6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N. 267 гр. София, 06.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 3130 по описа за 2021 година. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] против решение № 819 от 29.04.2021 г. по гр. дело № 738/2021 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. Ответниците по касация – М. Д. С. и С. Д. С. поддържат становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения: С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил като основания разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Страната е поставила въпроса: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. Същата е развила своето разбиране по този въпрос в контекста на защитната си теза, като е заявила, че мотивите на състава, затова че не е доказано, че показанията по тарифа 1.8.3 на процесното СТИ са били нулеви към датата на монтажа на обекта били основани на липсата на преки доказателства. В изложението са цитирани решения на състави на ВКС /решение № 26/09.04.2020 г., І г.о., решение № 80/03.05.2018 г. на ІV г.о. и др./ във връзка с довода на дружеството, че пълно доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Поддържаното становище е, че СТИ “е измервал вярно и точно количеството ел. енергия и към момента на последваща проверка електромерът е отчитал вярно и точно в тарифите, в които е първоначално параметризиран от производителя“. Жалбоподателят счита, че по този начин било установено, „че показания в регистър 1.8.3 към датата на последваща проверка не само не е имало, но и електромерът е измервал енергия единствено в предвидените за това от завода-производител при първоначалната параметризация тарифни регистри“. Касаторът е поставил под № 2 въпросите: „Обвързан ли е съда от материалната доказателствена сила на представен по делото официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните?“; „Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствена сила по чл. 179 от ГПК?“. В изложението е обсъден съставеният от „Еллаб България“ ООД протокол, дадена е характеристика на същия като официален документ и е направен извод, че „СТИ е отговаряло на всички изисквания към датата на извършване на последваща проверка, в това число и на параметризацията му за битово потребление“. Тези обстоятелства според дружеството сочели на извод за липсата на показания в регистър 1.8.3. Направен е довод, че това не било обсъдено от въззивния съд и същият не зачел доказателствената сила на представения официален документ. Така според страната съставът постановил решение в противоречие с практиката на ВКС /решение № 76/10.07.2012 г., І т.о., решение № 104/02.10.2020 г., ІІІ г.о. и др./, която подробно е изброил. Под № 3 е поставен въпросът : „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“. Касаторът счита, че изводите на съда, съгласно които не може да се направи категоричен извод, кога е започнало отчитането на невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е ставало преразпределението, били факти, които не били посочени като нуждаещи се от доказване и след като районният съд не дал указания да бъдат доказани , а въззивният съд не изготвил нов доклад с указания за ответника да ги докаже, било допуснато противоречие с разрешения в практиката на ВКС /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 129/2015 г. по гр. дело № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., части от мотивите на което са цитирани и др./. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава доводи за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос е поставен във връзка с прието в практиката на състави на ВКС правно разрешение, че пълното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, но този въпрос не е изведен от решаващи мотиви на състава, а от разбиране на страната в контекста на защитната й теза, че след като в констативния протокол за монтаж и протокола на „Еллаб България“ ООД, СТИ /средство за търговско измерване/ било определено като „съответстващо“, съдът следвало да приеме, че показанията в регистър 1.8.3 на електромера са били нулеви към датата на монтажа на обекта на ищците. От мотивите на решението се установява, че и двата документа са подробно обсъдени от въззивния съд, но въз основа на всички доказателства по делото и изслушаната комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза са направени решаващи изхода на делото изводи, които не приемат доводите на ответника и съответно не удовлетворяват поддържаното от него становище. Съставът е приел, че доколкото данни за сумарния регистър към момента на монтажа на СТИ на обекта-10.10.2017 г. няма, т.е. не може да се установи дали показанията по сумарния регистър са представлявали сбор от показанията по дневна и нощна тарифи, то не може да бъде направен косвен извод, че показанията по 1.8.3, дори и да не са били прочетени са били нулеви. Прието е още, че наличността на преминала енергия по тарифи 1 и 2 изключва възможността СТИ да е монтирано ново на обекта, за да бъде направен извод, че и процесната тарифа 3 също е била нулева, напротив СТИ е било монтирано с налични показания по дневна и нощна тарифа, което според състава изключва предположението, че СТИ е монтирано ново на процесния обект със заводски нулеви настройки по всички регистри. За да направи горните изводи съдът се е позовал на това, че вещото лице също не е дало заключение в такъв смисъл. Прието е, че остава възможността по невизуализирания регистър да е имало натрупано количество енергия. Тези съображения са мотивирали и крайния извод на състава, че установяването на периода, през която е преминало през СТИ начисленото количество енергия, не е установен по безспорен начин от ответното дружество. От изложеното следва, че въпросът не е изведен от решаващи мотиви на състава, а от разбиране на страната в контекста на защитната й теза, поради което не притежава характеристиките на общо основание /в този смисъл са разясненията и указанията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за това че правният въпрос трябва да произтича от решаващи мотиви на въззивния съд/. Несъгласието на касатора с решаващите изводи на състава не може да обоснове въвеждането на общо основание, базиращо се на неприетите му защитни доводи в процеса. Такива доводи имат значение при разглеждане на спора по същество. Изложените по-горе мотиви на съда съдържат обсъждане и на косвените доказателства. Същите не винаги водят до пълно доказване. В този смисъл е и практиката на ВКС, която е цитирана от жалбоподателя и съгласно разрешенията, на която пълното доказване на факти с косвени доказателства е възможен правен резултат. Това не означава, че пълното доказване на факти с косвени доказателства е безусловно осъществим процесуален резултат. Извод в желаната от касатора насока би могъл да се направи при доказване на обстоятелството, че в обекта на ищците е бил монтиран нов електромер и по презумпция с нулеви показания. Както се установява от изложените в мотивите съображения е установено друго, че не може да бъде направено предположение, че СТИ е монтирано ново. Предвид липсата на правен въпрос, изведен от решаващи мотиви на въззивния съд и липсата на отклонение на мотивите на съда от приложената практика следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Въпросите под № 2 не са изведени от решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е споделил обоснованите от районния съд изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, формирани въз основа на приетия за недоказан в хода на съдебното дирене и пред двете инстанции факт, че допълнително начисленото количество електрическа енергия, измерено в скрития регистър на електромера, е преминало през него след датата на монтирането му в обекта на абоната. Съставът на въззивната инстанция е обосновал свои мотиви, съгласно които показанията на СТИ по двете тарифи-дневна и нощна са били с нулеви показатели при монтажа на СТИ на 10.10.2017 г., а показания по тарифа 1.8.3 не са били отбелязани. Съдът е изложил съображения по въпроса, защо не може да се приеме, че показания по тарифа 1.8.3 са били нулеви към 10.10.2017 г. От същите се установява, че съдът е обсъдил данните за последваща метрологична проверка, обективирани в документа, на който се позовава ответното дружество, сега касатор и е преценил, съответно като е съобразил експертизата по делото, че в него няма прочит на регистри, включително на сумарния регистър, има само отбелязвания относно регистри Т1 и Т2. По-нататък в мотивите е отразено, че прочит на регистри няма в констативния протокол за проверка от 24.07.2020 г., както и в протокол от проверка на БИМ от 29.07.2020 г. Именно въз основа на обсъдените доказателства е направен извод за това, че доколкото данни за сумарния регистър към момента на монтажа на СТИ на обекта-10.10.2017 г. няма, т.е. не може да се установи дали показанията по сумарния регистър са представлявали сбор от показанията на дневна и нощна тарифи, то и не може да бъде направен косвен извод, че показанията по 1.8.3, дори и да не са били прочетени са били нулеви. Други аргументи в подкрепа на констатациите и изводите са изложените за това, че на процесния обект не е монтирано ново СТИ. Затова са отхвърлени доводите и възраженията на ответника по иска и е прието, че остава възможността по невизуализирания регистър да е имало натрупано количество електрическа енергия. Първият от цитираните под № 2 въпроси се основава на становище на страната, че съдът е следвало да приеме конкретни обстоятелства, а именно, че след като било записано, че електромерът „съответства“ /страната пояснява, че това означава, че СТИ отговаря на всички изисквания/, следователно липсват показания в регистър 1.8.3. Както се обясни и по-горе всяко доказателство, включително и официалният документ се преценяват с оглед на всички доказателства по делото /арг. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК/. Посоченото от страната обстоятелство, че липсват показания в регистър 1.8.3 не е отразено във въпросния протокол. Напротив както е прието и в мотивите на решението, с които въпросът не е съобразен, такива обстоятелства не са отразени. Същите са извод на касатора произтичащ от неговата преценка на процесния документ. Затова доводът към цитирания въпрос, че изхождайки от характеристиката на документа, съдът е следвало да приеме, че липсват показания в регистър 1.8.3, не кореспондира със заложената във въпроса теза на страната, че съдът не се е съобразил с материалната доказателствена сила на процесния протокол. Изложените съображения относно извеждането на въпроса от становище на касатора, настоящата инстанция намира за относими и към другия въпрос, означен с № 2. Становището на жалбоподателя, че липсват мотиви в обжалвания акт, формулирани с въпроса-„Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствена сила по чл. 179 от ГПК?“, не отговаря на данните по делото-мотивите на решението. В мотивите протоколът е обсъден. Направени са констатации за неговото съдържание, включително за липсата на установено измерване натрупването по тарифа № 3. Обстоятелствата, които не са зачетени от съда не са факти, които протокола обективира, а извод на страната, че протокола е бил с нулеви показания и в регистър 1.8.3 към момента на монтирането му в обекта на ищците. Несъгласието на касатора с изводи на съда не мотивират общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Последният въпрос, поставен под № 3 не осъществява общо основание /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/. Следва да се има в предвид, че такъв довод може да се въведе само, когато липсва включено с въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, за да е задължен въззивният съд да отстрани допуснатите нарушения, като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства. Във въззивната жалба не е въведено подобно оплакване. В случая страната свързва въпроса с процесуалната дейност на първата съдебна инстанция, без да отрази в съдържанието му действителните процесуални действия на съда и страните. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен мотив на въззивния съд, който съдържал обсъждане на факт, непосочен като нуждаещ се от доказване, а именно „кога е започнало отчитането по невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е ставало преразпределението“. Тези обстоятелства имплицитно се съдържат в отговора на исковата молба, в който ответното дружество въвежда твърдението, че „извършено е начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализирания регистър по смисъла на ПИКЕЕ“,т.е. още тогава е поставен въпросът за времето на отчитане на допълнително начисленото количество електрическа енергия, измерено в скрития регистър на електромера. Затова в определението си по чл. 140 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест и за този факт, като указва на ответника „да докаже осъществяване на надлежна корекция на потребената ел. енергия за процесния период“. Всеки факт се реализира в конкретно време и дефинитивно включва и времето на своето проявление, в това число и „осъществяване на надлежна корекция на потребената ел. енергия“. Затова не може да се приеме твърдението на касатора, въведено и чрез цитирания въпрос, че въззивният съд се е произнесъл по факти, непосочени като нуждаещи се от доказване, респективно, че по този начин съдът е процедирал в противоречие с практиката /посочено е решение № 129/2015 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС/. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 819 от 29.04.2021 г. по гр. дело № 738/2021 г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: