Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр.София, 21.01. 2020 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 1255/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „НИРВАНА 8“ ЕООД, представлявано от управителя М. Х., подадена чрез пълномощника му адвокат Ц. М., срещу въззивно решение № 2 от 02.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 2559/2018г., с което е потвърдено решение № 137 от 05.01.2018г., постановено по гр. д. № 6248/2016г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен частично предявеният от Ю. П. П. срещу „НИРВАНА 8“ ЕООД иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, получено на 12.04.2016г., в резултат на действия на служител, който извършвал охраната на клуб „П.“, заедно със законната лихва от 19.05.2016г. до окончателното й изплащане и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски пред първа инстанция в размер на 700 лв. Първоинстанционното решение в останалата му част не е било предмет на въззивна проверка и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание касаторът чрез своя представител поддържа жалбата си. Ответната страна Ю. П. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат А. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното производство. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С определение №655 от 30.09.2019г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „ за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди”, поради противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №7/58г. и ППВС №17/63г. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК ( Ред., ДВ, бр.59/2007г.) намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос, дадени с цитираната по-горе задължителна практика, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, посветени на института на непозволеното увреждане - ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 9/66г.; ППВС №4/68г. и ППВС № 4/75г. Съгласно последната, отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица; лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Сочените принципи са възприети и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Същевременно с т.3 на ППВС №17/1963г., което доразвива ППВС №7/58г. и ППВС № 4/25.05.1961г., по въпроса за отговорността по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, обвързващо за съдилищата е прието, че за правилното разрешаване на въпроса е от значение да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. По касационните оплаквания: При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че при инцидента, при който ищецът е паднал по входните стълби и е получил твърдените телесни увреждания, е участвал служител от охраната на стопанисваното от ответното дружество заведение. Като спорни между страните е извел въпросите относно наличие на противоправно поведение, за пасивната легитимация на ответника, доколкото делинквентът е служител на друго дружество, както и по размера на присъденото обезщетение. Относно пасивната легитимация на ответника е посочил, че делинквентът е служител на фирмата „Ви Ти Ай Секюрити“, осъществяваща дейност по охрана на стопанисваното от ответното дружество заведение – нощен клуб „П.“, по възлагане на последния. Обосновал е, че обстоятелството, че охранителят е служител на дружество, различно от ответника, не е основание за освобождаването му от отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй като извършваната от служителите на външното дружество дейност е именно по повод работата на осъществяваната от ответника дейност – стопанисване на питейно заведение, включващо и охрана на обекта. Прието е, че дейността по охраната на питейното заведение е част от работата именно на стопанисващия го, поради което отговорността за непозволено увреждане, макар и по повод действия на служител на друго дружество, е на дружеството, чиято работа се извършва, в случая на ответника. Въззивният съд е възприел относно механизма на инцидента мотивите на първоинстанционния съд, основани на показанията на водения от ищеца свидетел С.. Разяснено е, че обстоятелството, че свидетелят е бил употребил алкохол, не разколебава достоверността на изнесеното от него, в качеството му на очевидец на цялата вечер и на инцидента. Съдът не е кредитирал показанията на водения от ответника свидетел К., също служител на охранителната фирма, който дори не споменал за падането на ищеца по стълбите, съответно за начина, механизма и причините за падането.Обосновал е, че представеното по делото прокурорско постановление, с което е прекратено образуваното досъдебно наказателно производство относно инцидента, не е измежду актовете, с които гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, следва да се съобразява. В заключение след анализ на доказателствата е приел за установено противоправното поведение на делинквента, изразяващо се в нанесен удар на ищеца отзад, в резултат на който е последвало падането му по стълбите и получаване фрактурата на крака. При определяне на размера на обезщетението е отчетена възрастта на пострадалия към момента на инцидента – 28 години, естеството и тежестта на полученото увреждане – фрактура в опорно-двигателния апарат, вида на проведеното лечение, продължителността от около четири месеца на лечебния и възстановителен период, и не на последно място – неприятните изживявания по повод грубото и унизително отношение на публично место от човек с униформа. Въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на доказаните болки и страдания към процесния момент на 2016г., при отчитане социално-икономическите условия на живот в страната и съобразно с практиката на съда за подобни случаи. С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Съдът е обосновал извод за материалноправна легитимация на ответника по иска при непълнота на доказателствата. Както бе посочено по-горе в решението, за правилното разрешаване на въпроса за отговорността по чл.49 ЗЗД в хипотеза като процесната, при която по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която са настъпили вреди, е от значение да се изясни същността на сключения договор и кому според последния са възложени контролът и организацията на работата. В случая това не е сторено и е допуснато от съда процесуално нарушение, което има за последица непълнота на доказателствата, непълно изясняване на релевантните за спора факти и като краен резултат необосновани решаващи изводи. Още с отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, че не е възложител на работата на делинквента. С доклада си първоинстанционният съд е посочил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество стопанисва и осъществява дейност в заведението, но не е указал на ищеца да представи сключения между двете дружества договор за охрана, с оглед преценка кому е възложена дейността по организация и контрол на охранителната дейност. Въпреки оплакването във въззивната жалба и поддържането на възражението за липса на материалноправна легитимация, указания за попълване на доказателствения материал в тази насока не са дадени и от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора. Това налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и тъй като са необходими допълнителни съдопроизводствени действия – даване указания на страните да ангажират доказателства в подкрепа на становището си по въпроса за материалноправната легитимация на ответника, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Въпросът за разноските в настоящото производство следва да бъде разрешен с крайния съдебен акт по същество на спора. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2 от 02.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 2559/2018г. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: