1 Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 11 май 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1244/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Р. И., защитник на подсъдимия А. А. срещу въззивна присъда № 164 от 02.11.2017г., постановена по внохд №299/17г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяването на нова, с която на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е бил осъден, ведно с всички законови последици от това. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваната въззивна присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище, че престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е формално, на просто извършване, поради което не е необходимо да се установява поведението на управляващия МПС, като за съставомерността му е достатъчно само деецът да управлява превозното средство след прием на наркотични вещества. Моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Адвокат П. Я., защитник на подсъдимия, надлежно упълномощен да го представлява пред касационната инстанция, поддържа жалбата по изложените в нея аргументи за незаконосъобразност и неправилност на постановения от Окръжен съд – Велико Търново акт. Счита, че въззивната инстанция в нарушение на закона е игнорирала изводите на първостепенния съд, че за съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК не е достатъчно деецът да е употребил наркотични вещества, а е необходимо тази употреба да е довела до реална загуба на съзнание и опасност при шофиране. Също така твърди, че съдът е игнорирал някои доказателства - два лабораторни теста, установяващи, че в организма на подсъдимия няма следи от наркотично вещество. Според защитата обстоятелството, че подс.А. е отказал кръвна проба, не следва да води до утежняване на положението му. Пледира за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Подсъдимият А. А., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 02.08.2017г., постановена по нохд № 497/17г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, подсъдимият А. Б. А. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски. С въззивна присъда № 164 от 02.11.2017г., постановена по внохд № 299/17г., Окръжен съд – Велико Търново е отменил първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият А. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК и в частта, с която е постановено направените по делото разноски да останат в полза на държавата, като вместо това, е признал подсъдимия А. Б. А. за виновен в това, че на 15.12.2016г. в [населено място], управлявал МПС - л.а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотично вещество- кокаин, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, глоба в размер на 750лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Постановено е наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. Приложени са разпоредбите на чл.59, ал.1 от НК и чл.49, ал.4, пр. последно от НК. Подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 120лева.В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Поддържаното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, но съдържанието на жалбата сочи и на релевирани доводи за допуснати процесуални нарушение при събирането и оценката на доказателствата и най-вече във връзка с установяване употребата на наркотични вещества. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. По настоящото дело контролираната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.107, ал.2 и 5 от НПК, за събиране и проверка на значимите за разкриване на обективната истина по делото доказателства. За обективната съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е необходимо доказателствената съвкупност да установява данни за това, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещества. По делото е безспорно установено, че А. е управлявал процесното МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на данните от извършеното тестване с полеви наркотест - “Drug Check 3000”, отчел наличие на кокаин. Също така е констатирал е, че на подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване и е бил заведен от полицейски служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде кръвна проба/факт отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество/. Въззивната инстанция е направила фактическите си изводи в рамките на доказателствената съкупност и съобразно с регламентирания в Наредба № 30/2001г./отм./ за ред за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, който предвижда използването на техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване/чл.1, ал.2 от Наредбата/. Съгласно чл. 6 от Наредбата, при отказ на водача на даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество се установява въз основа на показателите на техническото средство. Неоснователни са и оплакванията за игнориране заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия и данните от медицинските документи/представени от него/ за извършени две изследвания за употреба на наркотични вещества. От мотивите на въззивната присъда е видно, че съдът е обсъдил представените от А. на досъдебното производство, и приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени доказателства – 2 бр. мед.документи, установяващи резултатите от изследвания за наркотични вещества, които подсъдимият си е направил впоследствие на 16.12.2016г. и на 29.12.2016г. Правилно контролираната инстанция е приела, че същите са без значение за установяване релевантните факти по делото и по-точно употребата на наркотични вещества, тъй като редът за установяване употребата на упойващи вещества от водачите на МПС, включващ използването на медицински и лабораторни изследвания, е изрично предвиден в Наредба №30/2001г./отм./. Дори при поискване на повторно извършване на химически анализ от страна на подсъдимия, каквато възможност е предвидена в Наредбата – чл.20, ал.3, той се извършва на същата проба, взета по нормативно установения ред. Следва да се посочи и факта, че на подсъдимия е била предоставена възможност за опровергаване показанията на техническото средство, но той е отказал да даде кръв за извършване на лабораторно изследване. Обобщено, последвалите медицински изследвания не могат да дерогират установените по надлежен ред данни за употреба на наркотични вещества, в случая кокаин. Неоснователни са и възраженията относно съдебно-психиатричната експертиза. Въззивният съд аргументирано и с необходимата задълбоченост е обсъдил заключението на тази експертиза, като в обобщение е приел, че то нито изключва, нито разколебава фактическите изводи за употребен от подсъдимия кокаин. Също така правилно съдът е приел, че изводите на експертизата за това дали употребата на кокаин е повлияла на поведението на подсъдимия, дали е променено съзнанието му и как се е отразило това на шофирането му, не са относими към предмета на доказване по настоящото дело. Настоящият състав намира, че при вярно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че подсъдимият А. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Както беше посочено по-горе за обективната съставомерност на деянието е необходимо водач на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. Неоснователно е оплакването на защитата за несъставомерност на деянието, поради неустановяването на признак от обективната страна на престъплението, а именно промяна в съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до опасност при шофиране в резултат на употреба на наркотични вещества, тъй като материалния закон не визира такъв. Настоящият състав не споделя тезата на защитата, че не е достатъчно следи от наркотично вещество да се установят в кръвта на водача или в издишания въздух, а е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием, аргументирана с особеностите на наркотичните вещества да се натрупват в кръвта и по-трудно да се елиминират във времето за разлика от алкохола. Същата не е била възприета и от въззивния съд/пред когото са били наведени аналогични доводи/, който се е позовал на експертното становище за възможния времеви интервал на откриване на кокаин в организма. В допълнение следва да се посочи, значимо според касационния състав обстоятелство – забраната за употреба на наркотични вещества в Р.България, което води до несъстоятелност на твърденията, че законодателят е приел за допустимо управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, ако това не се е отразило на поведението на водача. Съдебната практика, която цитира защитата е изолиран акт, който не може да обуслови различни от горните изводи. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което постановения от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 164 от 02.11.2017г., постановена по внохд № 299/17г., по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: