Р Е Ш Е Н И Е № 60081 София, 14.07.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3370/2020 година по описа на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. „Фаворит 2000“ ЕООД е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 679 от 06.07.2020г. по гр.д.№ № 517/2020 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби, регламентиращи владението, придобивната давност и установяването на публичната общинска собственост; необоснованост на фактическите изводи на съда и допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата по делото. Ответникът „Марси Пласт“ ООД оспорва жалбата и счита, че решението на въззивния съд е правилно, защото имотът е актуван като частна общинска собственост до 2008г. с акт № ...от 19.05.2008г. на [община] като с решение № 71 от 04.04.2008г. Общинския съвет С. е дал съгласие за промяна в предназначението на улицата – тупик и за сключване на предварителен договор за продажба. Ищецът необосновано твърди, че ответникът е извършил действия, с които имал съзнателно намерение за прекъсване на подземния електропровод - по делото е изяснено, че ищецът е допуснат в имота и повредата е отстранена. Поддържа се също, че ищецът не е осъществявал владение върху имота, собственост на ответника, който е бил буренясал и замърсен. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 81 от 08.03.2021г. на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по правния въпрос дали е достатъчно приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, трети граждански състав, постановеното на 14.01.2020г. по гр.д.№ 1932 /2018г., с което е отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за установяване, че ищецът „Фаворит 2000“ ЕООД е придобил право на строеж за изграждане на прекъснатия подземен електропровод от Т-НН по [улица],...(имот ...-....) за захранване на УПИ ......., ...., ...., ....; за приемане за установено, че „Фаворит 2000“ ЕООД е придобил сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, над имот УПИ №...- .......,....., ...., ..., ...на основание изтекла 10-годишна придобивна давност; за приемане за установено, че ответникът „Марси Пласт“ ООД неоснователно е прекъснал подземен електропровод от Т-НН по [улица],14 (имот ....-.....) за захранване на УПИ ...-....., ..., ...., ..... и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му; както и за осъждане на ответника „Марси Пласт“ ООД да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, с което пречи на ищеца „Фаворит 2000“ ЕООД да упражнява вещните си права спрямо подземния електропровод. Въззивният съд е приел, че е предявен един иск с правно основание чл. 109 ЗС, но с няколко претенции в рамките на този иск като от ищеца са изисквани положителни действия от страна на ответника както и въздържане от негова страна от действия – текущи и бъдещи, с които да пречи на ищеца да упражнява вещните си права спрямо процесния подземен електропровод. Въззивният съд е достигнал до същия краен извод, направен от районния съд, за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС. Съображенията на въззивния съд са, че ищецът не се явява носител на заявените от него вещни права – право на строеж, както и сервитутно право относно процесния подземен електропровод, респ. на сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193 ал. 1 от ЗУТ, нито на деривативно основание, нито на оригинерно основание. Правото на строеж, както и сервитутното право, към годината на построяване на процесния подземен електропровод - 2002г., за да бъдат валидно учредени, следва да бъде спазена предвидената за действителност писмена форма, съответно, заповед на кмета на [община], предшествана от решение на общинския съвет. На следващо място въззивният съд е приел за безспорно, че през 2002г. имотът, под който е построен процесният подземен електропровод, е бил публична общинска собственост/улица-тупик/, като с изготвяне на изменение на ПУП, при което се образува новият УПИ ....-..., ..., ...., ....и ...., /понастоящем собственост на ответника/ тази [улица],....., ...е обявена за частна общинска собственост - 02.07.2008г. , с влизане в сила на Заповед № 4Б 47/09.06.2008г. на кмета на [община]. С оглед забраната на чл. 86 от ЗС /изм.-ДВ,бр.31 от 1990г., доп.бр.33 от 1996г./, че не е допустимо придобиване по давност на вещ, която е публична държавна или общинска собственост, то поначало давност за придобиване не може да тече относно процесния подземен електропровод, преди 02.07.2008г., от което следва, че до края на твърдяния от ищеца период – 22.11.2017г., когато владението му е обезпокоено от ответника, поради неизтичане на минималния десетгодишен срок на непрекъснато владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, не е настъпило придобиване на вещно право по давност за ищцовото дружество. Съдът се е позовал и на разпоредбата на параграф 1 от ЗДЗС/ДВ,бр.46 от 2006г.,в сила от 1.06.2006г./, съгласно която давност за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /дали е достатъчно приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор/ , Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Вещните права, както и основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива въз основа на правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Първата разпоредба, която създава общинска собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991г. е тази на § 7 ПЗР ЗМСМА /ДВ бр.77/1991г. /. В нея е предвидено преминаването в собственост на общините на определени държавни имоти с местно значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване /т.4/. Следващият по време закон, който създава правна уредба на общинската собственост е Законът за общинската собственост /ЗОС/ обн. ДВ бр. 44/1996г. В чл.2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които са общинска собственост и основанията за придобиването й, а чл.3 ЗОС разграничава публичната от частната общинска собственост според основанието за придобиването /имоти и вещи определени със закон/ и според предназначението й - да служи за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. При тази законодателна уредба за определяне на един обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи дали попада в изброяването на чл.3 ал.2 ЗОС. Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост като в чл.56 ал.2 ЗОС са определени обекти, включващи и общинските улици, за които изрично е предвидено, че не се съставят актове за общинска собственост. При спор за собственост, решението на общинския съвет по чл.6 ал.3 ЗОС за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна не може да има самостоятелно доказателствено значение, че имотът е бил публична държавна собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й. По основателността на касационната жалба. По съображенията в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора, че въззивният съд незаконосъобразно е приел за доказано твърдението на ответника, че имотът, под който е изграден процесният електроповод е бил публична общинска собственост единствено поради приемане на решение № 71 от 04.08.2008г. на Общинския съвет С. на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, с което е възложено на кмета на общината да извърши необходимите процедурни действия за обявяване на [улица],..., ..... като частна общинска собственост предвид предстоящото изработване на ИПУП , с което улицата ще престане да има предназначение по чл.3 ал.2 ЗОС. При изричните доводи във въззивната жалба срещу изводите на първата инстанция за правния статут на имота, под който преминава процесния електропровод, въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК и практиката на ВКС по приложението й е посочил в мотивите за безспорно обстоятелството, че през 2002г. имотът е бил публична общинска собственост, без да изложи собствени съображения по доводите във въззивната жалба и да обоснове основанието за придобиването на собствеността от общината. Според практиката на ВКС /решение № 18 от 8.02.2013 г по гр. д. № 583/2012 г., II г. о./ улиците се урегулират с подробните устройствени планове съгласно чл. 14, ал. 1 и чл.112 ЗУТ. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от отреждането по плана, но само след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план, не представлява основание за придобиване право на собственост. Общината /или държавата/ придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОбС/. До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като не е осъществен предвиденият в закона придобивен способ. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Аналогична е и уредбата на ЗТСУ /отм./ - 21, 21а, 52а. От това тълкуване следва, че обозначаването на определен обект от земната повърхност като „улица“ не води до безусловен извод, че той е публична общинска собственост, освен това ЗУТ изрично предвижда съществуването и на частни улици – чл.128 ал.15, чл.137 ал.1 т.4 б.“а“ . По настоящото дело е установено от показанията на свидетеля П. П. А., че процесният имот се намира в бившия стопански двор като при продажбата на сгради с прилежащ терен от този двор, са продадени и идеални части от уличната мрежа, която ги обслужва. За имотите в целия стопански двор има само един трансформатор, който се намира зад имота на ответника и захранва продадените на различни лица имоти с ток чрез подземни кабели. Представени са нот.акт № .../1994г. , с който е продаден парцел .....в стопански двор № 2 в землището на [населено място], заедно 267 кв.м. идеална собственост от пътища, както и договор за продажба на имущество на ТКЗС /в ликвидация/ от 12.07.1994г., спечелено на търг, в който е посочено , че стопанският двор №2 в [населено място] се намира извън регулацията на селото. Тези доказателства са съществени за решаване на делото и за изясняване на статута на имот с осови точки 13, 14, 15, но не изясняват напълно вещноправният статут на този имот. Поради императивния характер на нормите, уреждащи публичната и частната общинска собственост и във връзка с доводите в жалбата, с която е сезиран, въззивният съд е бил длъжен според разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК да назначи вещо лице, което да проследи устройствения статут на бившия стопанския двор, да изследва дали има изработени одобрен за този имот устройствен план с предвиждания за улици в него, дали е извършено отчуждаване и заплащане на обезщетение на собствениците, дали функционално той представлява част от общинската инфраструктура или обслужва само имотите, обособени при продажбата на имуществото на ТКЗС в бившия стопански двор и дали при изменението на ПУП през 2008г. отпада предназначението на имота с осови точки 13,14,15 да задоволява обществените потребности чрез осигуряване на възможност за електрозахранване на останалите обекти в стопанския двор по друг начин. Едва след изясняване на тези обстоятелства съдът би могъл да направи извод дали спорният имот е представлявал общинска улица или е имал статут на обща част само по отношение на имотите от бившия стопански двор, продадени от бившето ТКЗС на физически лица. Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че подземният електропровод е изграден с цел захранване на имота на ищеца, построен е законно въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, изпълнен е в съответствие с изискванията за строежите съгласно чл.169 ЗУТ, за него е издадено разрешението за ползване № 629 от 28.10.2002г. от Началника на РДНСК П. и в Агенцията по кадастъра е представена необходимата документация за попълване на кадастъра /удостоверение № 397 от 26.08.2002г./. Следва да се съобрази и това, че по отношение на сервитутите, които са ограничени вещни права, съгласно чл. 85 са приложими разпоредбите за придобивната давност като ограниченията на чл.86 ЗС не могат да намерят приложение предвид задължението на общината чрез подробните устройствени планове да осигури пълноценно ползване на урегулираните имоти като им представи достъп до водните и енергийни съоръжения /срв.192 ал.3 ЗУТ/. В тази връзка подлежи на косвен съдебен контрол законосъобразността на решението на Общинския съвет по чл. 6 ЗОС за обявяване на имот от публична в частна държавна собственост в случаите, при които се засягат правата на собствениците на съседните имоти до степен, че те стават негодни за ползване поради липса на връзка с енергийната система. Енергийните сервитути се регулират от Закона за енергетиката, като чл.67 ЗЕ определя обема на ограничението на собствеността на служещия имот, в рамките на който собственикът на господстващия имот има право да изисква преустановяване на основание чл.109 ЗС на действията, които му пречат пълноценно да ползва своя имот. По изложените съображения като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ал.3 ГПК, делото следва да се върна за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. При новото разглеждане на делото с оглед крайния резултат съгласно чл.294 ал.2 ГПК следва при присъждане на разноските, въззивният съд следва да съобрази и тези, направени пред настоящата касационна инстанция. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав № 679 от 06.07.2020г. по гр.д.№ № 517/2020 г. и Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: