6 Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 27 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 782 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. И. А. – адвокат С. В. от АК – [населено място], срещу постановената от Окръжен съд – гр. Стара Загора нова присъда № 28 от 12 април 2017 година, по внохд № 1064 / 2017 година, след отмяна на присъда № 207 от 24 ноември 2016 година на Районен съд – гр. Стара Загора, по нохд № 1793 / 2016 година в частта, с която подсъдимият Х. И. А. е признат за невиновен, при условията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като е ангажирана наказателната му отговорност по това обвинение. Касационната жалба съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и доводи за неправилното приложение на закона, свързани с отказа на въззивния съд да утвърди инкриминираното деяние като „малозначително”, както е приел първоинстанционният съд и на това основание е оправдал подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение. Съответна на възражението е и претенцията на защитата за отмяна на въззивния съдебен акт и оставяне в сила на оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим А. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат В., който поддържа касационната жалба при заявените в нея възражение и доводи в негова подкрепа, както и отправеното до ВКС искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като въззивният съд е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Х. И. А. за невиновен в това, на 27. 04. 2016 година, в дома си в [населено място], да е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение – 32 броя патрони калибър 9х18 мм и 31 броя патрони калибър 22 мм, като деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК. Отнел е в полза на държавата инкриминираните боеприпаси, предмет на престъплението, като забранени за притежаване. Присъдата е атакувана по въззивен ред с протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Стара Загора с единственото оплакване за неправилно приложение на закона поради неправилна преценка на обществената опасност на деянието и липса на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. След извършената въззивна проверка е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която е отменена присъдата на първоинстанционния съд в частта относно оправдаването на подсъдимия А. и същият е признат за виновен в това да е извършил описаното по-горе деяние, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба от името на подсъдимия А. е допустима, защото е подадена от надлежна страна по чл. 349, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК и в предвидения в закона срок по чл. 350, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Във връзка със съдържанието на касационната жалба е необходимо да се отразят констатациите, които ВКС прави, а именно: Жалбата съдържа недвусмислено оплакване за неправилно приложение на закона, свързано, според защитата, с дадената от въззивния съд оценка на обществената опасност на конкретното деяние и направения в резултат извод, че то не разкрива характеристиките на „явна незначителност” на тази обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 2, поради което не може да се дефинира като „малозначително”, като при тези съображения е и ангажирал наказателната отговорност на подс. А.. Изложените в подкрепа доводи и отправеното до ВКС искане също сочат и подкрепят тезата на защитата за малозначителност на деянието и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение на това основание. Същевременно, на л. 3 от жалбата, са изложени съображения, касаещи легалната дефиниция и характеристиките на „маловажен случай” на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но коментирайки отново „малозначителност” на деянието. Във връзка с това недопустимо смесване на два коренно различни правни института, каквито са малозначителността на деянието и маловажния случай на престъпление, ВКС намира за необходимо единствено да посочи, че малозначителните деяния са такива при наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК и те не са престъпни, а маловажните случаи на престъпление са по-леко наказуеми състави на основното престъпление от дадения вид и са налице само доколкото са предвидени в закона. Настоящият казус не е такъв, доколкото „маловажен случай” на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК законодателно не е предвиден. Независимо от изложеното, съдържанието на жалбата, както и изнесеното от защитника по съществото на делото в заседанието пред ВКС, позволяват да се изведат действителните причини за недоволството на подсъдимия А. от атакуваната нова въззивна присъда и ангажирането с нея на наказателната му отговорност, а те касаят единствено преценката за дефинирането на конкретното деяние като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК. ВКС намира, че релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Материалната незаконосъобразност на съдебния акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, проверката се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Известно е, че обществената опасност на престъплението е определящо негово качество, което е обективно, неюридическо и обществено-икономически обусловено. Оценката на степента на обществената опасност на конкретното деяние винаги е свързана с отрицателното му въздействие върху обществените отношения на даден етап на развитие на обществото, изразяващо се в тяхното увреждане или дори само застрашаване. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като “малозначително”, т. е. не е престъпно. В случая, съображенията в касационната жалба за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието не могат да бъдат споделени. Конкретното количество боеприпаси, държани от подс. А. без надлежно разрешение, не е пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Касае се за 32 броя патрони от един вид над разрешеното от закона и съобразно даденото на подсъдимия разрешително за носене на оръжие и 31 броя патрони от друг вид, за каквото оръжие изобщо не е притежавал разрешение. Във връзка с начина на съхранението им и предоставянето им на проверяващата М., въззивният съд е изложил подробни съображения на с. 2 и с. 3 от мотивите на присъдата, които няма причини да не бъдат споделени като съответни на данните по делото. Обект на посегателство в случая са обществените отношения, свързани със законосъобразното държане и съхранение на оръжия и боеприпаси за тях, които отношения са предмет на особено засилена защита, изводима от предвидените от законодателя санкции за отделните състави на престъпленията, които ги засягат, от липсата на предвиден „маловажен случай” на престъпление от този вид и пр. Така че, преценката на въззивния съд, че деянието не само формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, но и се характеризира със степен на обществена опасност, която го прави престъпно, следва да бъде преценена като правилна и законосъобразна. Що се касае до дадената от съда оценка на степента на обществена опасност на дееца като ниска, настоящата инстанция намира същата за доказателствено подкрепена и съобразена със закона. Обстоятелствата, които позволяват такава оценка са свързани с липсата на предходни осъждания на подсъдимия, добрата му характеристика, съдействието при установяване на обективната истина по делото, поначало законосъобразният и безопасен начин на съхранение на оръжието и боеприпасите в дома му. Тези обстоятелства съдът е ценил на плоскостта на индивидуализацията на наказанието на подс. А. и правилно ги е съобразил като многобройни смекчаващи отговорността му, обусловили определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Затова, изложените в касационната жалба доводи за характеристика на конкретното деяние като малозначително поради явната незначителност на степента на неговата обществена опасност, не могат да бъдат споделени. Позоваването в жалбата на Решение № 191/2016 година на ВКС, І НО, не е напълно коректно, доколкото се касае за отменително решение на касационната инстанция поради недостатък на мотивите на атакуваната присъда, оценени като непълни и неясни, вкл. относно приложението към конкретното деяние на института на чл. 9, ал. 2 от НК - „малозначителност” на деянието. При изложените съображения, атакуваната нова въззивна присъда следва да бъде преценена като правилна и законосъобразна и като такава да бъде оставена в сила. Претенцията на жалбоподателя за отмяната й и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд няма как да бъде удовлетворена поради липса на такова правомощие на касационната инстанция по чл. 354 от НПК. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Окръжен съд – гр. Стара Загора нова присъда № 28 от 12 април 2017 година, по внохд № 1064 / 2017 година, след отмяна на присъда № 207 от 24 ноември 2016 година на Районен съд – гр. Стара Загора, по нохд № 1793 / 2016 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.