Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * съпричиняване * явна несправедливост на наказанието * определяне размер на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

София, 30.11.2017 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 723 по описа за 2017 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. И., изготвена от неговия защитник адвокат Н. Б., и на частните обвинители Ж. Р. К. и М. С. И., чрез техния повереник адвокат С. Р., против решение № 133 от 21.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 7/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV въззивен наказателен състав.
В жалбата на подсъдимия се развиват оплаквания за допуснати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Процесуалните нарушения са изведени от нарушеното право на защита в първоинстанционното съдебно производство с отказа да бъде допусната нова експертиза, което препятствало надеждната проверка на доказателствата и разкриване на обективната истина. Посочено е още, че възивният съд не извършил обективно и задълбочено проучване на доказателствата и не дал аналитична оценка на аргументите и възраженията на защитата. Наложеното наказание, макар и определено при условията на чл. 55 от НК, е оценено като несправедливо на изключително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Съображения за неправилно приложен материален закон не са изложени. Подсъдимият прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане.
В касационната жалба на частните обвинители се прави възражение само за явната несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, защото е несъобразено с високата обществена опасност на деянието и с тежкия престъпен резултат. Развива се искане за увеличаване на.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. М. И. и неговият защитник адвокат Н. Б. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и подновяват исканията си, като излагат и становище за отхвърляне на жалбата на частните обвинители.
Частните обвинители Ж. Р. К. и М. С. И. не вземат становище пред касационната инстанция. Техният повереник адвокат Р. поддържа касационната жалба с развитото в нея искане и счита жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Частните обвинители И. М. С. и Г. Х. С. не обжалват въззивното решение и не вземат становище. Техният повереник адвокат С. С. счита и двете касационни жалби за неоснователни, като предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява позиция за неоснователност на подадените жалби. Счита обжалвания въззивен съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наложеното наказание – за справедливо определено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 133 от 21.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 7/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІV въззивен наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 248 от 18.10.2016 г. по н.о.х.д. № 693/ 2016 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХХХІІ състав, с която подсъдимият В. М. И. е признат за виновен в това, че на 15.04.2015 год. в [населено място], при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: С. М. И. (починал веднага) и М. И. С. (починал на 02.05.2015 г.), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. “б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е определено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 343г от НК е наложено и кумулативно наказание лишаване от управление на моторно превозно средство за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Върховният касационен съд намери постъпилите жалби срещу въззивното решение за неоснователни.
І. По възраженията на подсъдимия В. М. И. за съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК.
Доводите са идентични с направените пред въззивната инстанция, която е обсъдила искането за назначаване на нова комплексна медико-автотехническа експертиза и в съпоставка с разкритите факти, с изводите на експертите и дадените от тях допълнителни разяснения пред първоинстанционния съд, отхвърлила доказателствената претенция като ненужна за разкриване на обективната истина. На стр. 8-11 от въззивното решение са изложени убедителни, макар и схематични, незадълбочени и без подробности конкретните съображения на апелативния съд за неоснователното искане на защитника. Правилно и логично са възприети показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели-очевидци на инцидента, а доказателственият анализ съвкупно е извършен със специалните познания на вещите лица за определяне на точното място на катастрофата, за разположението на автомобила на подсъд. И. спрямо пътното кръстовище, за броя и локализацията на ударите между двете возила, техните скорости на движение, за оставените на пътя следи и за телесните увреждания на пострадалите мотоциклетисти.
Експертите са дали категорични отговори на поставените от защитата въпроси, по които е останал неудовлетворен: защо в конкретната ситуация предното колело на мотоциклета не е деформирано от удара в автомобила и за липсата на следи от кръв от пострадалите по бронята на леката кола. Останалите въпроси са приети за несъществени. Основният факт по делото – навлизането на автомобила в насрещната лента за движение, по която преминал мотоциклета с двамата пострадали, както и развитите правни изводи за неправилно извършената от подсъдимия маневра завиване наляво на кръстовището, са изведени от съда убедително и по недвусмислен начин. Твърдението в касационната жалба, че механизмът на пътно-транспортното произшествие останал неразкрит по делото, се оказва несъстоятелно.
Подсъдимият и неговата защита разполагат с всички допустими от закона средства да оборват обвинението и да сочат доказателства за липсата на участие в деянието, за липсата на обществена опасност, на вина или наказуемост. Като страна в процеса те могат да правят доказателствени искания и възражения пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Това тяхно процесуално право е ограничено само от предмета на делото и обема на повдигнатото обвинение. Правилният отказ на съда да удовлетвори доказателствено искане се основава на преценката дали същото способства за разкриване на обективната истина. Ако не – отказът не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Защото подсъдимият и неговият защитник не разполагат с неограничена възможност да доказват всяка своя теза или версия, а само тези от тях, които се отнасят до съществените факти и обстоятелства от делото и до повдигнатото обвинение.
Ето защо, останалите посочени в касационната жалба доводи за неизяснени факти по случая и поставени примерни задачи към експертите касационният съд прецени за несъществени в разкриването на обективната истина, като напр.: на какво се дължи намерената на 32 м от мястото на удара костица; възможно ли е при първоначалния удар в автомобила пострадалите да не са изпаднали от мотоциклета и др. Видимостта на подсъдимия е надлежно изяснена по делото и други участници в движението не са препятствали обективната възможност своевременно да забележи насрещно приближаващия мотоциклет, поради което обстоятелствата около височините на седалката на мотора и на мотоциклетиста не са съществени за казуса.
Неоснователно е твърдението на касатора, че с отказът да се удовлетвори неговото искане за нова експертиза са били нарушени и правата на останалите страни в процеса. Доказателственото искане не е срещнало подкрепа сред другите процесуални страни – нито при двукратното му поставяне пред Софийски градски съд, нито при подновяването му в открито заседание на въззивната инстанция, след отказът ѝ в определението по чл. 327 от НПК. Публичното и частното обвинение са изразили ясно и аргументирано становище по същество на това искане на защитата, което поддържат и на пренията пред касационната инстанция.
С основание обаче касационната жалба съдържа упрек към мотивите на съдебния акт, в които са изложени част от съдебните изводи – че несъответствията в експертното заключение не го дискредитирали, както и за прогнозните резултати при друга фактическа обстановка. Изводите са произволни и не се опират на събраните доказателства. Допуснатото нарушение от страна на въззивната инстанция обаче не е съществено, тъй като не ограничава правата на подсъдимия и на останалите процесуални страни, поради което не налага връщане на делото за ново разглеждане.
Останалите твърдения в жалбата по касационното основание не са конкретизирани и затова не могат да бъдат разгледани.
Наведеното касационно основание за нарушен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК не е подкрепено с необходимите доводи, поради което не подлежи на обсъждане от касационния съд.
ІІ. По възраженията на касаторите за явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Доводи на жалбоподателите са разнопосочни. От своя страна подсъдимият твърди, че въззивният съд е надценил обществената опасност на допуснатото нарушение на пътните правила спрямо това на пострадалия мотоциклетист, а частните обвинители – че е подценен престъпният резултат и неправилно нарушението на пострадалия водач е прието за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
В преценката за обществената опасност на деянието и на дееца въззивният съд е извел всички значими обстоятелства и с убедителни аргументи е потвърдил първоначално заетата с присъдата позиция. Определеното при условията на чл. 55 от НК наказание лишаване от свобода се основава както на отчетения превес от смекчаващи обстоятелства, така и на съпричиняването на общественоопасните последици от страна на починалия водач, управлявал мотоциклета с превишена за населеното място скорост от 92 км/ч. Неоснователно в решението се поддържа липсата на отегчаващи обстоятелства. Те се извеждат от характера на причинените телесни увреждания на двамата пострадали, довели до смъртния резултат, което завишава обществената опасност на деянието. Неоснователно е и твърдението на подсъдимия, че поведението му с допуснато нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП представлява изключително ниска степен на опасност в сравнение с нарушението на скоростта от другия водач. Неправилно осъществената маневра на кръстовището отнема законовото предимство на пострадалите и е непосредствена причина за настъпването на съставомерните последици. Защото при правилно изпълнена маневра от подсъдимия нарушението на мотоциклетиста се явява само административно нарушение, каквото е и другото му нарушение за липса на правоспособност за категория „А“.
Кумулативното наказание по чл. 343г от НК е законово определено и съобразено с превеса на смекчаващите обстоятелства.
При определяне на наказанието въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да способства към поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия И.. Наказанието е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което е справедливо наложено.
При така изложените мотиви обжалваното решение на Софийския апелативен съд е правилно и законосъобразно, като подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 21.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 7/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV въззивен наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.