Ключови фрази
Частна жалба * доказателствена тежест * трудово правоотношение * трудово възнаграждение * заплащане на дължимо трудово възнаграждение * неоснователно обогатяване


4
Р Е Ш Е Н И Е


188


гр.София, 09.10. 2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24 септември 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6561 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. против решение № 125 от 16.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 419 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 524 по описа за 2013 г. на Севлиевския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на касатора 7 847,48 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2012 г. до 15 февруари 2013 г. и е постановено друго решение за отхвърляне на този иск, както и по частна касационна жалба против определение от 17.07.2014 г. по същото дело за допълване на решението с присъждане на разноски.
Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за заплащане на трудово възнаграждение с цена 7 847,48 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 242 от 09.03.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса. Първият въпрос е когато в платежния документ не е посочено в изпълнение на какво задължение е реализирано плащането, необходимо ли е да се установи лицето и основанието, на което е платена сумата. Вторият въпрос е чия е доказателствената тежест за установяване на основанието за плащане. Отговорите на тези въпроси по отношение на изпълнение на задължението за изплащане на трудово възнаграждение се съдържат в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 84 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 585/2013 г. на ІV Г. О. на ВКС. Според това решение няма законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от длъжника/работодателя/ с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното-конкретно и пълно изпълнение. От тези принципни отговори на въпросите не следва, че когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това свое твърдение. В този смисъл следва да се тълкува цитираното от въззивния съд решение № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. В мотивите на това решение изрично е посочено, че по делото не са представени доказателства ответникът да има към ищеца други парични задължения, нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания.
Второто посочено решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС не е относимо към поставените въпроси, тъй като съдът е разгледал друг проблем-дали подлежи на връщане даденото без основание. Когато кредиторът не докаже съществуването на друго основание за плащане, той дължи връщане на сумата като дадена без основание.
Въззивният съд е възприел погрешно горните решения като напълно приложими за настоящия случай, без да вземе предвид становищата на страните и без да анализира в съвкупност събраните по делото доказателства. Данните по делото са, че касаторът е предявил наред с други искове и иск за заплащане на 7 847,48 лв. неиздължено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2012 г. до 15 февруари 2013 г. Дружеството-работодател в отговора е възразило, че е заплатило трудовото възнаграждение по банков път на два пъти, за което е представило две вносни бележки от 25.06.2012 г. за 5 400 лв. и от 30.10.2012 г. за 4 200 лв. В бележките като вносител на сумата фигурира С. Н., но не в качеството и на управител на ответното дружество, а като основание за внасяне е посочено „захранване на сметка”. Касаторът на свой ред е репликирал, че тези суми са му били преведени, за да заплати задължения на дружеството, тъй като сметките на дружеството са били запорирани. Приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи не са дали отговори на спорните въпроси. При тези обстоятелства Габровският окръжен съд се е задоволил да посочи, че ищецът не е доказал твърдяното от него друго основание за плащане и е приел, че сумите по вносните бележки са били за заплащане на трудово възнаграждение, поради което е отхвърлил иска и е оставил без разглеждане евентуалното възражение за прихващане. Така въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на правилото относно тежестта на доказване. Съдът е бил длъжен да анализира в съвкупност всички доказателства по делото/ размер на сумата, дати на банковите преводи, данните от счетоводните експертизи/, за да прецени дали работодателят е доказал безспорно плащането на трудово възнаграждение. Липсата на такива мотиви и евентуалната необходимост от триинстанционно произнасяне по възражението на работодателя за прихващане налагат касиране на решението и връщане на делото на друг състав на въззивния съд.
На отмяна подлежи и обжалваното определение № 679 от 17.07.2014 г. по същото дело за допълване на решението с присъждане на разноски.






Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 125 от 16.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 679 от 17.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд за допълване на решението в частта за разноските.

Връща делото за ново разглеждане на друг състав на Габровския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: