1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 593 гр.София, 13.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1457/ 2020 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Върховен административен съд на Република България (ВАС) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 383 от 11.02.2020 г. по гр.д.№ 3277/ 2019 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4966/ 2018 г. и по този начин ВАС е осъден да заплати на „Бос рентал” БВБА, Б., [населено място] на основание чл.4 &.3 от Договора за функционирането на Европейския съюз сумата 689 067,19 лв - невъзстановен данък добавена стойност по фактура от 30.09.2014 г., ведно със законната лихва от 13.04.2018 г., и сумата 238 484,81 лв – законна лихва върху 689 067,19 лв за периода 15.11.2014 г. -12.04.2018 г., двете суми представляващи имуществена вреда в резултат от нарушаване на правото на Европейския съюз от страна на ответника при постановяване на решение № 1519 от 02.02.2018 г. по адм.д. № 13351/ 2016 г., както и разноски за двете инстанции в размер на 11 555 лв, а исковете за сумите 9 510 лв - разноски, присъдени в полза на НАП с решение № 1519/ 02.02.2018 г. на ВАС и 184,93 лева законна лихва за периода 02.02.2018 г. -13.04.2018 г., сумите 3 911,66 лева и 7 823,32 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първа и втора инстанция със законните лихви в размери 832,52 лева и 282,53 лева, са отхвърлени. Въззивното решение не е обжалвано от „Бос рентал” БВБА, няма съмнения по валидността му, поради което съдът намира същото за влязло в сила в отхвърлящата исковете част. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за правното значение на регистрацията по данък добавена стойност (ДДС) и установяването на юридическо лице на територията на една или повече държави – членки за възникване на правото на приспадане и на правото на възстановяване на ДДС; за съотношението между правото на приспадане на ДДС и правото на възстановяване на ДДС и за реда, по който се упражняват тези права при извършена облагаема доставка от лице, което не е установено в държавата – членка на доставката; при какви предпоставки съдът, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза, извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, може да прави различни фактически констатации от тези в решението; за задължението на съда сезиран с такъв иск, да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета; за задължението на съда сезиран с такъв иск да анализира практиката на СЕС, която сочи като явно несъобразена и може ли да се позовава на практика, установена след влизане в сила на решението на националната юрисдикция. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това повдига правни въпроси (също уточнени при горепосочените условия), които според него са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Съда на ЕС: за предпоставките, при които държавата отговаря за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС, причинени с влязло в сила решение на национална юрисдикция и в частност явяват ли се такива предпоставки очевидността на нарушението, причинната връзка между решението и вредите, неполагането на грижа от страна на увредения да предотврати или ограничи вредите; подлежи ли на преразглеждане или отмяна влязло в сила решение на национална юрисдикция, ако изглежда противоречащо на правото на ЕС; какъв е редът за упражняване на правото на възстановяване на ДДС от страна на лице, което не е установено в държава – членка, в която получава стоки и услуги и не извършва на нейната територия последващи доставки; какво е правното значение на регистрацията по ДДС за възникване на правото на приспадане на ДДС или за механизма на упражняването му; за задълженията на национална юрисдикция, разглеждаща спор за приспадане на ДДС, да съобрази съществуващите обективни данни за упражняване на това право с цел измама или злоупотреба. Касаторът поддържа още, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в обжалваното решение е прието, че държавата отговаря за вреди, причинени по изключителна вина на пострадалия. Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение, защото в него било прието извършено нарушение на правото на Съюза с влязло в сила решение на национална юрисдикция въз основа на разпоредби от общностното право, които явно не са приложими към разгледания от тази юрисдикция казус. Ответната страна „Бос рентал” БВБА оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК. Счита, че касаторът е формулирал правни въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл или които дори не са в обхвата на правния спор. Според него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е обосновано значението на първата група въпроси за точното прилагане на закона, нито е посочена нуждаеща се от тълкуване разпоредба от националния правен ред. Поддържа, че според самия касатор законите били пълни и ясни и че по прилагането им имало установена практика. За втората група въпроси поддържа, че същите касаят съществото на спора, че не са надлежно формулирани като общо основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и че част от тях се поставят за първи път в касационното производство. Освен това излага съображения, че жалбоподателят не е посочил в кои конкретни актове на Съда на ЕС се съдържат правни разрешения, на които по поставените въпроси обжалваното въззивно решение противоречи. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт като твърди, че такава не може да е изводима от прост прочит на въззивното решение, щом до момента осем съдии не са постигнали съгласие как спорът следва да се разреши. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови акта си въззивният съд приел, че с ревизионен акт от 06.08.2015 г. на ТД С. на НАП на „Бос Рентал“ БВБА било отказано правото на приспадане на данъчен кредит за период от месец август 2014 до месец октомври 2014 г., тъй като в справките-декларации по ДДС и дневниците за продажби не е декларирано извършване на последващи облагаеми доставки. Този акт бил потвърден с решение на директора на Дирекция ОДОП № 1594/ 21.10.2015 г., което било обжалвано пред АССГ. С решение № 5512/ 03.08.2016 г. по адм.д.№ 11563/ 2015 г. съдът отменил акта като приел, че са налице предпоставките на закона за признаване право на данъчен кредит. Установил, че ищецът е чуждестранно юридическо лице със седалище в Б. и регистрирано по ДДС, но неустановено в България. Той закупил с фактура от 30.09.2014 г. метални скелета, като по фактурата бил начислен ДДС в размер 698 067,20 лв, внесен ефективно от продавача. Скелетата били използвани за последваща облагаема доставка - отдаване под наем на немско дружество, което от своя страна ги преотдало на българско дружество, самоначислило си ДДС. Ищецът не начислил ДДС в България върху извършената облагаема доставка наем, тъй като е издал фактурите за наема под белгийския си данъчен номер, такъв данък не е начислен и в Б.. Националната юрисдикция счела за приложима хипотезата на чл.69 ал.2 т.1 ЗДДС и т.63 от решението по дело С-118/11 на Съда на ЕС – скелетата били дълготраен актив и данъчнозадълженото лице, което включвало този актив изцяло в имуществото на своето предприятие, имало право на незабавно приспадане на ДДС. АССГ заключила, че скелетата са използвани за последваща облагаема доставка и че използването на белгийския данъчен номер на дружеството при издаване на фактурите за наем по последващата доставка не представлява злоупотреба с право, поради което неправилно на ищеца е отказано упражняване на правото на данъчен кредит. Решението на АССГ било обжалвано от административния орган пред ВАС и отменено с решение № 1519/т 02.02.2018 г. по адм.д.№ 13351/ 2016 г. ВАС приел, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател на доставката по фактурата от 30.09.2014 г., поради което за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен. Прието е, че с отдаването под наем на скелето на немското дружество веригата на доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, издадените фактури са под белгийския данъчен номер на дружеството и последващото преотдаване и начисляване на ДДС по втората доставка наем не можело да санира липсата на начислен данък по първата доставка. Прието било, че изборът на ищеца да фактурира наемите под белгийската си ДДС регистрация е злоупотреба с право, тъй като е избягнато начисляването на ДДС както в България, така и в Б.. ВАС насочил в решението си ищеца като неустановено в България дружество, да претендира възстановяване на данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. При тези фактически установявания от правна страна въззивният съд посочил, че за да бъде ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на общностното право с решение на национална юрисдикция, следва да се установят три предпоставки: да са нарушени разпоредби от актове на общностното право, които създават права на частно правни субекти; нарушението да е очевидно, съществено, сериозно; да съществува причинна връзка между нарушението и установените вреди. По отношение на първата предпоставка съдът посочил, че приложими са Разпоредбите на чл.167 и чл.168 от Директива 2006/112/ЕО, които уреждат права на частноправни субекти, каквито са данъчно задължените лица. За неоснователно счел възражението на ответника, че редът за възстановяване на данъчния кредит бил по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., защото дружеството – ищец имало регистрация по ЗДДС в България. След това въззивният съд подложил на критичен анализ и намерил за незаконосъобразен изводът на ВАС, че за ищеца не е възникнало право на данъчен кредит. Според апелативния съд щом ищецът е закупил скелето за осъществяване на основния си предмет на стопанска дейност, завел го е като дълготраен материален актив и го е включил в имуществото на предприятието си, отчел получените наеми като годишен приход в счетоводството си и от обстоятелствата не следвало, че никога нямало да извърши облагаеми доставки, по които да се начисли данък, ВАС трябвало да приеме, че е налице материално-правната предпоставака за признаване правото на възстановяване на данъчен кредит. Неправилно също ВАС счел за прекъсната веригата на доставки поради това, че за получаването на едната доставка и за извършването на другата са използвани различни регистрации по ДДС – в България и в Б.. Ищецът бил едно данъчнозадължено лице, независимо в коя държава от общността извършвал дейността си. Въззивният съд счел за ирелевантно и обстоятелството, че по извършената в Германия доставка не бил начислен ДДС. Това не съставлявало злоупотреба в областта на ДДС, доколкото нито данъчните органи, нито ВАС установили неследващо се данъчно предимство за ищцовото или за други участващи във веригата дружества. По отношение на втората предпоставка въззивният съд посочил, че нормите на чл.168-чл.169 от Директива 2006/112 на ЕС по ясен и недвусмислен начин определят основанията и условията за възникване и упражняване правото на възстановяване на данъчен кредит. Наред с това имало изобилна практика на Съда на ЕС, Решението на ВАС противоречало на практиката на СЕС, а дори неумишлени, грешките в прилагане на съюзното право били неоправдани от гледна точка на очакванията за качество на съдебен акт, постановен от ВАС. Затова въззивният съд квалифицирал допуснатото от ВАС нарушение на правото на ЕС като очевидно. Намерил също за установена третата предпоставка, защото вредата на ищеца представлявала заплатени от него публични задължения – данъци и съдебни разноски, както и лихви върху тези суми, възстановяването на които било отказано с потвърдения с решението на ВАС ревизионен акт. С оглед тези мотиви на въззивния съд, неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд е дал разрешения, които противоречат на практиката на Съда на ЕС или на ВКС. Поставените в тази връзка въпроси не са обуславящи, тъй като те не касаят решаващите мотиви на инстанцията по същество. Обуславящ обаче е поставеният от жалбоподателя правен въпрос за задължението на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Останалите въпроси съдът ще разгледа като касационни доводи при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 383 от 11.02.2020 г. по гр.д.№ 3277/ 2019 г. в обжалваната част. Жалбоподателят не дължи внасяне на държавна такса. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: