Р Е Ш Е Н И Е № 56 София 12.03.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4607/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт С. И., срещу въззивно решение №857 от 22.04.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №842/2013 г., с което е потвърдено решение №373 от 01.02.2013 г. на Варненския районен съд по гр.д. №15131/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Й. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото не е установено точно каква неправомерна облага е извлякъл за себе си и за друго лице и какво е увреждането на работодателя. По делото е установено неизпълнението на законно разпореждане на работодателя, а именно да се гасят двигателите при повече от пет минути престой, но то не е достатъчно тежко, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Представените доказателства за дисциплинарното минало на ищеца не могат да се обсъждат, защото в самата заповед за уволнение няма такива доводи и това е извън предмета на спора. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че по делото не е установено извършване на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя. Изводът на съда, че неизпълнението на конкретното законно разпореждане на работодателя в случая само по себе си не може да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание също е неправилен. Ответникът А. Й. В., [населено място], оспорва касационната жалбата. С определение №1278 от 15.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №857 от 22.04.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №842/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С представените от касатора решения – решение №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №242 от 21.05.2012 г. по гр. дело №932/2011 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че съгласно чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като „Водач на МПС – пристанищен механизатор II група” и е установено неизпълнението на законно разпореждане на работодателя, а именно да се гасят двигателите при повече от пет минути престой, по време на нощната смяна на 01.09.2012 г.. Необоснован обаче е направеният извод, че по делото не са събрани доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, съобразно посочената по-горе негова характеристика. От свидетелските показания на Р. Р., ръководител смяна, на чието пряко подчинение е бил ищецът, се установява по безспорен начин, че по време на същата нощна смяна това дисциплинарно нарушение е извършено. Ищецът е отразил в работните документи, че управляваният от него автомобил е работил 8 часа със съответния разход на гориво, без такива часове реално да са отработени. Според ежедневния инструктаж, който е задължителен за ищеца, единствените разпореждания, чийто ищецът трябва да изпълнява, са тези на ръководителя на смяната, а не и да работи на други обекти по молба на колеги. От показанията на Р. Р. се доказва по безспорен начин, че ищецът в изпълнение на трудовите си задължения не е отработил посочените от него часове, защото не е имало камиони със зърно за разтоварване. С това той е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. След като е установено извършването и на двете нарушения изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Работодателят е съобразил законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушенията/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1945.30 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №857 от 22.04.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №842/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Й. В., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 615 от 10.10.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Водач на МПС – пристанищен механизатор II група” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 7 882.72 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА А. Й. В., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1945.30 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.