О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 гр. София, 06.01.2021 г. Върховен касационен съд на Република България, ІІ-ро Н. О, в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди двадесета и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева …касационно частно дело № 944 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 260843 от 23.11.2020 г. на Софийския градски съд по ч. н. д. № 4209/2020 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становището, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Шумен, който не е извършил необходимото за надлежно призоваване на лицето. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 260052 от 13.11.2020 г. по ч. н. д. № 364/2020 г. съдията-докладчик е приел, че Шуменският окръжен съд не е компетентен да разгледа делото, което е било образувано по постъпилото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, издадено въз основа на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия за наложена финансова санкция на българския гражданин Д. С. А. с адрес с [населено място], [улица]. Мотивирал се е със съображенията, че призован от адреса в гр. Шумен и заявен като постоянно местоживеене, А. не е намерен, а по сведенията, които е дала неговата майка той се намира в чужбина. Стъпвайки на получената информация от призоваването съдията-докладчик е направил извода, че случаят покрива хипотезите на чл. 15, ал. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), тъй като лицето не пребивава обичайно в гр. Шумен на адреса на майка си, настоящият му адрес е в гр. София и сега („понастоящем”) се намира в чужбина. Прекратил е производството и е изпратил делото на Софийския градски съд, който да го разгледа. С разпореждане № 260843 от 23.11.2020 г. по ч. н. д. № 4209/2020 г. съдията-докладчик е счел Софийския градски съд за некомпетентен да разгледа делото с аргументите, че данните не обосновават извод за неизвестно местоживеене или обичайно пребиваване – от приложената справка от НБД „Население” се установява, че А. има регистриран постоянен адрес в гр. Шумен, където официално е регистрирана и неговата майка, единствен жив роднина, а същият адрес е посочен в удостоверението за последното известно местоживеене. Ето защо и като е взел предвид съдебна практика на Върховния касационен съд, съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Шуменския окръжен съд. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС определя окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето като компетентният съд за признаване на решението за налагане на финансови санкции. Член 15, ал. 5 от закона предвижда компетентност на Софийския градски съд, ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая съдията-докладчик от Шуменския окръжен съд се е задоволил единствено да изпрати призовка до адреса в гр. Шумен и на практика да обоснове констатацията си за неустановено по делото обичайно пребиваване на лицето с безрезултатното му призоваване. Пренебрегнал е напълно данните за присъствието на трайна връзка на А. от личен характер с това място, на което съдията- докладчик е установил, че живее неговата майка – С. Е. С., единственото лице от най-близкия му семеен кръг според отразеното в справката за семейно положение, и след като сам е съобразявал именно информацията, с която С. е разполагала и е предоставила относно причината за отсъствието на сина й. Обстоятелството, на което се е позовал в разпореждането от 13.11.2020 г., че „понастоящем”, т.е. към момента на призоваването, санкционираното лице се намира извън Република България не е от естество да изключи обичайното му пребиваване на територията на страната, респ. на адреса в гр. Шумен, посочен в удостоверението и заявен от А. като постоянно местоживеене през 2011 г. Успоредно съдията-докладчик от Шуменския окръжен съд е взел предвид регистрация на настоящ адрес в гр. София от 2002 г. без въобще да изследва дали това е адресът, на който А. живее. При това положение не е имал и законното основание да приеме наличието на условията за приложение на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС и да изпрати делото по компетентност на Софийския градски съд. Делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Окръжен съд – Шумен. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 НПК О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч. н. д. № 4209/2020 г. по описа на Софийския градски съд (прекратено) на Окръжен съд – Шумен за разглеждане. Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: