Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * правен интерес * право на изкупуване от ползвател * план за новообразувани имоти * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 305

гр. София, 01.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т. Кьосева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1328/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 300 от 24.03.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 04.08.09г., постановено по в.гр.д. № 2709/07г. на Варненския окръжен съд. Със същото въззивният съд е отменил решение № 3* от 07.11.2007г., постановено по гр.д. № 5804/06г. на Варненския районен съд, 30 с-в, и вместо него е отхвърлил предявения от С. Р. Й., П. Г. И., Я. Г. Я., Й. Г. Д., Д. И. И., Й. И. Й., Т. О. И., Р. Й. И. и О. Й. И. срещу Н. Б. А., Г. Д. А. и Л. Д. А. иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв. Галата, местността “Р”, представляващ имот № 756 по ПНИ на с.о. “Р” с площ от 588, 70 кв.м.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение № 701 от 19.05.2000г. на ПК В. на ищците в първоинстанционното производство е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 8, 000 дка, част от която е процесният имот, върху който е било предоставено право на ползване на наследодателя на ответниците по реда на ПМС № 11/1982г. Прието е също, че преди 01.03.1991г. в имота е била изградена метална постройка, състояща се от едно помещение с площ от 8, 60 кв.м. и светла височина 1, 90 м., трайно прикрепена към земята и електрифицирана, с външна тоалетна на септична яма и кладенец, в която ответницата Н живее целогодишно. Земята е оценена и заплатена чрез общината на бившите собственици съгласно § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на това съдът е направил извод, че за ищците е налице правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск за да могат след успешното му провеждане да се снабдят със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и по този начин да приключат процедурата по възстановяване собствеността си по ЗСПЗЗ, но че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот по реда на § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Във връзка с посоченото решение на поземлената комисия (същото е издадено на основание чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ) е прието, че то е валиден административен акт, независимо от обстоятелството, че с него е отменено влязло в сила предходно решение на комисията № 574 от 07.12.98г., с което е постановен отказ за възстановяване на същия имот, тъй като в случая са били открити нови обстоятелства и са били налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменяне на първото решение.

В подадената от С. Р. Й., Т. О. И., Р. Й. И., О. Й. И., П. Г. И., Я. Г. Н. /Янчев/, Й. Г. Д., Д. И. И. и Й. И. Й. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по жалбата Н. Б. А., Г. Д. А. и Л. Д. А. изразяват становище за неоснователност на същата, както и за недопустимост на предявения иск.

Решението е постановено по недопустим иск и е процесуално недопустимо.

Въззвният съд неправилно е приел, че предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменяне на предходното решение на поземлената комисия № 574/1998г., с което е същата отказала да възстанови правото на собственост върху процесния имот, са били налице (откриване на нови обстоятелства) и че последващото решение на комисията № 701/2000г. легитимира ищците в първоинстанционното производство като лица, в чиято полза е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот, респ. че за тях съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. В случая тези предпоставки не са били налице, тъй като нот.акт № 496/1923г., въз основа на който е постановено второто решение, е бил взет предвид и при постановяване на първото решение (актът е цитиран в решението без да е посочен в заявлението, но комисията е приела, че същият не доказва правото на собственост върху този имот) и следователно същият не е представлявал ново писмено доказателство.словията на чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ също не са били налице, тъй като погрешно формираната воля на административния орган не представлява явна фактическа грешка, а порок на административния акт, който е могло да бъде отстранен единствено по пътя на неговото обжалване. Ето защо решение № 701/2000г. на ПК- В. е нищожно и не може да легитимира ищците като лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот, и доколкото имотът се намира във владение на ответниците, за тях не съществува правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и същият се явява процесуално недопустим. С оглед на това и постановените по него съдебни решения са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 ГПК, а производството по делото следва да се прекрати.

Предвид приетото във връзка с допустимостта на иска в случая не следва да се обсъжда въпросът на какви условия следва да отговаря една постройка, за да има характер на “сграда” по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, респ. дали ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за всички инстанции в размер на 4 269, 50 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 1* от 04.08.09г., постановено по в.гр.д. № 2709/07г. на Варненския окръжен съд и решение № 3* от 07.11.2007г., постановено по гр.д. № 5804/06г. на Варненския районен съд, 30 с-в.

О с ъ ж д а С. Р. Й., Т. О. И., Р. Й. И., О. Й. И., П. Г. И., Я. Г. Н. /Янчев/, Й. Г. Д., Д. И. И. и Й. И. Й. да заплатят на Н. Б. А., Г. Д. А. и Л. Д. А. сумата 4 269, 50 лв.(четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и петдесет стотинки) разноски за всички инстанции.

П р е к р а т я в а производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: