Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 06.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1761/2014 година. Касационното производство е образувано, по протест на Апелативна прокуратура В. Търново и жалба на подсъдимия К. П. Д. от с.Г., обл. П., чрез неговия защитник – адвокат Д. Д., против въззивна присъда на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 203/2014 г. По същество се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона в частта му с която подс. Д. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради неприложение на чл. 12, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, счита жалбата за неоснователна и иска въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 202/06.10.2014 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 38/09.06.2014 г., постановена по нохд № 213/2014 г., на Плевенския окръжен съд, в частта с която подс. К. П. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, вместо което го е признал за виновен в извършено на 11.09.2013 г., в гр. Г., обл. П., престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и при условията на чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Присъдил е направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, решен въпроса за веществените доказателства и присъдени разноски по делото. В тази част присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила. По довода в протеста и жалбата за допуснато нарушение на закона в осъдителната част на въззивния съдебен акт: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата и протеста, се свеждат до твърденията, че поради неправилна преценка на доказателствата, неоснователно въззивната инстанция е постановила осъдителна присъда по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а не е приложила разпоредбите на чл. 12, ал. 1 НК, така както го е сторил първоинстанционният съд. Двете предходни инстанции въз основа на данните от доказателствените средства, са приели една и съща фактическа обстановка, подробно описана в съдебните актове. Въз основа на тях, въззивният съд, за разлика от първоинстанционния е заключил, че те по безспорен начин установяват извършване на инкриминираното деяние от подс. К. Д.. Становището си този съд защитава с доводите, че подсъдимият предварително се е подготвил да посрещне нападението, че не се е намирал под въздействието на физиологичен афект, че е възпроизвел повече от един изстрел и въпреки, че е приел на стр. 14 от мотивите, че е доказано по делото, че е започнало едно противоправно и непосредствено нападение, което към момента на увреждането на пострадалия К. не е било прекратено, е направил незаконосъобразния извод за неприложение на института на „неизбежната отбрана”. При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен неправилно. От приетите данни по делото – показанията на св. Д. и Ц. – очевидци на поведението на подсъдимия и пострадалия, безспорно е установено, че инкриминираната дата са употребили алкохол в дома на подсъдимия, че възникнал спор между тях, който те заедно с подс. Д. опитали да го преустановят, но не успели, като пострадалия продължавал да вика и отправя заплахи към него и съпругата му /св. Д./, че ще ги пребие и убие и отказвал да напусне дома му. Бил изведен на улицата където К. се обърнал към подс. Д. с думите „Отивам да си взема брадвата и се връщам да Ви еба майката”. След не повече от пет минути портата, която била залостена от вътре, от подсъдимия, който се страхувал, че ще бъде изпълнена заканата, със силен трясък била разбита и в двора нахлули пострадалия К. въоръжен с дървен кол и баща му С. П. с вила в ръце. Пострадалия ударил с кола св. Д., която се намирала до стъпалата на входното антре на къщата и паднала в страни, след което с оръжието в ръце се отправил към подсъдимия и св. Ц., като след нето бил и баща му с вилата, която размахвал. Тогава подсъдимият стрелял с пушката и улучил К., след което баща му го подхванал и извел към улицата, продължавайки да се заканва. Следователно няма спор, че действията на пострадалия и баща му представляват противоправно нападение срещу съпругата на подсъдимия, самия него и свидетелката Ц.. Категорично е установено, че пострадалия К. е инициатора на създалия се конфликт, че е предприел действия по реализиране на отправените заплахи, заедно с баща си въоръжени – разбивайки залостената порта, нанасяйки удар на св. Д., счупвайки стъклото на антрето, на къщата и отправяйки се директно към подсъдимия и св. Ц.. Очевидно тези негови действия представляват несъмнено противоправно нападение спрямо посочените по – горе лица, насочено към тяхната физическа неприкосновеност. В този момент е произведен изстрела по посока на пострадалия. Всички тези данни говорят, че упражнената защита при отблъскване на противоправното нападение, е съответствала на неговият характер и опасност. В Пост. 12/73 г., Пленума на ВС на РБ е посочено, че във всеки отделен случай поведението по отблъскване на противоправното нападение следва да се оценява с оглед спецификата на конкретните обстоятелства. Допустимо и обществено оправдано е, отбраняващият се да използва и по интензивни средства и начини на отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите да отблъскване на нападението, засяга се същото благо, което е било застрашено, като настоящият случай е точно такъв. Ако бе преценил точно установените обстоятелства, въззивният съд би стигнал до законосъобразен извод, че подс. Д. е действал в рамките на съответствие между нападение и защита, в пред вид липсата на реална друга възможност за отблъскването му по друг начин, така както е приел първоинстанционният съд и приложил разпоредбите на чл. 12, ал. 1 НК. При тези данни въззивният съд е приложил неправилно закона – чл. 348, ал. 2, пр. 2 НК, като е счел, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, което налага отмяна на новата присъда в нейната осъдителна част и връщане на делото на въззивния съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Изложените в тази връзка мотиви от този съд са противоречиви, логически неиздържани не са подкрепени от посочените по – горе доказателства. Нарушени са процесуалните правила във връзка с тяхната проверка и оценка, което е довело до неправилното приложение на закона. Ако те бяха спазени би е заключи точно обратното – както бе посочено и по – горе, налице е било осъществено непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия К. и баща му, като в конкретно създалата се ситуация не е могло да бъде отблъснато освен по начина по – който е действал подсъдимия – чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Нападателят може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществени органи или трети лица, като не е и задължен да избира и засяга само неуязвими /неопасни/ части от тялото на нападателя – Пост.12/1973 г. ВС. От друга страна въззивният съд не е изложил собствени аргументи в подкрепа на разбирането му, а само е декларирал, че предварителната подготовка за отблъскване на очакваното нападение със средства, които подсъдимият не е обичайно да притежава изключва приложението на неизбежната отбрана. Тоест прокарва се тезата, че такава може да съществува само, ако оръжието на дееца е държано на законно основание или административно разрешителния режим има приоритет пред защитата на основни човешки права. Всички тези съждения пряко противоречат на разпоредбите на цитираното постановление на ВС даващи право на нападнатия за активна защита. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я въззивна присъда № 202/06.10.2014 г., постановена по внохд № 203/2014 г., на Великотърновския апелативния съд, наказателно отделение, в ЧАСТИТЕ с която подс. К. П. Д. от с.Г., обл. П., е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, с наложено наказание при условията на чл. 58а, вр чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от две години и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, приложението на чл. 23, ал. 1 НК и присъдените разноски и В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане в посочените части от друг състав на Великотърновския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: