1 Р Е Ш Е Н И Е № 597 гр. София, 04.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28 септември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№1238/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Държавата, чрез областния управител на обл. М., упълномощен от министъра на финансите срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №110/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос за вида и предмета на ищцовата претенция, при позоваването в исковата молба на реда по чл.13б от З. за връщане на получени на отпаднало основание компенсаторни записи и заявената с въззивната жалба алтернативност на претендираното / компенсаторни записи със съответната номинална стойност или левовата им равностойност/ - т.9 от ТР №1/01 г., е от значение за точното прилагане на процесуалния закон при защита на съдебно предявеното право. С постановеното след определението ТР №1/10 г. на ОСГТК е прието, че за допустимостта на решението ВКС следи служебно и в производството по чл.288 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Т. Б. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Т. Б. иск с пр. осн. чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 2 260 400лв., като получена на отпаднало основание. Прието е, че ищецът е бил обезщетен с компенсаторни записи с посочената номинална стойност, които е прехвърлил на трети лица. След отмяна на заповедта за обезщетяване с компенсаторни записи, на осн. чл.13б, ал.1 от З. обезщетеното лице дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от датата на уведомяването му от органа по чл.5, ал.1; само ако такива не могат да бъдат закупени поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа. С помощта на експертиза е установено, че компенсаторни записи могат да бъдат закупени и търговията с тях не е спряна. Искът за паричната сума е отхвърлен, като е прието, че по закон се дължи връщането на компенсаторни записи със същото количество и номинална стойност като получените, а не на пари. Решението е постановено по нередовна искова молба: в обстоятелствената й част са изложени твърдения за обезщетяването на ответника Б. с компенсаторни записи и за отпадане на основанието, на което ги е получил. Посочено е, че след отмяна на заповедта за обезщетяване с влязло в сила решение на адм. съд, до ответника е изпратена покана за връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок; поканата е приложена по делото, без данни за връчване. Ищецът е посочил, че завежда иска си в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД за това, което не е успял да поиска и събере от ответника по реда на чл.13б от З. - за заплащане на сумата от 2 260 400 /но по –горе сочи, че това е номиналната стойност на компенсаторните записи, с които последният е обезщетен и му е издадено временно удостоверение/. При противоречието в обстоятелствената част и петитума относно полученото от ответника и това, което се иска да върне, съдът- инстанция по същество е следвало да остави исковата молба без движение, като даде възможност на ищеца да уточни в какво се състои искането му по вид и предмет, още повече че – както е подчертал той като въззивник, целта му е да събере дължимото като стойност, независимо дали в пари или в компенсаторни записи като непарични платежни средства / за подобна хипотеза е ТР №2/97 г., т.4/.. Компенсаторните инструменти са емитирани от държавата по определен ред непарични платежни средства, които по силата на закон могат да се използват като заместител на парите при плащания по парични задължения в изчерпателно посочени от закона случаи и по предвидения ред. Те са временно платежно средство, пуснато в обращение от държавата на капиталовите пазари, поради особения обезщетителен характер, който притежават; продажбата им се извършва на регулиран пазар и имат пазарна цена, която във всеки момент е еквивалент на стойността им. Като универсално средства за размяна компенсаторните инструменти приличат на парите, но за разлика от тях стойността им може да е различна от посочения номинал. При прехвърлимостта, заместимостта и паричното им остойностяване, сума в размер на тяхната пазарна цена /стойност/ може да се иска, не само когато не могат да бъдат закупени, поради спиране на търговията с тях, но и алтернативно – ако длъжникът не ги е върнал в срока по чл.13б, ал.1 от З. /арг. от ал.3/, независимо от административната отговорност по чл.14, ал.2 от закона; в този смисъл са опр. №1715/09 г. по гр.д. №261/09 г. на четвърто г.о. и №235/10 г. по гр.д. №193/10 г. на трето г.о. на ВКС. Въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна - по чл.98, ал.1,б.”д” от ГПК, отм., искова молба. Затова следва да се обезсили и върне на АС, който да остави исковата молба без движение за уточняване в какво се състои искането – ТР №2/04 г., т.7. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №110/09 г. от 22.04.09 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: