О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 339 гр. София, 21.10.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№655 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №304/31.01.2020г. по в.ч.гр.д. №3883/2019г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение съставът на САС е отменил определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на Г. П. Д. и вместо това е изменил в частта за разноските определението от 19.07.2018г. за прекратяване на гр. д. гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. П. Д. сумата 2460 лева, представляваща разноски за производството по делото. Със същото определение САС е потвърдил определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на „Юробанк България“ АД за допълване на определението от 19.07.2018г. в частта за разноските, както и молбата на Г. П. Д. за присъждане на разноски за разликата над 2460 лева. Частният касационен жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че с поведението си ответникът в производството е дал повод за завеждане на иска по чл.422 от ГПК. Твърди, че недопустимото предявяване на иска е следствие от превратното упражняване на права от страна на ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение при съзнание, че същото е просрочено. Поради изложеното поддържа, че не е приложима разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като обуславящи за спора следните процесуалноправни въпроси: 1./ При прекратяване на делото поради недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска? 2./Дължи ли се връщане на ищеца на направените разноски за внесената държавна такса при предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжника, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 от ГПК са неправилни?“ По първи въпрос допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в определение №1176/28.12.2016г. по ч.т.д.№560/2012г. на ВКС, ТК, IІ т.о., определение №518/15.06.2012г. по ч.т.д.№156/2011г. на ВКС, ТК, IІ т.о., определение №277/14.05.2014г. по ч.гр.д.№2432/2014г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. По втория въпрос касаторът също се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като посочва, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с определение №457/31.07.2015г. по ч.т.д.№304/2015г. на ВКС, ТК, IІ т.о. Ответникът Г. П. Д. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос. Същият е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че след като производството по чл.422 от ГПК, прекратено като недопустимо, е образувано по почин на ищеца и това производство е станало причина ответникът да стори търсените разноски, то същите се дължат на общо основание от ищеца. По поставения въпрос е формирана практика на ВКС с определение № 203 от 30.06.2020г. по ч.гр.д. 345/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., служебно известно на настоящия състав, в което се приема, че когато исковото производство по иска по чл.422 от ГПК бъде прекратено поради констатация на исковия съд за подадено след срока по чл.414, ал.1 от ГПК възражение, прекратяването се явява последица на поведението на ответника, неоснователно предизвикал исковия процес, подавайки възражението си след срока. Следователно, при действащата уредба на заповедното производство, за разлика от останалите случаи на прекратяване, прекратяването на производството по иска по чл.422 от ГПК поради просрочие на възражението по чл.414 от ГПК не може да бъде прието за прекратяване на делото по смисъла на чл.78, ал.4 от ГПК (доколкото тази норма отразява общата категория случаи, при които недопустимият исков процес е неоснователно предизвикан от самия ищец). В този случай отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно общия принцип, че разноските се понасят от предизвикалата ги страна. В обобщение, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, поради установено от исковия съд подаване на възражението по чл.414 от ГПК след срока по чл.414, ал.2 от ГПК отговорността за разноските по делото се носи от длъжника, подал просроченото възражение. Поради изложеното касационното обжалване на определение №2938/05.09.2019г. по в.ч.гр.д. №3856/2019г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Вторият въведен от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, доколкото не касае отговорността за разноски, а правото на ищеца да иска възстановяване на платената държавна такса. По основателността на частната касационна жалба: С оглед приетото в практиката на ВКС, даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос е неправилно. Молбата за допълване на първоинстанционното определение чрез присъждане на разноски в полза на ответника Г. П. Д., подал просрочено възражение, е неоснователна. Молбата по чл.248 от ГПК на „Юробанк България“ АД е частично основателна, а именно относно държавната такса, разноските за експертизи и адвокатски хонорар за първоинстанционното производство. Относно разноските за заповедното производство молбата е неоснователна предвид прекратяването на исковия процес на основание влязлата в сила заповед за изпълнение и съгласно т.12 от ТР №4/2013 на ВКС, ОСГТК. Поради това определението на САС и частично потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, а подадената от ищеца молба по чл.248 от ГПК бъде уважена частично, като му бъдат присъдени разноски в размер на 4013,50 лв. (1173,50 лв. държавна такса за исковото производство пред първата инстанция, 2 290 лв. адвокатско възнаграждение и 550 лв. разноски за експертизи). Неоснователно се явява възражението на ответника в производството за прекомерност на уговореното и заплатено от „Юробанк България“ АД по делото адвокатско възнаграждение. В случая минималното възнаграждение при цена на иска от 30 000 евро, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения възлиза на 2330 лева, като уговореното и заплатено от ищеца по иска адвокатско възнаграждение не надвишава този размер. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение. На „Юробанк България“ АД не следва да бъдат присъждани разноски за производството по частната касационна жалба, доколкото такива не се дължат при обжалване на актове, постановени по реда на чл.248 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №304/31.01.2020г. по в.ч.гр.д. №3883/2019г. на Софийски апелативен съд и частично потвърденото с него определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 от ГПК определение от 19.07.2018г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като ОСЪЖДА Г. П. Д. [ЕГН], с адрес гр. София, [улица], ет.4, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски в размер на 4013,50 лв. / четири хиляди и тринадесет лева и петдесет стотинки/. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД по чл.248 от ГПК за допълване на определение от 19.07.2018г. по гр.д. №9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в останалата част по отношение на разноските, направени в заповедното производство. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. П. Д. по чл.248 от ГПК за допълване на определение от 19.07.2018г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.