7 Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 23 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 5/2016 г. на ВКС, ІІІ н.о., и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното дело е образувано по реда на чл. 346, т. 4 от НПК, на основание касационна жалба от частния тъжител Л. С. Г. чрез неговия повереник - адвокат Л. Н. от САК срещу протоколно определение от 16.11.2015 год. по внчхд№1827/2015 год. на Софийския градски съд, н.о., 13 въззивен състав, с което въззивният съд е отменил изцяло в наказателната и гражданската част постановената на 24.06.2014 год. присъда по нчхд№17048/2010 год. на Софийския районен съд, н.о., 94 състав и е прекратил наказателното производство по делото поради изтичане на предвидената в закона давност. В касационната жалба се поддържа основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, поради цялостната отмяна и прекратяване на наказателното производство и в гражданската му част. Изтъкнато е, че определението е постановено в нарушение на задължителните указания по прилагане на закона, възприети в ТР №1/2013 год., постановено по ТД№2/2012 год. на ОСНК на ВКС, във връзка с произнасяне на съда по гражданския иск в наказателния процес, когато в хода на производството настъпи някое от прекратителните основания за наказателно преследване, каквото е давността. Иска се отмяна на незаконосъобразното определение и „оставяне в сила присъдата на СРС”/цит. от жалбата/ в гражданската й осъдителна част, в която е присъдено обезщетение на частния тъжител за неимуществени вреди от деянието, описано в частната тъжба. В съдебното заседание пред ВКС частният тъжител не се явява, редовно призован. Вместо него повереникът - адвокат Л. Н. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подсъдимият Д. З. не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният му защитник адвокат Р. С., който изразява становище, че въззивната инстанция законосъобразно е прекратила изцяло производството по делото и моли определението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и предлага да бъде уважена по изложените в нея съображения. Когато настъпи някое от основанията за погасяване на наказателната отговорност по чл. 79, ал.1 от НК, съдът дължи произнасяне по гражданския иск, поради което делото следва да бъде върнато в тази част за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, съобрази становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: Жалбата на частния тъжител е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения : С присъда, постановена на 24.06.2014 год. по нчхд № 17048 / 2010 год. на Софийския районен съд, н. о., 94 състав подсъдимият Д. Р. З., [ЕГН], е признат за виновен в това, че чрез печатно произведение - в печатния материал ”Обирът на златото, поръчан от кръга „Монтерей.”, публикуван в бр.46/366/ от 13-19 ноември 2010 година на вестник /име/, е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Л. С. Г., поради което и на основание чл. 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.2, предл. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1,пр. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на седем хиляди лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местоживеене на подсъдимия. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение в тъжбата - да е приписал на частния тъжител престъпление по чл. 196а от НК. По чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23 от НК му е определено най-тежкото наказание от седем хиляди лева глоба и обществено порицание между наложените наказания по тази присъда и по влязлата в сила присъда по нчхд № 10481/09 год. на СРС. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. С. Г. обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лева / десет хиляди лева/ ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.11.2010 год., до окончателното изплащане на главницата. Искът за разликата до предявения размер е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия З. са възложени 400 лева държавна такса върху уважената част от иска; пет лева държавна такса за изпълнителен лист ; сумата 1012 лева разноски за адвокатска защита на частния тъжител и гр. ищец. По въззивни жалби на подс.Д. З. и на служебния му защитник в първата инстанция е образувано внхчд № 1827/2015 год. на Софийския градски съд, н.о. 13 възз. състав. В жалбите е била оспорена съставомерността на деянието; изтъкната е липса на субективен състав на престъплението; оспорено е авторството на подсъдимия с довод, че статията е колективен труд на редакцията на медията; оспорена е основателността на гражданския иск; поискана е отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Въззивното производство по внхчд № 1827/2015 год. на Софийския градски съд не е приключило с решение. В хода на въззивното разглеждане на делото съдът служебно е констатирал настъпване на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по обвинението в частната тъжба и наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал. 1,т. 3 от НПК с протоколно определение от 16.11.2015 год. ,с което съдът е отменил и атакуваната присъда, постановена на 24.06.2014 год. по нчхд № 17048 / 2010 год. на Софийския районен съд, н. о., 94 състав. Проверката показа, че правилно въззивният съд е установил настъпването на юридическия факт за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл.80, ал.1,т.5 от НК за престъплението по чл. 148, във вр. с чл. 147, ал. 1 НК, описано в частната тъжба. Съдът в хода на воденото пред него производство законосъобразно служебно е констатирал и е отразил в протокола от съдебното заседание на 16.11.2015 год., че с оглед посочения в тъжбата инкриминиран период на извършване деянието 13 - 19.11.2010 год., вида на престъплението предмет на тъжбата и предвидената за него санкция в закона - глоба и обществено порицание, абсолютната давност изтича в срок от четири години и шест месеца. Вярно е приетото от съда, че в конкретния случай давността е изтекла на 19.05.2015 год. и към датата на съдебното заседание 16.11.2015 год. наказателното производство не е имало своето правно основание. Несъмнено е, че тези констатации на контролираната инстанция са били съобразени със закона. Но атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал. 1,т. 3 от НПК не е породило желаните правни последици. В правната теория и съдебна практика безспорно са изяснени въпросите, свързани с настъпването на погасителната давност по чл. 24, ал.1,т.3 от НПК в хода на висящото наказателно производство като предпоставка за неговото прекратяване. Тук е редно да се отбележи, че при различните етапи на наказателното производство редът и формата на съдебния акт, с който се поставя край на наказателното производство при настъпване на основание за прекратяване , каквото е давността, следва да съответстват на задачите, характера и съдържанието на процесуалните въпроси, които съдът решава. Още в Общите правила, Глава ІV, „Съд”, в чл. 32 от НПК са посочени видовете съдебни актове в зависимост от задачите , които се решават в съдебната фаза на наказателния процес. Когато съдът се произнася по въпросите за виновността и отговорността, постановява присъда, а по основателността на жалба, протест или искане за възобновяване на наказателното дело - постановява решение, в останалите случаи, свързани с движението на делото, но не с неговия предмет – актът на съда e определение. Ето защо, когато предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК се разкрият в хода на висящо първоинстанционно производство, но преди постановяване на присъдата, с която се решават въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия, съдът при спазване на процедурата по чл. 289 НПК и при наличие на изявление на привлеченото към наказателна отговорност лице, че не желае производството да продължи с присъда, прекратява производството с определение, защото действието се извършва преди приключване на съдебното следствие и преди постановяване на присъдата. Когато предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК настъпят в хода на образувано въззивно производство (респ. касационно производство) т.е. в производство, в което решаващият съд се произнася по основателността на жалба или протест , той постановява решение, разбира се, спазвайки общото и правило по чл. 289 от НПК да разясни на подсъдимия правото му да поиска продължаване на производството. По този начин са уредени правомощията на въззивната инстанция в чл. 334,т.4 ,прел.първо от НПК ( респ. за касационната инстанция по чл. 354, ал.1,т.2,предл. първно от НПК). Несъмнено е, че произнасяйки се не с решение , а с определение, СГС е действал в нарушение на основни процесуални правила относно реда и формата за прекратяване на производството пред въззивната инстанция, гарантиращи законосъобразното провеждане на наказателния процес. Видно е от разума и логиката на процесуалната уредба на въззивното производство, в което съдът се произнася с решение / спр. чл.339, чл.340 от НПК/ или с присъда / спр. в случаите на чл. 336 от НПК/ , че е абсолютно недопустимо първоинстанционната присъда да бъде отменяна с определение, поради което въззивният съд е допуснал и второ особено съществено нарушение на процесуалното си правомощие по чл. 339, ал.1, вр. с чл. 334,т.4, предл. първо от НПК. Съдът е длъжен да разяснява процесуалните права на участниците в процеса и да им осигурява възможност да ги упражняват. Това е основен принцип, осигуряващ предпоставки за осъществяване на правото на защита на страните в процеса ( чл.15, ал.3 ) и една от гаранциите за равнопоставеност на правата им и разгръщане на състезателността. Неправилно в съдебното заседание на 16.11.2015 год. по внхчд № 1827/2015 год. на Софийския градски съд, не е било указано с дадена възможност на подсъдимия З. - лично или в писмена молба, да заяви по реда на чл. 289, ал.2 от НПК дали иска производството да продължи с присъда или в противен случай да бъде прекратено. Вместо това, съдът е счел за достатъчно да отрази в мотивите на протоколното си определение непочиващото на обективни данни съждение, „че подсъдимият не се е възползвал от предоставената от законодателя възможност да заяви своето желание дали производството да продължи” (спр. съдебния протокол на стр.33 от въззивното производство). При положение, че такава възможност не е била осигурена от съда с предварително разясняване на подсъдимия правата му, той не би могъл да я използва. Доколкото прекратяването на производството в СГС е извършено без информирано волеизявление на подсъдимия З., е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо пред настоящата инстанция, тъй като основанието за прекратяване на производството по наказателното обвинение продължава да е налице и в касационното производство . Основателно е оплакването на касационния жалбоподател и за още едно нарушение, което също е от категорията на съществените процесуални нарушения. Независимо, че наказателното производство по горепосоченото обвинение е следвало да бъде прекратено, при условие, че подсъдимият не е поискал продължаването му, въззивната инстанция е следвало да се произнесе с окончателния си съдебен акт по приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезвреда от деянието по чл.148, ал.2 от НК /спр. ТР № 1/2013 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСНК/. В гражданската част на присъдата въззивното производство не е подлежало на прекратяване, а на разглеждане и постановяване на въззивен съдебен акт, с който съдът е следвало да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, който е бил висящ пред контролната инстанция. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено. Произнасянето от инстанционния съд по приетата претенция за обезвреда на деликтно основание е обусловено от наличието на съдебен акт, постановен при реализираната процесуална и доказателствена дейност на първоинстанционния съд във връзка с гражданските последици от инкриминираното деяние . В конкретния случай с първоинстанционната присъда вече е налице произнасяне по въпроса за деликта. При наличието на приет граждански иск в наказателния процес, дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, за него остава задължението му да формира констатации и изводи по въпроса дали деянието не е деликт, от който да произтича гражданската отговорност за извършителя на деликта. Невъзможността контролната инстанция да се произнесе относно правилността на обжалвания съдебен акт в гражданската му част за последиците от деликта, лишава страните да получат защита пред по-горен съд и накърнява принципа на равенството им в процеса . С оглед на изложените съображения се налага изводът за основателност на касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец за цялостна отмяна на незаконосъобразното определение от 16.11.2015 год. постановено по внхчд№ 1827/2015 год. на СГС като ВКС трябва да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1,т.2 и т.4 от НПК, вр. с допуснатите съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1,т.2 от НПК. Отстранимо от тази инстанция, т.е. неналагащо отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от СГС, е нарушението на процесуалните правила от въззивната инстанция по упражняване на правомощията й във връзка с основанието за прекратяване на наказателното производство по делото по чл. 289, ал.1 вр. с чл. 24, ал.1,т.3 от НПК. ВКС на основание чл. 354, ал.1, т.2, вр. с чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1,т.3 от НПК разполага с правомощието да отмени присъдата на първата инстанция, респ. решението или присъдата на въззивната инстанция и да прекрати наказателното производство, когато основанието за прекратяване на делото е налице в хода на касационното разглеждане. При подготовката за съдебното заседание пред ВКС на 28.01.2016 год. съдията - докладчик с разпореждане от 21.01.16 год. е указал да бъде съобщено на подсъдимия за правата му по чл. 289, ал.2 от НПК в изрично изпратено до него съобщение, смисълът на което е да заяви пред съда дали желае продължаване на наказателното производство по делото, независимо от настъпилата давност. Въпреки редовното призоваване за съдебното заседание пред ВКС и данните за редовно връченото му съобщение с указанието да заяви воля желае ли продължаване на процеса с присъда при условията на настъпила погасителна давност, подсъдимият З. не е предприел активна позиция, за да изрази волята си относно продължаване или прекратяване наказателното производство. Въпреки това процесуално развитие, ВКС счита, че изискванията на закона са изпълнени. Този извод следва от няколко факта: указанието на съда е достигнато до адресата и подсъдимият е информиран за правото си по чл. 289, ал.2 от НПК; позицията на неговия защитник адвокат С., който заявява в откритото съдебно заседание пред ВКС, че прекратяването на наказателното производство е законосъобразно; позицията на подс.З. е в унисон с пълномощното от 16.12.2014 год. ( спр. стр.31 от въззивното дело), с което е дал право на защитата си да се разпорежда и с предмета на делото, доколкото това е възможно в наказателния процес. При това развитие на процеса, несъмнено следва изводът, че подс. З. не желае производството по наказателното обвинение да продължи с присъда, от която позиция следва, че волята му не е за продължаване на процеса в наказателната му част, а е за прекратяване на производството по наказателното обвинение, повдигнато с частната тъжба. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1,т.2 вр. с чл.24, ал.1,т.3 от НПК и чл.354, ал.1, т.4, вр. с ал.3, т.2 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намери, че следва да отмени изцяло атакуваното определение, да отмени присъдата на първостепенния съд в наказателната й част и да прекрати производството в наказателната част, а в гражданската част - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Поради тези съображения, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО постановеното протоколно определение от 16.11.2015 год. по внчхд № 1827/2015 год. на Софийския градски съд, н.о., 13 въззивен състав. ОТМЕНЯ постановената на 24.06.2014 год. присъда по нчхд №1704/ 2010 год. на Софийския районен съд, н.о., 94 състав в НАКАЗАТЕЛНАТА Й ЧАСТ и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СРЕШУ подсъдимия Д. Р. З. за престъпление по чл. 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.2, предл. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1,пр. 1 от НК. В ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ на присъдата от 24.06.2014 год., постановена по нчхд№17048 / 2010 год. на Софийския районен съд, н.о., 94 състав, ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ за продължаване на съдопроизводствените действия от ДРУГ СЪСТАВ НА СЪЩИЯ СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: