О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София ,
21.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в
закрито заседание на .......................................
юли две
хиляди и девета година в
състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 408/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от И. С. Д. от гр. П., приподписана от адвокат М. Д. , срещу определение № III-125 от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 148/09 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въпросът за предпоставките за освобождаване от такса по производството на делото е разрешен от въззивния съд при наличие на противоречива съдебна практика, илюстрирана с представените определение № 23 от 22.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1996/08 г. на IV-то г. о., и определение № 456 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1627/08 г. на I-во г. о. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 06.01.2009 г. по гр. д. № 15/04 г. на П. районен съд, с което без уважение е оставена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса по същото дело. Първоинстанционният съд приел, че при установения доход на ищеца от месечна пенсия в размер на 209.64 лева и възможността да си набавя допълнителни доходи от притежаваните недвижими имоти - има собствено жилище и земеделски земи, не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Въззивният съд добавил и формалната предпоставка за отхвърляне на молбата, тъй като не е представена декларация за материално състояние. Наред с изложеното страната разполага с ниви, внесени в кооперация и има неизплатени наследствени вземания.
Обжалваното определение, частната жалба срещу което е подадена в срок и е редовна, попада в приложното поле на касационното обжалване, защото разрешаването на повдигнатия от касатора процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице, тъй като разрешенията са дадени съобразно конкретните данни по всяко дело.
По същество частната жалба е основателна.
Данните по делото сочат, че молителят е на 72-годишна възраст, вдовец е, страда от шизофрения и множество съпътстващи заболявания, с призната с експертно решение на ТЕЛК 80.9% нетрудоспособност. Има собствено жилище. Притежава земеделски земи, от които получава рента в натура. Месечните му приходи са в размер на 209.64 лева пенсия и социална помощ от 18.50 лева, предназначена за закупуване на лекарства.
С оглед на така установените доходи, имущественото и здравословното състояние, семейното положение, възрастта, обстоятелството, че въпреки притежаваните имоти ищецът не разполага с достатъчно налични парични средства за заплащане на определената от районния съд държавна такса в размер на 368.30 лева /от които първоначално са внесени 20 лева/, налице са законоустановените предпоставки за уважаване на подадената от него молба.
Затова обжалваното определение, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени, а ищецът - от внасяне на допълнително определената държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № III-125 от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 148/09 г. на Бургаския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № III-125 от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 148/09 г. на Бургаския окръжен съд и определението от 06.01.2009 г. по гр. д. № 15/04 г. на П. районен съд.
ОСВОБОЖДАВА И. С. Д. от внасяне на държавна такса за производството по гр. д. № 15/04 г. на П. районен съд в размер на 348.30 лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: