5 РЕШЕНИЕ № 473/12 г. 13.02.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 1146 по описа за 2011 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г.-К. от [населено място] срещу решение от 21.6.2011 г, постановено по гр.дело № 12 700/2009 г на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ „Б” отделение. С определение № 730 от 5.9.2012 г, постановено по гр.дело № 1146/2011 г е допуснато касационно обжалване по въпроса относно индивидуализацията на недвижим имот с оглед установяване на активната-материално правна легитимация по предявения ревандикационен иск.Въпросът се свърза с приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед липсата на трайно установена практика. К. Г. К. подържа, че обжалваното решение е неправилно.Твърди, че съдът не е обсъдил изцяло представените по делото доказателства и не е извършил правилна преценка на доказателствената стойност на същите.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл.108 от ЗС бъде уважен. Ответникът по касация С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 8.6.2009 г на СРС, 24 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. М. Г.-К. срещу С. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ УПИ ... от кв..... по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.”, с площ от 650 кв.м, при граници : [улица], УПИ XI и църковен двор. Предявеният иск е правно основание чл.108 от ЗС. Установено е по делото, че съгласно нотариален акт № 130 от 18.7.1915 г В. К. е признат за собственик на нива в м.”Б.” от 2 дка и 5 ара при съседи : Л. Т., Г. М., С. М., църковно място и път.След смъртта на В. К. този имот е поделен с неформално извършена делба между синовете му Н. К. и Г. К., като са обособени две части-северна, владяна от Н. К. и южна- от Г. К..Последният прехвърлил своята идеална част на дъщеря си Г. Г., която се е снабдила с нотариален акт № ..., т...., дело №..../..... г за собственост по обстоятелствена проверка на празно място в землището на С.-София, представляващо част от имот пл.№ ..., кв...., местност „Г. М.” с пространство от 659 кв.м при съседи : от две страни път, църковно място и Н. В. К..Собствената на Г. Г. част е отчуждена по рег.пр.№ 417/59 г като й е изплатено обезщетение в размер на 16 250 лв. Със заповед № ..../...... г на кмета на СО е оставено без уважение искането на Г. М. Г.-К. за отмяна на отчуждаването на имота, за който е била обезщетена по регулационна преписка №.../... г с мотиви, че не са налице условията по чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. поради осъществяване на мероприятието, за което е било извършено отчуждаването /изграждане на парк/.С решение на Софийски градски съд, Трето „А” отделение, постановено на 7.10.1994 г по а.х.д. № 1211/1993 г в производството по чл.33 и сл. от З., вр.чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. горната заповед е отменена и съдът е постановил в полза на Г. Г. възстановяване на собствеността върху дворно място от 650 кв.м, съставляващо имот пл.№ .. от кв...., м.”Г. М.”, по плана на [населено място],действал преди ..... г. Другата част от имота, собственост на наследниците на Н. К. е била завзета от държавата без надлежно отчуждаване, поради което с влязло в сила на 15.3.1995 г съдебно решение по гр.дело № 7237/1993 г на СРС, 44 състав, Столична община е осъдена да предаде на наследниците на Н. К.-Ц. К. и К. К. владението върху празно дворно място в [населено място], на [улица], имот пл.№ ... от кв.... /сега кв..../ по плана на [населено място], с пространство от 695 кв.м на [улица], черковен двор и държавно място. По основанието за касационно обжалване. Обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местоположение, граници, градоустройствен статут и площ, като площта на имота и сигнатурата по плана не са присъщи белези.За индивидуализацията на недвижим имот са необходими, най-малко трите му граници. В исковата молба, с която е предявен иск по чл.108 от ЗС спорния имот се описва съобразно актуалния му статут.При липса на влязъл в сила устройствен план се посочва планоснимачния му номер. Когато имотът е урегулиран, задължително се индивидуализира с номера му по устройствения план.Съседните имоти също се посочват с номерата им по устройствения план. С оглед изложеното по основателността на касационната жалба, съдът намира следното : Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.Съдът не е подложил на всестранен анализ доказателствата по делото и не е направил обосновани изводи относно активната материално-правна легитимация на ищцата-касатор в настоящото производство. От събраните по делото доказателства се установява, че Г. Г.-К. е собственик на описания в нотариален акт № ..., т...., дело №..../.... г за собственост по обстоятелствена проверка недвижим имот : празно място в землището на С.-София, представляващо част от имот пл.№..., кв...., местност „Г. М.” с пространство от 659 кв.м при съседи : от две страни път, църковно място и Н. В. К.. От заключението на приетата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че съобразно съседи от три страни и площ имотът, описан в нотариален акт № ..., т...., дело №..../..... г за собственост по обстоятелствена проверка е идентичен с настоящ УПИ ... от действащия регулационен план. Това е имотът, отчужден на касаторката по отчуждителна преписка № .../.... г и възстановен с влязло в сила съдебно решение от 7.10.1994 г, по адм.дело 1211/93 г на СГС, Трето „А” отделение по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др след възстановяване на полученото обезщетение.В това се състои и смисъла на реституцията-да се възстанови собствеността именно върху вещта притежавана от лицето преди неговото отчуждаване, а не върху друг имот. Налице е активната материално-правна легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото ищцата е собственик на процесния имот по давност и реституция по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи правото на собственост на ответника върху спорния имот, поради което следва да се приеме, че същият го владее без правно основание и следва да бъде осъден да го предаде на действителния собственик. В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което на основание чл.293 ал.2 от ГПК искът по чл.108 от ЗС бъде уважен. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищцата направените от нея разноски в трите съдебни инстанции в размер на 813,13 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 21.6.2011 г, постановено по гр.дело № 12 700/2009 г на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ „Б” отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС С. да предаде на Г. М. Г.-К. от [населено място], собствеността и владението на следния недвижим имот : УПИ.. от кв..... по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.”, с площ от 650 кв.м, при граници : [улица], УПИ ... и църковен двор. ОСЪЖДА С. да заплати на Г. М. Г.-К. на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от нея разноски пред съдилищата в размер на 813,13 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.