6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 358 [населено място], 30.07.2018г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№983/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №788/06.03.2018г. по ч.гр.д.№1058/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане на Софийски градски съд от 23.01.2018г., постановено по т.д.№1598/2017г.,с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“/н/ в частта й по предявения срещу „Балкан българска телевизия“ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/,в която са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Искането е да се допусне касационно обжалване на определението и, след отмяната му, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска срещу посочения ответник. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на съответните сочени от частния касатор предпоставки за достъп до касационен контрол. Софийски градски съд е бил сезиран с предявена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ искова молба,с която на основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН са поискали съдът да се произнесе с решение,с което да осъди осемнадесет юридически лица да върнат в масата на несъстоятелността на банката получени от тях чрез трансформация на имущество с произход от банката /договор за кредит от 08.11.2013г./ парични суми в конкретен размер от всеки от ответниците. Преди да даде ход на производството в открито заседание съставът на Софийски градски съд е констатирал,чрез служебно извършена справка в Търговския регистър,че по отношение на ответника „Балкан българска телевизия“ЕАД е било открито производство по несъстоятелност с решение,постановено от друг състав на Софийски градски съд на 17.03.2016г.,което предхожда момента на завеждането на исковата молба по т.д.№1598/17г. /24.04.2017г./. Последното е отчетено като процесуална пречка за продължаване на производството по това дело,като е приложена забраната на чл.637 ал.6 ТЗ. Прието е,че не са налице основания да се приеме,че случаят попада в някое от изключенията ,предвидени в т.т.1,2 или 3 на същите член и алинея от Търговския закон.Поради това исковата молба е намерена за недопустима и е върната по реда на чл.130 ГПК. За да потвърди така постановеното определение въззивният съд е споделил крайния извод на предходната инстанция,като се е аргументирал с липсата на спор в съдебната практика,че искът по чл.60а ал.1 ЗБН е осъдителен и като такъв попада в забраната,установена с разпоредбата на чл.637 ал.3 ТЗ за завеждане на нови съдебни производства по имуществени дела срещу длъжника след откриването по отношение на него на производство по несъстоятелност. Намерил е за неоснователен доводът на синдиците,че в случая се касае до конститутивен иск за защита на потестативно право.Посочил е,че в специалния Закон за банковата несъстоятелност липсва изрична норма,изключваща приложението на чл.637 ал.6 ТЗ в хипотези на предявени от банката в несъстоятелност искове. За да обосноват твърденията си за наличие на предпоставки за допускането на така постановеното въззивно определение до касационен контрол в приложеното към частната им касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочат като значими за изхода на спора и разрешени от въззивния съд въпросите:1.Попада ли искът по чл.60а ал.1 ЗБН,предявен срещу трето лице в открито производство по несъстоятелност, под предвидената в чл.637 ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени,граждански и търговски дела срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност? и 2.Какъв е характерът на иска с правно основание чл.60а ал.1 ЗБН – за относителна недействителност на извършено от длъжника на несъстоятелната банка действие или сделка по прехвърляне на парични средства с произход от банката,които парични средства са станали част от патримониума на трето лице,независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма или с него се търси пряко осъждане на лицата,в чийто патримониум се намира трансформираното имущество с произход от банката,да го върнат в масата на несъстоятелността? Като допълнителни критерии за допускането на обжалването частният касатор сочи по отношение и на двата въпроса хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.По отношение на първия от въпросите се твърди и разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – определение по ч.гр.д.№425/17г. на първо г.о. и определение по ч.т.д.№1072/16г. на второ т.о.,постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК /допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,първо отделение намира,че доколкото в определението си въззивният съд се е позовал на осъдителния характер на иска по чл.60а ал.1 ТЗ и е приел,че липсва основание повдигнатият с него спор да бъде изключен от приложението на чл.637 ал.6 ТЗ и двата въпроса се явяват обуславящи за изхода на спора,което налага извод за обоснованост на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. По отношение на втория въпрос е налице съдебна практика – постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК определение №648/15.12.2017г. по ч.т.д.№2209/17г. на първо т.о.,с което се приема,че искът по чл.60а ал.1 ЗБН е осъдителен за защита на облигационно право; същият е последица от предвидена в закона, настъпваща по силата на него, при осъществяване на елементите от специалния фактически състав на нормата, относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на извършени междинни прехвърляния на имущество с произход от банката. Наличието на съдебна практика на Върховния касационен съд по въпроса,която настоящият състав напълно споделя и която води до преодоляване на всяка друга твърдяна /но така и останала недоказана/ от частния касатор противоречива практика на съдилищата,е основание за неприложимост на допълнителната предпоставка за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По първия въпрос частният касатор сочи съдебна практика на ВКС,която не съдържа разрешения спрямо предложената с въпроса тясна хипотеза.Поради това приложение на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за провеждането на селекцията по отношение на този въпрос не може да бъде изведено. Налице е основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски апелативен съд за разрешаване на първия въпрос при наличието на допълнителната предпоставка чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Налице е необходимост от тълкуване,предвид липсата на изрично законодателно уреждане с норма,изключваща приложимостта на забраната на чл.637 ал.6 ТЗ в хипотези на предявен от банка в несъстоятелност иск по чл.60а ал.1 ТЗ срещу дружество в производство по несъстоятелност, което при липса и на съответна практика на Върховния касационен съд създава предпоставки за различно третиране при сходни хипотези. За да бъде даден еднозначен отговор на въпроса,следва да бъде съобразена и съществуващата задължителна съдебна практика,разглеждаща в общ аспект изключенията от приложното поле на забраната по чл.637 ал.6 ТЗ. Както в цитираните от частния касатор,така и в служебно известни на състава определения,постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК /по ч.т.д.№207/17г. на второ т.о. и по ч.т.д.№1956/16г. на второ т.о. на ВКС/,при преценката дали по отношение на съответния спор е приложима посочената обща разпоредба се изхожда от принципното положение,че установената в чл.637 ал.6 ТЗ забрана касае съдебната защита на кредитор срещу длъжник - търговец в производство по несъстоятелност,която се провежда по общия исков ред и касае парични притезания. Като необхващащо се от тази забрана посочената практика приема образуването срещу длъжник в производство по несъстоятелност на дело по имуществен спор, който има за предмет вземане, което не би могло да се предяви в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 ТЗ, вземане, правото на което може да се упражни само съдебно или най-общо - спор,който синдикът не би могъл да разреши,съобразно предоставените му в производството по несъстоятелност правомощия.Независимо,че в посочената практика се визират конкретно хипотези на упражняване на потестативни права чрез предявяване на конститутивни искове или за потвърждаване или отричане на спорни права чрез предявяване на установителни такива,следва да се приеме,че така възприетото разрешение е относимо и към осъдителните искове по чл.60а ал.1 ГПК, доколкото основната идея, заложена в посочените определения на Върховния касационен съд, е, че от правилото на чл.637 ал.6 ТЗ подлежат на изключване всички онези случаи,в които чрез предвидения в чл.685 - чл.695 ТЗ ред не биха могла да бъде осъществена защитата на правата на ищеца. За да се отговори дали производството по чл.60а ал.1 ЗБН попада в тази категория имуществени спорове, следва да се изходи от характера на иска,с който то се инициира и неговите специфични особености.Законът за банковата несъстоятелност го урежда като иск за попълване масата на несъстоятелността на банка, предвиден в специален спрямо търговските правила за несъстоятелността закон /видно и от систематичното място на разпоредбата – в глава IV раздел III на ЗБН,носещ това заглавие/, поради което този иск се явява специален спрямо исковете за защита на материални права, предявими по общия ред,които се визират със забраната на чл.637 ал.6 ТЗ.Редът за защита на признато в полза на масата на несъстоятелността на банката право в нея да бъде върнато определено имущество, е специален ред за защита, осъществяван единствено и само пред съда по несъстоятелността на банката /чл.60а ал.1 и чл.62 ал.2 ЗБН/. Легитимирани да упражнят това право са лица,конкретно посочени от законодателя – временният или постоянният й синдик /оправомощени да следят за и да защитават правата на всички нейни кредитори като предприемат действия за попълване масата на несъстоятелността с цел справедливото им удовлетворяване/,както и Фондът за гарантиране на влоговете в банките /който,съгласно чл.38 ЗБН контролира законо- и целесъобразното упражняване правомощията на синдика също в интерес на кредиторите/- чл.60а ал.1 ЗБН. Правото на вземане от третото лице по смисъла на чл.60а ал.1 ЗБН не е признато от законодателя като такова в полза на банката в качеството й на правен субект – участник в търговския оборот,произтичащо от конкретно правоотношение между нея и третото лице,а е предвидено като възникващо на специално /извъндоговорно/ основание в полза на масата на несъстоятелността,поради което банката няма качеството на кредитор по смисъла на чл. 685 ТЗ. Специалният характер на иска се разкрива и в неговата обусловеност от изначално прогласената от законодателя относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на транслативните последици от всяка сделка,извършена преди откриването на производството по несъстоятелност между нейния длъжник и третото лице, осъществена с имущество с произход от банката и при наличието на конкретно посочени в алтернативност по т.1 и т.2 на чл.60а ал.1 ЗБН предпоставки. Наличието на тези предпоставки, като обуславящи основателността на осъдителната претенция,подлежи на доказване пред съда по несъстоятелността на банката, което не може да бъде постигнато в производство по предявяване на вземания пред синдика. За предявяването на иска по чл.60а ал.1 ЗБН е предвиден конкретен момент,от който това право възниква и може да бъде упражнено - от момента на откриването на производството по несъстоятелност на банката,а самото му упражняване е ограничено с определен срок /чл.62 ал.1 ЗБН/. Всички тези особености, които характеризират вземането,основано на разпоредбата на чл.60а ал.1 ЗБН и реда за неговото упражняване,сочат на извода,че защитата му не може да бъде да бъде осъществена чрез предявяването му пред синдика на търговското дружество в производство по несъстоятелност по реда на чл.685 и сл. ТЗ,а само по специалния съдебен ред - пред съда по несъстоятелността на банката. Поради това и без да се дължи преценка към кое от изключенията на чл.637 ал.6 т.т.1—3 ТЗ се отнася вземането /доколкото тези изключения касаят спорове,разрешавани в общия исков процес/, следва да се приеме, че забраната, въведена с общата разпоредба на чл.637 ал.6 ТЗ, не намира приложение спрямо специалния иск по чл.60а ал.1 ЗБН. С оглед така дадения отговор на правния въпрос,обжалваното пред касационната инстанция определение на Софийски апелативен съд е неправилно. Не съответства на изложеното приетото от въззивния съд, че след като предявеният срещу „Балкан българска телевизия“ЕАД иск е осъдителен по своя характер за заплащане на парично вземане,това е единственият и достатъчен критерий,по който следва да бъде извършена преценката дали случаят попада в полето на императивната забрана на чл.637 ал.6 ТЗ,без да бъде взет предвид специфичният характер на предвидената в чл.60а ал.1 ЗБН защита и реда за нейното осъществяване. Поради това,след допускане на касационно обжалване, определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено,а ведно с него и потвърденото с това определение разпореждане на Софийски градски съд,с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ в частта й по предявения срещу „Балкан българска телевизия“ЕАД иск по чл.60а ал.1 ЗБН и делото – върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Така мотивиран , Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №788/06.03.2018г. по ч.гр.д.№1058/18г. по описа на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №788/06.03.2018г. по ч.гр.д.№1058/18г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд от 23.01.2018г., постановено по т.д.№1598/2017г.,с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“/н/ в частта й по предявения срещу „Балкан българска телевизия“ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН. ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.