Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                         № 423                                 гр. София, 19 ноември 2009 година                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов                                   ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова        Блага Иванова                                                                                                                                                         при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 367/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия А. И. М., чрез защитника му адв. С, срещу постановената от Пловдивския апелативен съд нова присъда № 113 от 21 май 2009 година, по внохд № 137/2007 година, с която е отменена в частта й относно подсъдимия В. Г. С. и изменена в частта й относно подсъдимия А, присъда на Пловдивския окръжен съд № 27 от 10 февруари 2009 година, постановена по нохд № 913/2008 година по описа на този съд. В подадения касационен протест са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В изготвеното писмено допълнение към него са изложени доводи единствено в подкрепа на оплакването за допуснати нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, довели до формиране на неговите фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа и оттам – до неправилно отхвърляне на обвинителната теза по отношение на подсъдимия В. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на въззивния съдебен акт в частта му, касаеща изцяло подсъдимия С в частта му за изменяване на първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия М връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационната жалба на подсъдимия А съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, при твърдения за липса на процесуална годност на изготвения на досъдебното производство протокол за претърсване и изземване от 11. 11. 2007 година и поставянето му в основата на съдебния акт в нарушение на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК. Претендира се цялостна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест при изложените в него съображения и дава заключение за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия М. Жалбоподателят-подсъдим А. М. участва лично и с назначения му от съда служебен з. адв. Г, която поддържа жалбата при направеното в нея оплакване и доводи в негова подкрепа. Подсъдимият В. С. също участва лично и със защитника си адв. А, който изразява становище за неоснователност на касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда на първоинстанционния съд, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. И. М. и В. Г. С. за извършено от тях на 10. 11. 2007 година, в гр. П., в съучастие като съизвършители, престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, двамата са осъдени на по пет години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на по 15 000 лева всеки от тях, а са оправдани по повдигнатото им обвинение да са „придобили” инкриминираното наркотично вещество (марихуана). Подсъдимият М. е признат за виновен и в това да е държал други високорискови наркотични вещества на обща стойност 140. 24 лева, както и да е подпомогнал три лица – Е. В. , А. Ф. и М. К. , към употреба на наркотични вещества (амфетамин), за което е осъден по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 от НК и по чл. 354б, ал. 2, т. 2 от НК, съответно на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева и на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лева. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М е определено едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, към което е присъединено най-тежкото наказание глоба в размер на 25 000 лева. На основание чл. 24 от НК общото наказание лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. По отношение на подсъдимия М, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с влязла в законна сила присъда по нохд № 1674/2005 година на Пловдивския районен съд. Определен е първоначалният режим на изтърпяване на наказанията и е зачетено предварителното задържане на двамата подсъдими в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени поравно в тежест на всеки от двамата подсъдими. В производство, инициирано по жалби на подсъдимите М. и С. , е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който е отменена горната присъда в частта й относно осъждането на подсъдимия С вместо това същият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, а по отношение на подсъдимия М присъдата е изменена, като той е признат за виновен в извършване на едно престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК, отменена е присъдата в частта й относно приложението на чл. 23 от НК и чл. 24 от НК и вместо това на този подсъдим е определено общо наказание за престъплението по чл. 354а от НК и за това по чл. 354б от НК, а именно – пет години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 25 000 лева. Определен е първоначален „общ” режим на изтърпяване на общото наказание. Подсъдимият е осъден за заплащане на направените по делото разноски. Присъдата е потвърдена в останалата й част.   По касационния протест: Протестът е неоснователен. Акцентът в направените в него възражения е поставен върху дадената от въззивния съд оценка на показанията на свид. Тюфекчиева и на показанията на свидетелите К полицейски служители, провели първоначални и извънпроцесуални „беседи” с нея непосредствено след задържането й и преди придобиването на каквото и да било нейно процесуално качество и посетили първи местопроизшествието. Протестът съдържа по-скоро собствената, на представителя на обвинителната власт, оценка за процесуалната годност и фактическата достоверност на заявеното от Тюфекчиева в рамките на тези „беседи” и недоволството от отказа на съда да постави съобщеното от нея в основата на съдебния акт. Твърди се, че в процеса на извършената от съда оценка на депозираните от Тюфекчиева впоследствие показания като свидетел по делото са игнорирани младата й възраст (15-годишна към онзи момент) и близките й отношения с подсъдимия С. Тези доводи не биха могли да бъдат споделени, защото не намират опора в данните по делото и в закона. Тук очевидно се налага да бъде обсъден въпросът за доказателствената стойност на т. нар. „беседа” с Тюфекчиева, проведена от полицейските служители К. и Х. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че обективни данни за провеждането на такива беседи и за тяхното съдържание липсват по делото. Данни за това се съдържат единствено в показанията на двамата свидетели К. и Х. Независимо от това обаче, както и изобщо от начина, по който биха били формулирани такива разговори, проведени на досъдебната фаза на процеса, по същността си те не са нищо друго освен предварително снети обяснения от временно задържано лице, с цел получаване на информация, която да послужи за разработване на следствени версии и работа „по гореща следа”. Тези действия са извършени от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях разговори с Тюфекчиева не са доказателствено средство и надлежен източник на правно-релевантни факти. Поради това, не е съществувала процесуална пречка за разпита на полицейските служители в качеството им на свидетели по делото, което е и направено. Депозираните от тях показания представляват надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства поначало могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената им оценка сочи на тяхната достоверност. В същия смисъл е и цитираното в протеста решение на ВКС № 1114/2006 година, ІІ н. о., позоваването на което обаче е направено избирателно и не с оглед цялостното му съдържание и смисъл. Въззивният съд е оценил показанията на посочените двама свидетели по действителното им съдържание и съобразно останалите доказателства по делото (стр. 13 – 14 от мотивите на присъдата). Изложил е подробни съображения относно процесуалното естество и доказателствената стойност на съдържанието на проведената „беседа” с Тюфекчиева, които съображения няма причини да не бъдат споделени. Съдът правилно не е изключил показанията на свидетелите К от доказателствената съвкупност и не е игнорирал същите при оценката на доказателствените източници по делото. Съдът ги е кредитирал за достоверност, но е приел, че съдържащите се в тях косвени данни за участие на подсъдимия С в държането на инкриминираните наркотични вещества, не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Тази оценка на съда няма причини да не бъде споделена, защото съответства на доказателствената съвкупност по делото като цяло (стр. 12 – 15 от мотивите). Така че, неоснователно се възразява в протеста, че съдът е игнорирал тези гласни доказателствени източници. Напротив, съдът правилно ги е третирал като годни доказателствени средства, възпроизвеждащи доказателствен факт – предпроцесните изявления на Тюфекчиева за мястото на съхраняване на наркотични вещества (домът на подс. Мицев) и вероятната съпричастност на подсъдимия С. Този доказателствен факт (на заявеното от Тюфекчиева) е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. След като съдържащите се в него обстоятелства не са се потвърдили от доказателствата по делото, съдът правилно е отказал да формира фактическите си изводи въз основа на тях. При изложените съображения ВКС намира, че атакуваният въззивен съдебен акт не страда от заявените в касационния протест недостатъци. К. е отхвърлил обвинителната теза по отношение на подсъдимия С поради доказателствена недостатъчност, съдът не е нарушил закона, каквито оплаквания се релевират в касационния протест. Доколкото в останалата си част протестът касае изменяването на първоинстационната присъда по отношение на подсъдимия М, свързано изцяло с оправдаването на подсъдимия С отпадането на задружната престъпна дейност, то протестът следва да бъде преценен като неоснователен и в тази му част.   По жалбата на подсъдимия М: Жалбата е неоснователна. Всъщност, единственото конкретно възражение в жалбата касае извършеното на досъдебното производство претърсване на обитаваното от подсъдимия М помещение и изземването на намерените в него и инкриминирани по делото наркотични вещества. Твърди се допуснато нарушение на процесуалните правила, поради осъществяването му от полицейски служители, които не са органи по разследването. К. резултат от това нарушение, отговорността на подсъдимия е ангажирана при ненадлежна доказателствена основа на приетите от съда правнорелевантни факти. Идентични доводи са наведени от защитата на подсъдимия в хода на съдебните прения пред въззивния съд, който съд ги е обсъдил в рамките на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и в мотивите на присъдата си (на л. 16 от същите) подробно е аргументирал отхвърлянето им. Доводите на жалбоподателя не се споделят и от касационната инстанция. Процесуално-следственото действие по претърсване на помещението и изземване на наркотика е извършено съобразно разпоредбите на чл. 160 и сл. от НПК – при наличие на достатъчно основание, от компетентен орган (дознател А. ), в присъствието на поемни лица и на подс. М. и впоследствие е одобрено от съдия в предвидения за това срок. Тези констатации не се повлияват от факта, че първи на мястото на престъплението са пристигнали полицейските служители от екипа, провеждащ оперативното мероприятие, установили са видими следи от наличие и употреба на наркотични вещества (прахообразно вещество и тръбичка върху масата, бучка с неправилна форма също от прахообразно вещество там и пр.), уведомили са дежурния дознател и са запазили местопроизшествието до неговото пристигане заедно с поемни лица. При последвалото претърсване на помещението са намерени останалите вещи, подробно описани в протокола (л. 49 от сл. д.), същите са иззети и приложени като веществени доказателства по делото. Поради това, следва да бъде преценено като неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила при извършване на това важно процесуално-следствено действия и изобщо за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи на съда относно главния факт на процеса – осъществено ли е деянието и осъществено ли е то от подсъдимия М. Не са налице нарушения на процесуалните правила, които ограничават правата на подсъдимия и предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт. При така установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка, обуславя законосъобразността на постановения съдебен акт. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Пловдивския апелативен съд нова присъда № 113 от 21 май 2009 година, по внохд № 137/2007 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.