Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * договор за делба * частична недействителност * нищожност на делба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 267

С., 28.11. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №225/2011 година

Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. Т. Г.,Д. М. Г. и В. П. Т. против решение №63,ст.63,томІІ ,от 14.10.2010г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№336/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №85/30.04.2010г. по гр.д.№1787/2009г. по описа на Видински районен съд за прогласяване за нищожен Договора за доброволна делба на недвижим имот от 07.06.1971г.,вписан вх.регистър №608 от 18.06.1971г. на Видински народен съд,сключен между Т. Г. Т.,Ц. Т. Г.,П. М. П. и М. Т. П.,както и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №158,т.І,н.д.№329/1994г. на В. в частта,с която е прехвърлено правото на собственост върху приземния етаж,1/3 идеална част от тавана и 1/3 идеална част от общите части на сградата построена в парцел ХІV-4251 в кв.9 по плана на [населено място],триетажна жилищна сграда.Със същото решение е признато за установено по отношение на ответниците Ц. Т. Г.,Д. М. Г. и В. П. Т.,че ищците П. М. П.,В. П. М. и Ц. П. М. са собственици на ½ идеална част от приземния етаж на жилищната сграда,построена в гореописания имот,който етаж се състои от коридор и пет избени помещения по архитектурен план,както и на 1/ 2 идеална част от подпокривното пространство и общите части на сграда и на основание член 108 от ЗС осъжда горепосочените ответница да предадат владението на описания недвижим имот на ищците.
С определение №602/10.06.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за прогласяване за нищожен на договора за доброволна делба от 07.06.1971г.,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с наличие на недопустимост на въззивното решение,с оглед предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че с произнасянето за нищожност на договора за доброволна делба от 07.06.1971г. ,съдът е уважил непредявен иск,поради което решението е недопустимо в тази му част,а в останалата му част се явява неправилно.
Ответниците по касационната жалба П. М. П.,В. П. М. и Ц. П. М.,в писмения си отговор,заявяват че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени в наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното:
Видно от петимума на исковата молба,депозирана от П. М. П.,В. П. М. и Ц. П. М. против ответниците Ц. Т. Г.,Д. М. Г. и В. П. Т.,за предявени искове с правно основание член 108 от ЗС и инцидентен установителен иск с искане да се признае за установено със силата на пресъдено нещо,че Договорът за доброволна делба на покрит недвижим имот от 07.06.1971г.,вписан входящ регистър №608 от 18.06.1971г.,стр.9435,т.І,91 партида 104 на Видински народен съд,сключен между Т. Г. Т.,Ц. Т. Г.,П. М. П. и М. Т. П. е частично нищожен в раздел І,точка а/в който Т. Г. Т. се съгласява да получи и получава за себе си приземния етаж от три стаи,кухня и съответно сервизни помещения под стълбищното пространство във този приземен етаж и 1/3 идеална част от тавана,също и 1/3 идеална част от общите части на сградата,съгласно член 38 от ЗС,който недвижим имот е бил прехвърлен с договор за издръжка и гледане,сключен между Т. Г. Т. и съпругата му В. П. Т. от една страна и сина им Ц. Т. Г.,обективиран с нотариален акт №158/1994г.,в тази му част също се явява нищожен.
С диспозитива на постановеното решение от първоинстанционния съд,е прогласен за нищожен гореописания Договор за доброволна делба от 07.06.1971г. и е прогласен за нищожен нотариален акт 148 от 1994г. в посочената част от същия.В тази връзка и с оглед заявеното с петитума на исковата молба относно искането за обявяване на този договор за частично недействителен,само по отношение на раздел І,т.а от същия,касаторите считат,че съдът се е произнесъл по непредявен иск и поради това решението в тази му част е недопустимо.
Тези оплаквания са неоснователни.
Съгласно Договор за доброволна делба на покрит недвижим имот/лист 18 от делото/ страните по този договор Т. Г. Т.,Ц. Г. Т.,П. М. П. и М. Т. П.,като съсобственици на дворно място от около 490 кв.м,съставляващо парцел VІ-2-480 в кв.3 на плана на [населено място], със квоти 1/3 идеална част за Т. Г. Т.,1/3 идеална част за Ц. Г. Т. и 1/3 идеална част за П. М. П. и М. Т. П.,който съобразно квартално застроителния план се застроява със приземен етаж и два етажа-първи и втори или всичко със триетажна жилищна сграда, сключват настоящия договор, в качеството си на съсобственици на дворното място и жилищната сграда и съгласно съдържанието на този договор,описаното в трите пункта-„а”,”б” и „в” са дяловете,които всеки от съделителите получава,съответно Т. Г. Т. получава приземния етаж описан в договора и 1/3 идеална част от таван и 1/3 от общите части на сградата,Ц. Г. Т. получава в дял първия етаж от жилищната сграда,1/3 идеална част от тавана и 1/3 идеална част от общите части на сграда,а П. М. Т. и М. Т. П. получават в дял втори жилищен етаж,1/3 от тавана и 1/3 от общите части на сградата,които дялове за оценени на стойност по 500 лева всеки от тях,и със същия договор страните са си разпределили правото на ползване на дворното място.Видно от нотариален акт №158,т. І,нот.дело №329/1994г. на В.,Т. Г. Т. и В. П. Т. са прехвърлили на сина си Ц. Г. Т. срещу задължение за издръжка и гледане описания в Договора за доброволна делба имот,поставен в дял на Т. Г. Т..
По своят правна същност доброволната делба е договор,съдържанието на който се определя от съсобствениците съделители,като има за цел да прекрати съсобствеността и идеалните части на всеки от съсобствениците се превърнат в отделно право на собственост и съответно всеки от тях да може да получи своя дял в натура, ако това е възможно.При извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона,в нея освен че трябва да вземат участие всички съделители,тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна тя трябва да се извърши по начин всеки от съделителите да получи реален дял в натура ,съобразно правата му в съсобствеността,възможно е да се уговори между тях един да получи целия имот,а останалите-паричната равностойност на припадащата им се част.Но при всички случаи за изпълнение на целите при прекратяване на собствеността чрез делба,включително и когато същата се постига чрез извънсъдебна спогодба,всеки от съделителите получалва съответно своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му.Ето защо,в настоящия случай,след като съдът е приел,че при извършената подялба с процесния договор от 1971г.,един от съделителите-Т. Г. Т. е получил в дял обект,който няма самостоятелен статут и представлява част от общите части ,принадлежащи на всички съсобственици,целите на делбата не са изпълнени,тъй като реално този съделител не е получава нищо при така извършената подялба на съсобствения имот,нито самостоятелен обект на собственост,нито парично уравнение.При това положение не би могло да е налице частична недействителност на този договор за доброволна делба,така както твърдят ищците,само по отношение на пункт І,б.”а” от същия.Изложеното по-горе обуславя нищожността изцяло на сключения договор за доброволна делба,така както тя е била прогласена с решението на съда,поради което не е налице произнасяне свръх петитум от страна на съда при постановяване на атакуваното решение,потвърдено от въззивния съд и същото се явява валидно и допустимо в тази му част.Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №63,стр.63,том ІІ от 14.10.2010г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№336/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т.,Д. М. Г. и В. П. Т. да заплатят на П. М. П.,В. П. М. и Ц. П. М. сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: