7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 04.02. 2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№185/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. и на М. В. Ч. срещу решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. в частта му, с която (след частична отмяна на решение №8806/23.12.2019г. по гр.д.№3713/2018г. на СГС, ГО, І-5 състав), са отхвърлени исковите претенции за обезщетение на неимуществени вреди, резултат от смъртта на тяхната дъщеря Я. М., настъпила при ПТП на 06.09.2015г.: на Д. М. - за разликата от 120 000лв. до 200 000лв. и на М. Ч. - за разликата от 100 000лв. до 200 000лв, ведно със законните лихви, считано от 06.09.2015г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие с формираната съдебна практика. Твърди се, че присъдените от въззивната инстанция обезщетения за неимуществени вреди съответно от 120 000лв. за майката и 100 000лв. за бащата, са в занижен размер и не съответстват на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Излагат се аргументи за обема и тежестта на понесените от ищците болки и страдания. Оспорват се изводите на съда, че Д. М. е превъзмогнала тежкото си психическо състоянието си след смъртта на дъщеря й Я. Ч. вследствие на раждането на второто дете, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчете поведението на пострадалата при произшествието и липсата на упражнен родителски контрол, както и че обезщетението за М. Ч. следва да бъде в по-нисък размер с оглед факта, че след развода с Д. М., същият не е живеел съвместно с дъщеря му. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.
С определение №60523/01.11.2021г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касаторите част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД“.
В проведеното на 26.01.2022г. открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира върху оплакването за неправилност на изводите на въззивния съд, обусловили намаляване размера на присъденото от първата инстанция обезщетение, а именно - че ищцата е родила второ дете след злополуката с Я. Ч. и че ищецът не е живял с дъщеря си след развода с нейната майка. Иска присъждане на обезщетенията в пълния им претендират размер от по 200 000лв. за всеки един от ищците. В откритото съдебно заседание не се явява представител за ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №8806/23.12.2019г., постановено по гр.д. №3713/2018г. на СГС в частта му, с която ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на ищцата Д. А. М. и на ищеца М. В. Ч. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря й Я. Ч., настъпила при ПТП на 06.09.2015г. съответно за сумата над 120 000лв. до 200 000лв. за ищцата Д. М. и за сумата над 100 000лв. до 200 000лв. за ищеца М. Ч., като вместо това е постановил отхвърляне на исковете за посочените разлики. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС в останалата му обжалвана от застрахователното дружество част, а именно: за разликата от 70 000лв. до 120 000лв. – за майката и от 70 000лв до 100 000лв. – за бащата.
Въззивният състав е приел за установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на ответника ЗД „Бул Инс“ АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, резултат на смъртта на тяхната дъщеря Я. Ч., настъпила при ПТП на 06.09.2015г. на път ІІ-53, между [населено място] и [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а. „Пежо 307“ с ДК [рег.номер на МПС] “ – В. К. К.. Съдът се е позовал на влязлата в сила присъда на 04.01.2017г., постановена по н.о.х.д.№176/2016г. на Сливенски ОС, с която В. К. е признат за виновен, че на 06.09.2015г. като водач на л.а. „Пежо 307“ с ДК [рег.номер на МПС] е предизвикал ПТП, нарушавайки правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП – управлявал е автомобила със скорост от 167 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч., в резултат на което е причинил смъртта на возещата се в автомобила Я. Ч..
В обжалваното решение е посочено, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че Д. М. и М. Ч. са приели изключително тежко вестта за смъртта на дъщеря им. За да определи дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди - съответно от 120 000лв. за ищцата и 100 000лв. за ищеца, въззивният състав е отразил, че следва да бъдат разграничени вредите на бащата (който от 2011г. не е живеел съвместно с дъщеря си и е създал свое второ семейство) от вредите на майката, (която е живеела с дъщеря си в едно домакинство). Съдът е взел предвид, че майката тежко е преживяла смъртта на детото си, но от друга страна е приел, че понастоящем ищцата е превъзмогнала това състояние - създала е второ семейство и е родила второ дете. Отделно, според апелативния състав, в случая следва да се отчете и поведението на пострадалата, (въпреки липсата на доказано пълно и главно съпричиняване), която на 14 години се е намирала в компанията на свои приятели в лек автомобил, управляван със скорост от 167 км/ч. от неадекватен шофьор, при това без поставен предпазен колан. Съдът е акцентирал, че съгласно мотивите на присъдата пострадалата е правела видеоклипове по време на движение. В решението е посочено, че процесното ПТП е настъпило вечерта в 21.15ч., когато се предполага, че Я. е следвало да си бъде вкъщи, т.е. очевидно е, че е била оставена без правилно упражнен родителски контрол. Подчертано е от съда, че видно от мотивите на присъдата, само в рамките на този ден компанията преминала за четвърти пореден път разстоянието между Ямбол и Сливен и обратно, с единствената цел да пият кафе в съседния град и да се разходят до там. Независимо от горното съдът е изложил съображения за липса на принос от страна на пострадалата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касаторите част, а именно: относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е формирана задължителна практика на ВС, обективирана в разясненията, дадени с Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и доразвита в множество решение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (решение №12/25.03.2016г. по т.д.№1018/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение №70/28.07.2015г. по т.д.№707/2014г. на ВКС, ІІ т.о и др.). В т.ІІ от посоченото постановление е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно създадената трайна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД във вр. с чл.432, ал.1 КЗ, респ. с чл.226, ал.1 КЗ (отм), при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, освен общите и специфичните критерии, посочени в ППВС №4/1968г., като допълнителни релевантни за размера на обезщетението обстоятелства се явяват обществено-икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие и нарастващите нива (лимити) на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По правилността на въззивното решение
С оглед отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение в обжалваната му част е частично неправилно. Без да препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, при определяне размера на дължимите обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд се е задоволил да отрази единствено, че майката тежко е преживяла смъртта на детето, че е била в състояние на шок, пиела е хапчета и е била неадекватна, но не е обсъдил свидетелските показания относно физическия и битов дисконфорт на ищцата през периода, следващ злополуката. В мотивите на решение не са отразени каквито и да е обстоятелства, релевантни за определяне на дължимото на бащата обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на разясненията, дадени в т.ІІ на ППВС №4/1968г. Изложените от съда аргументи, обусловили извод за определяне на обезщетения в по-нисък размер от този, присъден от първата инстанция, и в частност за това, че пострадалата е пътувала многократно през същия ден от Ямбол от Сливен и обратно, както и че е правила видеоклипове по време на движението на колата с превишена скорост, биха могли да обосноват евентуално съпричиняване на вредоносния резултат (което възражение е прието за неоснователно), но нямат отношение към вида и характера на претърпените от родителите неимуществени вреди, предмет на възмездяване на основание чл.52 ЗЗД.
Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция на Д. М. до размер на сумата от 120 000лв. и на исковата претенция на М. Ч. до размер на сумата от 100 000лв., не е обжалвано от застрахователя пред ВКС и в тази му част е влязло в сила. В тази връзка със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на ответника ЗД „Бул Инс“ АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, резултат на смъртта на тяхната дъщеря Я. Ч., настъпила при ПТП на 06.09.2015г. на път ІІ-53, между [населено място] и [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а.„Пежо 307“ с ДК [рег.номер на МПС] “ – В. К..
От показанията на свидетелката Е. И. (сестра на ищцата) се установява, че Д. М. е приела изключително тежко вестта за смъртта на дъщеря й. Два дни след катастрофата е била в състояние на шок, пиела е хапчета, била е неадекватна и изглеждала така, сякаш не знае къде се намира. Ищците са били разведени от четири години като по време на злополука ищцата живеела заедно с дъщеря си Я., за която се е грижила и към която е била силно привързана. След смъртта на дъщеря й ищцата е била депресирана до степен за мисъл за самоубийство. Две - три години след катастрофата ищцата срещнала сегашния си съпруг, от който е родила дете. Била е притеснена при тази бременност, защото лекарите я предупредили, че е рискова, пиела е хапчета за задържане, често е ходела на прегледи в София, лежала е по болници. Макар впоследствие отново да е станала майка, ищцата не е преживяла смъртта на Я., всеки ден става с мисълта за нея, вечер отново мисли за нея, като постоянно се тревожи и се страхува за живота на новороденото си дете.
Според свидетелката И. Я. е поддържала добри отношения с баща си след развода на родителите й, с който често се е виждала. От показанията на свидетелката П. Ч. (настояща съпруга на ищеца) е видно, че М. Ч. е бил напълно съсипан, когато е научил за злополуката с дъщеря му. Независимо, че е имал ново семейство, ищецът не е преодолял смъртта на Я., чувства се зле психически, получил е високо кръвно налягане, затворил се е в себе си.
Съобразявайки се с критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т.ІІ от ППВС №4/1968г. и във формираната практика на ВКС, настоящият касационен състав намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 150 000лв. за всеки един от ищците. Съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на злополуката (на 14 години), възрастта на ищците към тази дата ( съответно на 37 и на 38 години), близките и топли отношения между родителите и дъщеря им, тежкото понасяне на вестта за смъртта й, последствията за здравето и за психиката върху двамата ищци. Отделно настоящият състав отчита икономическите условия в страната към месец септември 2015г. и лимита на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ( по чл.266, ал.1, б.“а“ КЗ /отм./).
На основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът на Д. М. е отхвърлен за разликата от 120 000лв. до 150 000лв. и в частта му, с която искът на М. Ч. е отхвърлен за разликата от 100 000лв. до 150 000лв. като вместо това ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати допълнително на Д. М. сумата 30 000лв. и на М. Ч. сумата 50 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 06.09.2015г. В останалата му обжалвана от ищците част ( за разликите от 150 000лв. до 200 000лв. за всеки един от тях) въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски общо в размер на 21 167.65лв. (10 246.15лв. за първата инстанция + 10 921.50лв. за въззивната инстанция) като вместо него и с оглед крайния резултат по спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за първата и въззивната инстанции в размер на 8 467.50лв., съразмерно отхвърлената част от исковете от ј (исковете се уважават общо за 300 000лв. при обща претенция от 400 000лв.). Съобразно списъците за разноски по чл.80 ГПК, представени от ЗД „Бул Инс“ АД пред СГС и пред САС, общият размер на разноските на ответника за двете инстанции е 33 870лв. В тази връзка дължимите по делото разноски от ищците са общо в размер на 8 467.50лв. (ј от 33 870лв.), която сума се дължи по равно от двамата ищци.
С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на адвокат Б. Е. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 7 660лв. вместо присъдените от СГС - 11 060лв. за процесуалното представителство пред първата инстанция. С оглед крайния резултат от спора ( исковете са уважени в размер от по 150 000лв. за всеки един от ищците) ответникът дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА общо в размер на 9 030лв., поради което ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати допълнително на адвокат Б. Е. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 370лв. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за процесуалното представителство на ищците пред въззивната инстанция, тъй като такова възнаграждение (с оглед неуважената част от въззивната жалба на ответника), не е присъждано с въззивното решение и не е било искано допълване на въззивното решение на основание чл.248, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на касаторите сумата 2 800лв., представляваща 0.444 от заплатения от ищците адвокатски хонорар на адвокат Б. Е. за касационната инстанция в размер на 6 300лв. (обжалваемия интерес пред ВКС е общо за 180 000лв., а касационната жалба е уважена общо за 80 000лв.)
С въззивното решение дължимата от ЗД „Бул Инс“ АД държавна такса за първата инстанция е намалена от 16 000лв. на 8 800лв. С оглед крайния резултат от спора (уважаване на исковете общо в размер на 300 000лв.) дължимата държавна такса за първата инстанция е в размер на 12 000лв. (4% от 300 000лв.), поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително по сметката на СГС държавна такса от 3 200лв. Ответникът не дължи допълнителна ДТ за въззивната инстанция, която такса е заплатил по сметката на САС с въззивната жалба. На основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 600лв. за касационната инстанция (2% върху 80 000лв.).
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д. №1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Д. А. М. - за разликата от 120 000лв. до 150 000лв. и на М. В. Ч. - за разликата от 100 000лв. до 150 000лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) допълнително на Д. А. М. ЕГН [ЕГН] сумата 30 000лв. (тридесет хиляди лева) или общо 150 000лв. и на М. В. Ч. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 50 000лв. (петдесет хиляди лева) или общо 150 000лв., и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, офис 19, адвокат Б. Е., – обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д. №1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. в частта му, с която Д. А. М. и М. В. Ч. са осъдени да заплатят ЗД „Бул Инс“ АД сумата 21 167.65лв. - разноски по делото (10 246.15лв. за първата инстанция + 10 921.50лв. за въззивната инстанция) и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. А. М. - ЕГН [ЕГН], и М. В. Ч. - ЕГН [ЕГН], да заплатят по равно всеки един от тях на ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] сумата 8 467.50лв. (осем хиляди четиристотин шестдесет и седем лева 50ст.) – разноски за първата и въззивната инстанции съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на адвокат Б. Е. от САК, служ.адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, офис 19, на основание чл.38, ал.2 ЗА допълнително сумата 1 370лв. (хиляда триста и седемдесет лева) или общо 9 030лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на Д. А. М. ЕГН [ЕГН] и на М. В. Ч. - ЕГН [ЕГН] сумата 2 800лв. (две хиляди и осемстотин лева) – разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати допълнително сумата от 3 200лв. (три хиляди и двеста лева) или общо 12 000лв. по сметката на СГС – държавна такса за първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 1 600лв. (хиляда и шестстотин лева) – държавна такса за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |