О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 518   София, 09.12.2009 година               Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ:              Светлана Калинова          Здравка Първанова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 431 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение ,постановено на 31.07.2009г. от Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. №527/2009г. е подтвърдено определението на Дупнишкия районен съд от 09.06.2009г.,постановено по гр.д. №1518/2008г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Определението е обжалвано от И. Л. Т. и М. Г. Л. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявеното искане. Поддържат,че правният интерес от предявяването на иска се обосновава с факта,че при заснемането на имота след преработка на КВС част от същия попада в имот на ответника. Поддържат,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в хипотеза,при която правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ както на предявилите иска лица,така и на ответника по иска,по който въпрос е налице противоречива практика. В подкрепа на тезата си представят решение на Районен съд-Дупница от 22.01.2009г.,постановено по гр.д. №1109/2007г.,с което по предявен от същите лица иск при аналогична фактическа обстановка е прието,че искът е допустим. Ответникът по касационна жалба А. Д. Р. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ като е приел,че не е налице правен интерес от предявяването на иск,тъй като в полза както на ищците,така и на ответника са издадени решения по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по отношение на същия имот и административната процедура по възстановяване правото на собственост е приключила,а при конкуренция на правните основания /решения на ПК/ спорът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ следва като преюдициален да се реши в производството по чл.108 ЗС,доколкото припокриването на имотите представлява последица от последващо преработване на КВС. В представеното с изложението към частната жалба решение на Районен съд-Дупница от 22.01.2009г.,постановено по гр.д. №1109/2007г. при аналогична фактическа обстановка е прието,че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от И. Л. Т. против Х. И. К. ,тъй като техническата грешка при изписването на имота и в постановеното през 2002г. решение на ОСЗ и В КВС създава несигурност за правото на собственост на ищците. Налице е противоречива практика по поставения от жалбоподателите процесуален въпрос,поради което постановеното на 31.07.2009г. от Кюстендилския окръжен съд определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в хипотеза,при която в полза и на двете спорещи страни са постановени решения на ПК/сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността по заявления за различни имоти,но при извършено частично преработване на КВС е налице припокриване на част от площта на двата имота,настоящият състав приема за правилно становището,изразено в обжалваното определение като съображенията за това са следните: Правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е налице когато две групи лица са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху един и същи имот. Само в тази хипотеза е налице спор за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС,тъй като право на възстановяване на собствеността може да бъде признато само на онова лице,което е притежавало правото на собственост върху заявения за възстановяване имот към този минал момент,докато правото на лицето,по отношение на което в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато,че заявеният от него за възстановяване имот е бил собственост на наследодателя на ищците към меродавния минал момент ще бъде отречено. Ако обаче в подадените по реда на чл.11 ЗСПЗЗ заявления са посочени различни имоти,т.е. не се претендира възстановяване право на собственост върху един и същи имот,но решенията на ОСЗ,с които правото на собственост е възстановено, касаят един и същи имот по КВС,не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,тъй като дори по този ред да бъде признато за установено,че заявеният от ищците имот е принадлежал на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, това не би послужило като основание за изменение на постановеното полза на ответника решение на ОСЗ,доколкото,както вече беше отбелязано,той не е заявил същия имот за възстановяване,а възстановяването е извършено в нови реални граници,респ. припокриването на възстановените имоти е последица от преработване на КВС. Сам по себе си фактът,че заявеният за възстановяване от ищците имот е принадлежал на техния наследодател не сочи на неоснователност на заявената от ответника претенция за възстановяване на собствеността върху имота,посочен в неговото заявление по чл.11 ЗСПЗЗ,който е различен от заявения от ищците. Констатирането на този факт по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не би могло да обуслови наличие на основание за промяна на извършената от ОСЗ преценка по какъв ред ще бъде извършено възстановяването на собствеността /дали в стари или в нови реални граници/,т.е. в какви реални граници ще бъде възстановено правото на собственост върху описания в заявлението имот. Спорът между страните следва да бъде разрешен с оглед на естеството на породилото го основание и след като не е налице заявяване за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на право на собственост върху един и същи имот,то не може да се приеме,че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Кюстендилския окръжен съд определение,с което е прието,че не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ след като страните са заявили за възстановяване различни имоти е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определението,постановено на 31.07.2009г. от Кюстендилския окръжен съд по в.ч.гр.д. №527/2009г.     Председател:   Членове: