Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр. София, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1025 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 405/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд е отменил решение № 652/ 20.05.2019 г. по гр.д. № 268/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд и е отхвърлил иска на „АШД“ ЕООД срещу Д. Т. Р. - Б., предвиден в чл. 422 ГПК, за сумата 24 350 евро – връщане на заем, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК № 202/ 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 379/ 2017 г. на Районен съд – [населено място].
Решението е допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос: Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че по вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорът на въпроса, дали договорът за учредяване на ипотека доказва обезпеченото вземане, е винаги конкретен. Условие за действителност на ипотеката е нотариалният акт, с който се учредява, да съдържа индивидуализация на обезпеченото вземане (чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД). Индивидуализацията изисква посочване на страните (кредитор и длъжник), правопораждащия юридически факт и размера на вземането. Когато страните по ипотечното право и страните по главното вземане са едни и същи, а длъжникът обезпечава дълг чрез ипотека върху собствен имот, възможно е с договора по нотариален акт да бъде сключен и договорът за обезпеченото вземане. Ако главният договор е за заем, съдът по иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да тълкува нотариалния акт според критериите, зададени в чл. 20 ЗЗД, като отчете реалния характер на този договор, но и това, че ипотечният договор може да се сключи заедно, преди или след главния договор, пораждащ обезпеченото вземане. За отговора е без значение, че предявеният иск за главното вземане е предвиденият в чл. 422 ГПК, а кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул – със заповед за изпълнение, издадена по вписания нотариален акт за ипотека, с която длъжникът го обезпечава (документ по чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД).
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна. Съображенията са следните:
Въззивният съд правилно е констатирал, че искът за сумата 24 350 евро – задължение за връщане на заем, обезпечено с ипотека по н.а. /№// 16.09.2011 г., е предвиденият в чл. 422 ГПК. При представения нотариален акт за учредяване на ипотека върху едно жилище в [населено място], собственост на длъжника Д. Т. Р. – Б. и на съпруга Р. С. Б., в полза на кредитора „АДШ“ ЕООД срещу длъжника Д. Т. Р. – Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 379/ 2017 г. на Районен съд – [населено място] за вземането по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. При спазване на абсолютните процесуални предпоставки по чл. 414 и чл. 415 ГПК заявителят е предявил иска за съществуването на това вземане.
В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че след като нотариалният акт индивидуализира главното вземане - паричен заем за сумата 24 350 евро със заемодател „АДШ“ ЕООД и заематели всеки един от съпрузите Б. със срок 31.03.2012 г., договорът за ипотека следва да докаже и сключването на главния договор. Изискването за индивидуализация на обезпеченото вземане в акта за учредяване на ипотека е било спазено, а то е условие за действителност на ипотечното право (чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД). Ипотечният договор обаче може да се сключи заедно, преди или след главното вземане. Съответно неправилно въззивният съд е намерил, че след като събраните доказателства изключват извода, че със сключването на договора за учредяване на ипотеката „АДШ“ ЕООД е предал на съпрузите Б. в заем сумата 24 350 евро, той е длъжен да зачете реалния характер на главния договор (арг. от чл. 240, ал. 1 ЗЗД) и да приеме за невъзникнало вземането за връщането на тази сума, за която е издадена заповедта за изпълнение. Основателно е касационното оплакване, че въззивният съд е бил длъжен да тълкува волята на страните, изразена в нотариалния акт, според критериите по чл. 20 ЗЗД, за да установи дали обезпеченото главно вземане към учредяването на ипотеката не е възникнало, а реалното обезпечение е за бъдещо вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. При спазването на същите критерий въззивният съд е бил длъжен да обсъди значението на събраните по делото доказателства, че на 09.12.2011 г. „АДШ“ ЕООД е превел по разплащателната сметка на Д. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД с пет транзакции общата сума 47 624.46 лв. (равностойни на 24 350 евро), посоченото основание на банковите преводи „съгласно договорна ипотека от 16.09.2011 г.“, а и това, че на същата дата Д. Б. е изтеглила на каса сумата от разплащателната сметка.
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното въззивно решение. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а спорът да бъде решен по същество.
С вписания договор по н.а./№ // 16.09.2011 г. съпрузите Б. учредяват в полза на „АДШ“ ЕООД ипотека върху собствено жилище в [населено място]. Жилището е купено от Д. Б. с договор по н.а. /№// 16.09.2011 г. по време на брак с Р. Б. и е в режим на имуществена общност. В договора за ипотека индивидуализацията на обезпеченото вземане е извършена по следния начин: „ „АДШ“ ЕООД, представлявано от управителя А. Д. Ш., предоставя на Д. Т. Р. – Б. и на съпруга й Р. С. Б. паричен заем в размер на 24 350 евро. Крайният срок за връщане на цялата сума е 31.03.2012 г.“
Касационният състав приема, че към учредяването на ипотеката страните са изявили съгласие за договора за заем, но използваният в нотариалния акт глагол „предоставя“, употребен в трето лице, единствено число, е преходен от несвършен вид. Следователно обезпеченото с ипотека вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, индивидуализирано по страни, правопораждащ факт и размер (чл. 167, ал. 2 ЗЗД), е описано като бъдещо, а не като възникнало с договора по н.а./ №// 16.09.2011 г. От доказателства, събрани чрез неоспореното заключение на допусната и приета пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на 09.12.2011 г. „АДШ“ ЕООД с пет транзакции превежда по разплащателната сметка на Д. Б. в „ПИБ“ АД общо 47 624.46 лв. (равностойни на 24 350 евро), с посочено в платежните нареждания основание „съгласно договорна ипотека от 16.11.2011 г.“, като паричните преводи са осчетоводени от дружеството по дебита на сметка „други предоставени заеми – клиенти по кредити – Д. Т. Р. – главница“. На 09.12.2011 г. ответникът Д. Р. изтегля на каса наличността от разплащателната си сметка.
При така събраните доказателства касационният състав приема, че договорът за заем, обезпечен с ипотеката по н.а./ №// 16.09.2011 г., е сключен на 09.12.2011 г. Неверни са твърденията в писмения отговор на исковата молба, че „АДШ“ ЕООД не е предоставял заем на никой от съпрузите Б.. Срокът на заема е изтекъл на 31.03.2012 г., но по делото няма твърдения, респ. доказателства да е върнат от ответника Д. Б.. Основателен е искът, предявен при условията на чл. 422 ГПК, за съществуване на вземането за сумата 24 350 евро по издадената заповед за изпълнение. Касационната инстанция следва да го уважи.
По делото страните са въвели и други твърдения, които са оспорвали – за целеви характер на заема; за това, дали към учредяване на ипотеката съпрузите Б. са имали нужда от пари; дали договорът по нотариален акт /№// 16.09.2011 г., с който Д. Б. е купила апартамента в [населено място], предмет на ипотеката, е в изпълнение на предварителен договор от 07.07.2007 г. с продавач „А.“ ЕООД; за верността на факта, удостоверен в н.а. № 143/ 16.09.2011 г., че цената на апартамента е платена преди договора за покупко-продажба. Касационната инстанция намира за ненужно да установява верността на тези твърдения. Те са все за неотносими факти, без значение за предявения иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. следва да заплати (да възстанови) разноските, сторени от ищеца в заповедното и в исковото производство. За тях е необходимо настоящият състав да постанови осъдителен диспозитив (т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 405/ 2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК, че Д. Т. Р. – Б. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], дължи на „АДШ“ ИОДД със седалище и адрес на управление А., [улица] сумата 24 350.00 евро – задължение по договор за заем, обезпечено с нотариален акт /№// 16.09.2011 г. на нотариус С. Й., заедно със законната лихва от 30.03.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 379/ 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Смолян.
ОСЪЖДА Д. Т. Р. – Б. д заплати на „АДШ“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 107.50 лв. – разноски в заповедното и в исковото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.