Р Е Ш Е Н И Е № 485 София, 13 януари 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1472 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда, постановена по внохд.№116/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр.В.Търново ,с ангажирани основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК. Подадена е касационна жалба и от частния обвинител и граждански ищец, със същите основания. В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура,с доводи за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата,довели до неправилно приложение на закона. Частният обвинител и повереникът му не са взели участие в касационното производство,редовно призовани. Подсъдимата и защитата й в молба от 9.10.2013 г., оспорват изцяло протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец и са на становище въззивната присъда ,като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 20 май 2013 г., постановена по внохд.№116/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, е отменена осъдителна присъда по нохд.№560/2012 г. на Окръжен съд - гр. Велико Търново и вместо това подсъдимата С. Г. Й. е призната за невиновна на 11.04.2012 г. в [населено място] ,да е причинила смъртта на Е. Б. А.,поради немарливо изпълнение на занятие,представляващо източник на повишена опасност ,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана в тази част на обвинението - за нарушение на чл.186 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,във вр. с чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ и §1 от ДР на Наредба №7,чл.190 от същата наредба,не осигурила изискванията за безопасност на работата,разпоредени в чл.177 от Наредба №7 и чл;.14 от ЗЗБУТ.Присъдата е отменена и в гражданската й част,относно присъденото на майката на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,в частта за дължимите по този иск разноски,в частта за присъдените по делото разноски в полза на Държавата.В останалата й част присъдата е потвърдена-има се предвид оправдателната част. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и по жалбата на частния обвинител и граждански ищец : Протестът и жалбата се разглеждат заедно,тъй като доводите са в една посока. В протеста се претендират съществени процесуални нарушения, по оценка на доказателствата направени от въззивния съд.Според обвинението фактите по делото са интерпретирани в неправилна посока,както с оглед изискванията на закона,така и с оглед житейската логика на събитията.Игнорирани са и превратно оценени , някои свидетелски показания,както и други доказателства по делото,при което е допуснато ненадлежно формиране на изводите по фактите.Несъобразени са свидетелските показания,заключенията на вещите лица и останалите писменни доказателства. Доводите в касационната жалбата на частния обвинител и граждански ищец са за невярна оценка на доказателствата от въззивния съд ,обусловила неправилно приложение на закона.Законосъобразна е ,според частното обвинение първоинстанционната присъда ,с която е прието ,че подсъдимата е причинила смъртта на Е. А.,поради немарливо изпълнение на занятие ,представляващо източник на повишена опасност,упълномощена с нотариално заверено безсрочно пълномощно от 26.05.2011 г.,да представлява и управлява тухларната фабрика-място на инцидента,с изрично пълномощие да сключва договори /включително и трудови /,като е нарушила редица разпоредби от Наредба №7/за минималните изисквания за здравословни и безопасни условията на труд на работните места/,както и чл.14 ,чл.164 и чл.177 от ЗЗБУТ. Протестът и жалбата на частния обвинител са основателни и това е така, защото : При постановяване на въззивната присъда,съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата и доказателствените средства,допуснал е игнориране на част от гласните доказателствени средства,несъобразени са и голяма част от писменните доказателства по делото. По фактите ,въпреки многословието ,в някои части със съществено вътрешно противоречие, в мотивите на присъдата е прието обобщено следното. -На инкриминираната дата подсъдимата взела пострадалия от дома му, завела го до фабриката в [населено място],оставила го там да я чака,защото му дължала пари ,след което щяла да го води да пазарува, и малко след като се върнала към 18,30 ч. вечерта видяла ,че е пострадал , по късно че е починал.Прието е също ,че макар и надлежно упълномощена от сина си да го представлява и управлява [фирма] [населено място],”своеволно е извършвала дейности - във връзка със сключени трудови договори с работниците,провеждала инструктаж по безопасност на труда, но за тази си дейност не е имала „правомощие да осъществява такава дейност”, защото не е нито прокурист ,нито търговски представител на собственика на фирмата по смисъла на чл.26 от ТЗ. За да приеме за установени горните факти, въззиввния съд е дал вяра изцяло на обясненията на подсъдимата, дадени пред него,тъй като се потвърждавали от показанията на св.Е. В.,св.Й. Н.,св.П. Н.,св.В. С. и св.В. И..Тези свидетели,според мотивите са установили ,че „са видели пострадалия за първи път тази година ,в деня на инцидента...и потвърждават липсата на писмен договор за 2012 г.”,...както и косвения извод,че „липсва и устно натоварване от страна на С. на бившия работник”. В тази връзка изводът,че тези показания „потвърждават липсата на трудов договор за 2012 г. и че липсва натоварване от страна на С. на бившия работник” е произволен,а в частта за показанията на св.В. И. - и неверен. Разпитан пред първоинстанционния съд,св.В. И. казва:-„на тази смяна от 12,30 ч. до 8,30 ч. вечерта Е., през цялото време работеше на тези вагонетки...направихме около 60 вагонетки ...плаща ни се на бройка...когато отидох на работа Е. беше на работа,беше с работни дрехи и беше започнал вече работа”,т.е. липсва приетото за установено „твърдение за устно натоварване на Е. от страна на подсъдимата”,няма и „твърдение за липса на писмен трудов договор”.Единственото установено от този свидетел е ,че на инкриминираната дата ,той/пострадалия / е работил в една от смените на работа на тухларната фабрика на работното място ,на което е станал инцидентът. Още по необяснимо е „прибавянето” на показанията на съпруга на подсъдимата ,които „ вече не могат да са разглеждат през призмата на заинтересованост/без да се посочи защо?/ ...той потвърждава установените вече факти.Е. не е работил във фабриката през 2012 г.” Вътрешно противоречив е изводът за това ,че от една страна”подсъдимата и нейния съпруг са ползвали Е. в домакинството за обща работа,за която се дължи възнаграждение...установило се едно лично взаимно,топло отношение между тримата, и най вече през зимата Е. е стоял у тях и работил като помощник”, и от друга -„останали дължими пари/от тези помощни работи в домакинството /-но и дължими такива, от работата във фабриката през предходната година”,което обстоятелство не сочи на топли отношения. В обратен смисъл са показанията на майката на пострадалия в разпита й- в съдебно заседание от 16.11.2012 г.-„Сина ми работи за тях /семейството на подсъдимата / от май-юни 2008 г.Тази година работеше там където вадят тухлите.Нямаше трудов договор.Докато работеше в [населено място] /фирмата на съпруга на подсъдимата/ редовно получаваше заплата.След това при С....не му даваше заплата.Даваше му по малко пари от време на време.Сина ми го вземаха работодателите му-С. или сина й ...вземаха го сутрин и вечер го караха обратно по различно време”/двете семейства живеят в [населено място] /. Без основание /не се твърди дори от подсъдимата /,въззивният съд е приел,че „докато Е. я чакал,той решил да поработи,защото знаел ,че каквато и дейност да извърши то подсъдимата,като се върне ще му заплати”.Малко по горе в мотивите –пострадалия чакал дължимите пари за работа пред 2011 г. Превратно са тълкувани и показанията на св.Г. В.,св.Е. В.,св.И. А. и А. А.,а показанията на майката на пострадалия са изцяло игнорирани. Изложеното по горе,макар и неизчерпателно сочи на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства по делото ,довели и до неправилно приложение на закона. Значението на процесуалните нарушения е съществено ,защото е позволило на съда да приеме,че неправомерното поведение на пострадалия е самостоятелно основание за оправдаване на подсъдимата. Въззивния съд е приел също,че подсъдимата въпреки приложеното по делото изрично нотариално заверено пълномощно /да управлява и представлява, включително и да сключва договори/ ,не е субект на престъплението по чл.123 НК,тъй като извършваните от нея действия - сключени трудови договори,извършени инструктажи за безопасност на труда, са самоволни действия.И в тази част от мотивите съдът е ненужно обстоен ,а и не винаги убедителен-когато например се е опитал да квалифицира отношенията между подсъдимата и сина й ,респективно [фирма],по правилата но търговското представителство по ТЗ,или когато е разисквал работодателската правоспособност, от гледна точка само на сключването на трудови договори с работниците.По важно тук е друго-че макар и може би прав ,за липса на субект на престъплението по чл.123 ал.1 НК,съдът неправилно е спрял до тази несъставомерност. Въззивният съд е могъл,ако не толкова подробно,колкото по другите въпроси/особено за понятията по ТЗ / ,поне да маркира обвинението, което прокурорът в първата инстанция е могъл, но е пропуснал да поддържа,съобразно - т.4 на Постановление №2/1979 г. на ПЛ.на ВС-„щом като някои се е наел да извършва по занятие или друга правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност,без да има право на това, при настъпил съставомерен резултат,следва да носи отговорност по чл.123 ал.2 НК”-в случая както е приел въззивния съд на извършени от подсъдимата своеволни действия.Обсъждането щеше вероятно да подскаже,че при това положение подсъдимата е оправдана въобще прибързано,без да бъде обсъдена възможността, за отговорност по чл.122 ал.1 НК-тя възниква не само при прякото причиняване на смърт,но и при всяко деяние,което е предпоставка за такъв резултат и без което той не би настъпил в този му вид /виж Р №118/98 І НО и Р183/00 І НО /. Друг е въпроса ,ако се отстранят цитираните по горе съществени процесуални нарушения, и доказателствата бяха обсъдени без процесуалните нарушения посочени по горе ,до какъв извод за приложимия закон би се стигнало. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона,а протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец основателни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК вр. с чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда по внохд.№116/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново и връща делото за ново разглеждане,на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :