8 Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 07.06. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №2610 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. З. С. и П. С. С., двамата от [населено място] бряг, срещу решение №118/24.03.2017г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№26/2017г. с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от тях против Т. Г. Т. иск за признаване право на собственост и предаване на владението по реда на чл.108 ЗС на източното избено помещение, принадлежащо към жилище на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица] идентификатор 80501.802.243, както и предявеният по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на съществуваща външна стена и възстановяване на вход за западното избено помещение в същата жилищна сграда. С определение №609/19.12.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за необходимостта всеки жилищен обект да има като принадлежност и складово помещение, както и съответната припадаща се идеална част от общите части на сградата и придобива ли се правото на собственост върху принадлежностите, независимо че такива обекти не са изрично посочени в договора, с който е придобито правото на собственост върху жилищния обект, както и по въпроса може ли да се иска собственикът да премахне или премести вход, който е направен от трети лица без надлежни строителни книжа. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е отчел обстоятелството, че родителите на Т. Г. Т. приживе от изграждането на сградата и до смъртта си са ползвали първия етаж от същата и функционално свързаното с него източно избено помещение, като през 1975г. са му прехвърлили втория жилищен етаж ведно с прилежащото му западно избено помещение, при което възниква етажна собственост и всяка една от страните притежава съответен самостоятелен обект – етаж, ведно със съответните идеални части от дворното място и общите части на сградата, като всяко едно от избените помещения е функционално свързано с обособените жилища. За неправилен считат извода на въззивния съд, че наличието на етажна собственост не обосновава претенцията за ревандикация на избеното помещение, както и извода, че преместването на входа на западното избено помещение от западната на южната фасада на сградата не може да се вмени като отговорност на Т. Г. Т. само защото от 1986г. до 1993г. е отсъствал от страната. Поддържат, че след като Т. Г. Т. е придобил втория етаж и западното избено помещение през 1975г. и е живял в имота, негова е отговорността да възстанови входа за избата там където е бил. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представени в проведеното по делото открито съдебно заседание списъци. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Г. Т. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: П. З. С. и П. С. С. са предявили срещу Т. Г. Т. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на източното избено помещение в жилищна сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица] твърдението, че са придобили правото на собственост върху първи жилищен етаж, заедно с принадлежащото избено помещение и съответната идеална част от общите части от сградата по договор за покупко-продажба, сключен на 02.06.2011г. /н.а.№75, том II, рег.№229/2011г./, иск за осигуряване по реда на чл.109 ЗС на свободен достъп до северния вход на жилището откъм задния двор, както и за премахване на съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната сграда. С постановеното от първоинстанционния съд решение Т. Г. Т. е осъден да осигури свободен достъп до северния вход на сградата /с оглед вход към тавана/, като в тази част решението не е било обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. С обжалваното решение въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е неоснователен, тъй като предявилите го лица не се легитимират като собственици на източното избено помещение в сградата. Прието е, че от представения по делото н.а.№75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г. е видно само, че П. З. С. и П. С. С. са придобили идеална част от поземления имот, заедно с първи етаж от жилищната сграда и стопанската постройка в източния край на двора, но в документа не е посочено придобиване на собственост върху прилежащо избено помещение, независимо от коя страна /източната или западната/ се намира. Изложени са съображения, че този факт не е случаен, тъй като и с н.а.№62, том IV, рег.№4687, дело №662/2006г. от 27.10.2006г. [фирма] - Червен бряг /праводател на П. и П. С./ е придобило право на собственост от Т. Г. Т. именно върху ½ ид.част от поземления имот, която е следвало да ползва в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска сграда на един етаж. И тъй като праводателят [фирма] никога не е придобивало право на собственост върху второстепенно прилежащо към първия етаж на жилищната сграда избено помещение, е прието, че няма как и П. и П. С. да са придобили собственост върху процесното избено помещение. Изложени са съображения, че съдът не може да тълкува по никакъв друг начин, още по-малко разширително, отразеното в нотариалните актове, както и че независимо от наличието на две обособени избени помещения, правото на собственост върху всяко едно от тях не е задължително да е преминавало от първоначалния праводател към последващия приобретател, следвайки принадлежност към даден жилищен етаж. Според въззивния съд какъв обем от права и върху какви имоти, независимо от тяхното предназначение /самостоятелни, спомагателни, прилежащи и т.н./ се прехвърля, се отразява изрично и само в титула за собственост, в конкретния случай – нотариален акт. Така изложените от въззивния съд съображения досежно възможността приобретателят на самостоятелен жилищен обект да придобие правото на собственост и върху принадлежащите към него избени помещения противоречат на възприетото трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС становище, според което когато едно складово помещение е функционално свързано със самостоятелен обект на право на собственост и представлява принадлежност към същия, дори да не е посочено при извършеното разпореждане с правото на собственост върху самостоятелния обект, следва да се приеме, че попада в обхвата на извършеното разпореждане /в този смисъл решение №207/16.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№867/2010г. и решение №81/04.04.2014г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№5556/2013г./. Преценката дали складовото помещение е принадлежност към жилищния обект и следва главната вещ следва да се извършва към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ /в този смисъл решение №26/23.02.2017г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№3024/2016г./. В хипотеза, при която самостоятелните жилищни обекти в една сграда принадлежат на различни правни субекти, обособените като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, ако са достатъчно на брой, не представляват обща част по смисъла на чл.37 ЗС, а принадлежност към съответния жилищен обект и като такива съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл.98 ЗС, следват главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго, тъй като строителните правила и норми изискват към всяко едно жилище да бъде придадено поне едно складово помещение /в тавана или избата/. Ако някое от лицата, които притежават самостоятелен жилищен обект в сградата прехвърли този обект на трето лице, последното придобива и правото на собственост върху принадлежащите към жилищния обект обособени помещения в избата или тавана, дори това да не е изрично посочено в договора. В настоящия случай, както е прието от фактическа страна и в обжалваното решение, правото на собственост върху двуетажната жилищна сграда е принадлежало на Г. Т. П. и съпругата му И. Т. П., които на 31.03.1975г. /н.а.№286, том I, дело №291/1975г./ са дарили на сина си Т. Г. Т. втория жилищен етаж от сградата, който етаж представлява самостоятелно жилище, заедно с цялото западно избено помещение под цялата сграда и съответната част от общите части на сградата, запазвайки за себе си собствеността върху първия жилищен етаж и неразпореденото източно избено помещение. След извършването на това разпоредително действие отделните самостоятелни обекти в сградата заедно с принадлежащите им избени помещения принадлежат на различни правни субекти, като по този начин са обособени и принадлежностите към главните вещи. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че чрез последващата разпоредителна сделка с първия жилищен етаж, извършена от Т. Г. Т. лично и като пълномощник на С. Д. И., след като двамата са придобили правото на собственост върху този обект по силата на договор за продажба от 31.07.1992г. /н.а.№359, том I, дело №762/1992г./, на [фирма] /н.а.№62, том IV, рег.№4687, дело №662/2000г./ не е прехвърлено правото на собственост върху източното избено помещение. Обстоятелството, че избеното помещение не е изрично посочено в нотариалния акт, не изключва тази принадлежност от предмета на разпореждането, тъй като същата следва главната вещ съгласно чл.98 ЗС, както вече беше отбелязано по-горе. Неправилен следователно е и изводът на въззивния съд, че по силата на сключения на 02.06.2011г. договор за покупко-продажба /н.а.№75, том II, рег.№1450, дело №229/2011г./ П. С. и П. С. са придобили от [фирма] правото на собственост само върху първия жилищен етаж, но не и върху източното избено помещение, за което е установено, че представлява принадлежност към този самостоятелен жилищен обект. След извършеното през 1975г. обособяване на самостоятелните обекти в сградата заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и принадлежащите помещения в избата, които са достатъчно на брой /по едно за всеки самостоятелен обект/ и обособени, при всяко последващо разпореждане с някой от самостоятелните обекти приложение следва да намери посоченото по-горе правило, че обособените като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, като принадлежности към жилищните обекти следват главната вещ, освен ако не е уговорено друго, а в случая източното избено помещение не е изрично изключено от предмета на разпоредителните сделки, нито е установено да е имало друго предназначение. Изводът на въззивния съд, че П. С. и П. С. не се легитимират като собственици на процесното източно избено помещение, противоречи на установените по делото факти, както и на разпоредбата на чл.98 ЗС, поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на източното избено помещение бъде уважен. По отношение на искането Т. Т. да бъде задължен по реда на чл.109 ЗС да премахне съществуващата външна стена и възстанови входа за западното избено помещение, въззивният съд е приел, че по делото не е установено именно Т. Т. да е осъществил изграждането на външната стена, чието премахване се иска, като са налице и свидетелски показания, които установяват, че това преграждане е било извършено в имота от родителите му по време, когато същият е работил извън България, като това обективно състояние на имота е съществувало още към момента на продажба на първия етаж на [фирма] през 2006г. Поради това е прието, че Т. Т. не е извършил действие или бездействие, с което да е накърнил правото на собственост на С. върху притежаваните от тях идеални части от поземления имот и първия етаж от жилищната сграда, в това число и правото им на ползване. Така изложените от въззивния съд съображения, обосноваващи извода за освобождаването на Т. Г. Т. от отговорността за съществуващите пречки за упражняването от страна на П. С. и П. С. на правото на собственост върху притежаваните от тях обекти в сградата и идеални части от дворното място, противоречи на възприетото трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС становище, според което и лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл.109 ЗС, независимо, че това състояние е последица от действия, извършени от други лица /в този смисъл решение №215/26.05.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№874/2010г. и решение №815/30.06.2011г. по гр.д.№1509/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Възприемайки това становище, настоящият състав приема, че по реда на чл.109 ЗС може да се иска от собственик на самостоятелен обект в сграда да премести или премахне вход, който пречи на собствениците на друг самостоятелен обект в сградата да упражняват пълноценно правото си на собственост върху притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата и самостоятелния обект, към който принадлежат, както и на дворното място, дори по делото да е установено, че този вход е направен от трети лица, след като по делото не съществува спор, че той поддържа това противоправно състояние. В случая действително по делото е установено, че съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и входа на западното избено помещение не са изградени от ответника Т. Г. Т. - докато Т. Т. пребивавал в К. роднините му зазидали стария вход от запад и го преместили от юг като изградили и остъкление. По делото обаче не съществува спор, че ответникът поддържа това състояние, като ползва лятната кухня и входа, което възпрепятства свободния достъп от задния двор до северния вход на жилищната сграда и общите части, а оттам и до източното мазе, което представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, пречещо на собствениците на първия жилищен етаж, принадлежащото към него източно избено помещение и ½ идеална част от дворното място да упражняват правата си в пълен обем. Изводът на въззивния съд, че предявеният от П. З. С. и П. С. С. иск за премахване на съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня, и за възстановяване на входа за избените помещения в сградата са неоснователни е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон /чл.109 ЗС/, поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният иск бъде уважен. С оглед изхода на спора в полза на П. З. С. следва да бъде присъдена сумата 2738.95лв., а в полза на П. С. С. сумата 5960лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №118/24.03.2017г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д.№26/2017г. и потвърденото с него решение №322/21.12.2016г. по гр.д.№683/2016г. на Червенбрежкия районен съд в обжалваната пред въззивния съд част, с която са отхвърлени предявеният от П. З. С. и П. С. С. срещу Т. Г. Т. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на източното избено помещение в жилищната сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица] предявеният по реда на чл.109 ЗС иск за премахване съществуваща външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната сграда и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Г. Т. от [населено място] бряг, [улица], че П. З. С. и П. С. С., двамата от [населено място] бряг, [улица], притежават правото на собственост върху източното избено помещение в жилищната сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица], принадлежащо към притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата, като придобито по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 02.06.2011г. /н.а.№75, том II, регистър №1450, дело №229/2011г./ и ОСЪЖДА по реда на чл.108 ЗС Т. Г. Т. да предаде на П. З. С. и П. С. С. владението върху това избено помещение. ОСЪЖДА Т. Г. Т. на основание чл.109 ЗС да премахне съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и да възстанови в старото положение входа на западното избено помещение в жилищната сграда като премести входа на това избено помещение от южната на западната фасада на сградата, находяща се в [населено място] бряг, [улица] идентификатор 80501.802.242 по предявения от П. З. С. и П. С. С. иск. ОСЪЖДА Т. Г. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на П. С. С. сумата 5960лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева/ и на П. З. С. сумата 2738.95лв. /две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 95ст./, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: