лв-неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на А. К. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 831, 58 лв-неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.8.2018 г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ да заплати на А. К. И. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 2230 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.