Ключови фрази


8


Р Е Ш Е Н И Е

№ 345
гр. София, 06.07.2020 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 345 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] чрез процесуален представител адв. Н. Н. срещу решение № 242 от 01.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 375 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 15/2017 г. на Плевенски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [община] е осъдена да заплати на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД, [населено място], [община] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 44 312,83 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в противоречие с решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о. Великотърновски апелативен съд е приел, че [община] не е спазила специалната процедура по чл. 16 ЗАЗ и че дължимата арендна вноска от арендатора на арендодателя е договорената, а не увеличената едностранно с решение на Общинския съвет. Според касатора спорният въпрос е дали издаденото удостоверение № 372/16.08.2016 г. е отразило действително дължимите суми на [община] от „Сортови семена- Вардим“ ЕАД по сключените арендни договори и дали с посочената в него сума [община] се е обогатила неоснователно. Поддържа също, че в първоинстанционното и въззивното решения е приета различна фактическа обстановка от действителната и различно тълкуване на създаденото между страните правоотношение. Счита, че в издаденото от [община] удостоверение № У-372/16.08.2016 г. дължимите суми са отразени правилно съобразно настъпилите промени в наредбата и тарифата на Общински съвет Г., което съответства и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Сортови семена - Вардим“ ЕАД, [населено място], [община], област Велико Търново /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Г. Г. в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о. се отнася само за дължимата арендна вноска за стопанската 2011/2012 г. и с него не се формира сила на пресъдено нещо за предходен период, както и че с банков превод от 27.01.2016г. дружеството е погасило дължимата сума за посочената стопанска година по изп. дело № 53/2016 г. на ЧСИ В. С. /платена сума в рзмер 32 604,33 лв./. Моли решението на Великотърновски апелативен съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 683 от 29.11.2019 г. по настоящото т. дело № 345/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси:
1. Допустима ли е актуализация на арендната вноска по аренден договор в случай, че страните по него са я договорили при подписването му или промяната задължително следва да е по реда на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ?
2. Представлява ли изменение на аренден договор - в частта за задължителната арендна вноска, актуализацията на арендното плащане, уговорена между страните при подписване на договора?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
По релевантните материалноправни въпроси:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о., актуализация на размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и тя не представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 от специалния Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в частта за арендната вноска. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за изменение, прекратяване, разваляне или отмяна на договора по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Ограничения за изменение на договора за аренда са уредени с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 изр. 2 и 3 от специалния Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в която е предвидена единствено забрана за обвързване и изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора, като е прието, че това не са обстоятелства по смисъла на чл. 16, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора, когато обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл. 16, ал. 5 ЗАЗ/. Поради това, че други ограничения за изменение на договора за аренда не са уредени със ЗАЗ, в посоченото решение на ВКС е направен извод, че извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, посочени в чл. 9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. Прието е, че промяна на размера на арендната вноска настъпва автоматично при осъществяване на обстоятелството, от което, съобразно изразената при сключването на договора воля на страните, е обусловена промяната й, ако актуализираният размер е определен или определяем. Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС.
По правилността на въззивното решение:
При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага извод, че в обжалваното въззивно решение неправилно е прието, че за изменение на арендната вноска, включително по посока на увеличение, следва да има изменение на арендния договор по реда и начина, предвиден в специалната норма на чл. 16 ЗАЗ, а именно: всяка страна може да поиска изменение на арендния договор писмено, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението и следва споразумение между страните, а ако такова не може да бъде постигнато, по иск на страната която е направила предложението, решение взема районният съд. Изводът, че поради неспазване на специалната процедура по чл. 16 ЗАЗ, дължимата арендна вноска от арендатора на арендодателя е била договорената, а не увеличената едностранно с решение на Общинския съвет, е постановен в противоречие с чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и специалната норма на чл. 16 ЗАЗ.
Безспорно по делото е установено, че между [община] като арендодател и „Сортови семена - Вардим“ ЕАД като арендатор са сключени два договора за аренда на земеделски земи: 1/ единият от 18.02.2008 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя - ниви, описани в 455 точки, към който на 30.07.2009 г. е сключено допълнително споразумение за частично прекратяване на договора за аренда по отношение на описаните в споразумението общо 17 ниви; 2/ вторият договор за аренда е сключен на 30.07.2009 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на 30 ниви. В двата договора е уговорено арендната вноска да се определя от Наредбата на Общински съвет Г. за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, в зависимост от категорията на земеделската земя. В чл. 4, ал. 1, т. 5 от първия договор и чл. 4, ал 1, т. 4 от втория договор е предвидено арендната вноска да се актуализира едностранно от общината в случаите на промяна на Наредбата на Общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост.
Правилно и в съответствие с влезлите в сила решение № 106 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 190/2011 г. на Районен съд Свищов и решение № 118 от 27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение съдебният състав е направил извод, че за стопанската 2009/2010 г. /практически за 2010 г./ не се дължи едностранно увеличение на арендната вноска със сумата 21 480 лв., а за стопанската 2011/2012 г. /практически за 2012 г./ арендаторът дължи заплащане допълнително на сумата 19 780,35 лв., представляваща незаплатена част от арендните вноски по договора за аренда от 18.02.2008 г. и допълнителното споразумение към него, както и сумата 1 699 лв. по договора за аренда от 30.07.2009 г., т. е. заплащане на увеличения размер със сумата общо 21 479,35 лв., освен вече платената договорена арендна вноска. Правилни са и констатациите на въззивната инстанция, че тази сума е изплатена от „Сортови семена - Вардим“ ЕАД на [община] чрез ЧСИ В. С. на 03.02.2016 г. по образуваното при него изпълнително дело № 53/2016 г.
При извършване на преценката дали арендаторът „Сортови семена - Вардим“ ЕАД дължи на арендодателя [община] посочената в издаденото от общината удостоверение № У-372/16.08.2016 г. сума в размер 44 312,83 лв., от която 42 960,31 лв. - сума по наем /аренда/ и 1 352,52 лв. - законна лихва към 16.08.2016 г., съдебният състав правилно е установил, че сумата по представеното удостоверение № У-372/16.08.2016 г. се претендира от общината като останала неразплатена, но дължима за целия период на действие на договорите за аренда, съответно от 18.02.2008 г. до 30.09.2012 г. и от 30.07.2009 г. до 30.09.2012 г., вследствие едностранно увеличение на арендната вноска с решението на Общински съвет Г..
Видно от заключенията на единичната и тройната съдебно-икономически експертизи, „Сортови семена - Вардим“ ЕАД е заплащало за всяка стопанска година в срок договорените арендни вноски съобразно размерите по процесните договори за аренда, като за 2008 и 2009 стопански години задължението е изплатено изцяло. За стопанските 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в счетоводството на [община] има отразени дължими суми от арендатора на основание увеличения размер на арендните вноски по решение на Общински съвет Г., а именно: 21 480,15 лв. за 2010 г.; 21 480,16 лв. за 2011 г. и 21 480,16 лв. за 2012 г. Предвид влязлото в сила на 22.02.2013 г. решение № 106 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 190/2011 г. на Районен съд Свищов, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу „Сортови семена - Вардим“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че дружеството дължи на [община] сумата от 21 480 лв. - недовнесена арендна вноска за стопанската 2009/2010 г. /практически за 2010 г./, цялата от 54 460,60 лв. по двата арендни договора и допълнителното споразумение от 30.07.2009г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1195/2010 г. на Районен съд Свищов, начислената от общината сума в размер 21 480 лв. следва да бъде приспадната от задължението на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД за стопанската 2009/2010 г., както правилно е приел и въззивният съд. От посочената в удостоверение № У-372/16.08.2016 г. сума правилно и съобразно представените доказателства въззивната инстанция е приспаднала платената сума, присъдена с влязлото в сила решение № 118 от 27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /за стопанската 2011/2012 г., практически за 2012 г./.
Въззивният съд обаче не е съобразил, че за стопанската 2011 г. ответното дружество /ищец/ дължи на [община] заплащане на арендна вноска в увеличен размер на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 от договора за аренда от 18.02.2008 г., съответно чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора за аренда от 30.07.2009 г. и съобразно решение № 546/30.09.2009 г. на Общински съвет Г.. Дължимата за стопанската 2011 г. арендна вноска е общо в размер 54 460,60 лв., от която ответникът е платил на 30.09.2011 г. сума в размер 32 980,44 лв. и е останала неплатена част в размер 21 480,16 лв. Съгласието за промяна на арендната вноска при и съобразно промяната на цените на Наредбата на Общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост е постигнато с подписването на договорите за аренда, поради което не се налага изменение на договорите, включително относно размера на арендната вноска. Предпоставките за изменение на арендните договори по чл. 16, ал. 1 ЗАЗ не са налице, нито общината се позовава на тях – липсват данни за обективно настъпване на обстоятелства, водещи до съществено несъответствие между поетите от страните задължения.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора за аренда от 18.02.2008 г., респективно чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за аренда от 30.07.2009 г. арендната вноска се заплаща в края на стопанската година. В клаузите на чл. 4, ал. 4 от двата договора страните са уговорили заплащане на законната лихва за забава при забавяне от страна на арендатора плащането на арендната вноска, т. е. след 01 януари на предстоящата календарна година. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 4, ал. 4 от двата договора дължимото от „Сортови семена - Вардим“ ЕАД на [община] обезщетение за забава върху сумата 21 480,16 лв. /увеличената част от арендната вноска за стопанската 2011 г./ за периода на забавата от 01.01.2012 г. до датата на плащане 16.08.2016 г. е в размер 10 134,30 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че от претендираната от [община] с удостоверение № У-372/16.08.2016 г. сума в размер 44 312,83 лв., от която 42 960,31 лв. - наем /аренда/ и 1 352,52 лв. - законна лихва към 16.08.2016 г., и платена от „Сортови семена - Вардим“ ЕАД на [община] на 16.08.2016г. сума в размер общо 44 312,83 лв., ищецът е дължал непогасена част от арендата за стопанската 2011 г. в размер 21 480,16 лв., поради което останалата платена част в размер 21 480,15 лв. /разликата над 21 480,16 лв. до 42 960,31 лв./ е недължимо платена. Платената лихва в размер 1 352,52 лв. е била дължима поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на горепосочената част от арендната вноска за стопанската 2011 г. Предвид изложените съображения се налага изводът, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е частично основателен - за сумата 21 480,15 лв., върху която се дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 25.10.2016г. до окончателното плащане. За останалата част над 21 480,15 лв. до пълния предявен размер 44 312,83 лв. искът е неоснователен, тъй като платената част от сумата е била дължима, поради което в посочената част въззивното решение е неправилно.
Независимо от обстоятелството, че лихвата за забава върху сумата 21 480,16 лв. /увеличената част от арендната вноска за стопанската 2011 г./ за периода на забавата от 01.01.2012 г. до датата на плащане 16.08.2016 г. е в по-голям размер, настоящият съдебен състав не може да отхвърли иска по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД в останалата част, тъй като [община] не е направила възражение за прихващане с останалата част от дължимата лихва.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно в посочената част, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над 21 480,15 лв. до пълния предявен размер 44 312,83 лв. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски за въззивното производство над 727,11 лв. до присъдените 1 500 лв., както и в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски за първоинстанционното производство над сумата 1 841,04 лв. до присъдените 3 798 лв. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При преценка за размера на дължимите на ответника по иска /настоящ касатор/ разноски настоящият съдебен състав приема своевременно направените от ищеца в трите инстанционни производства възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателни, като с оглед фактическата и правна сложност на делото определя адвокатско възнаграждение за всяко инстанционно производство в размер 3 000 лв. с включен ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Сортови семена – Вардим“ ЕАД трябва да заплати на [община] сума в размер общо 5 566,12 лв., представляваща направени по делото разноски за трите инстанционни производства /адвокатско възнаграждение в намаления размер, възнаграждение за вещо лице и държавни такси/, изчислени съразмерно на отхвърлената част на иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответник по иска/ [община] следва да заплати на „Сортови семена – Вардим“ ЕАД сума в размер 727,11 лв., представляваща направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/, изчислени съразмерно на неуважената част от касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 242 от 01.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено решение № 375 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 15/2017 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД, [населено място], [община] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата над 21 480,15 лв. до пълния предявен размер 44 312,83 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодни разноски за първоинстанционното производство над сумата 1 841,04 лв. до присъдените 3 798 лв.; 2/ частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД, [населено място], [община] на основание чл. 78 ГПК разноски за въззивното производство над 727,11 лв. до присъдените 1 500 лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сортови семена- Вардим“ ЕАД срещу [община] иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата за разликата над 21 480,15 лв. до 44 312,83 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 01.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Сортови семена - Вардим“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], Област Велико Търново да заплати на [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 5 566,12 лв. /пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за трите инстанционни производства.
ОСЪЖДА [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], Област Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 727,11 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.