2 гр. д. № 3036/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 276 София, 20.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3036/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Р. Л. касационна жалба срещу решение от 12.02.2014 г. по гр. д. № 12646/2012 г. на Софийски градски съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 23.06.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него материалноправни въпроси: - кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещия собственик и недопускането му до имота, представлява ли отблъскване на владението; - при действащия ЗС приложимо ли е изискването, въведено в чл. 302 ЗИСС (отм.), упражняваното владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност да е спокойно; Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставените въпрос настоящият състав приема следното: Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещия съсобственик, го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат не допускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. Съществените признаци на владението са два: обективен – упражняване на фактическа власт, и субективен – намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при упражняването на някои права ( чл. 81, чл. 75 ЗС). Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е установено по насилствен начин. По същество на касационната жалба : По делото е установено, че жилищната сграда, предмет на иска за делба, наследодателят на страните Р. С. Л., техен баща, е придобил на основание договор за доброволна делба от 23.09.1952 г. Правото на собственост върху УПИ ІV-19, в кв. 92 по плана на [населено място] той е придобил на основание съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 3429/1972 г. на СРС, ІV район без да са заплащани суми за уравняване на дялове. Наследството на Л. е открито на 19.03.1993 г., като наследодателят е оставил за свои законни наследници двете си дъщери С. Л. и Р. Л.. Съпругата му М. Л. е починала преди него на 09.08.1991 г. След смъртта на наследодателя в имота е продължила да живее касаторката Р. Л. със семейството си. От събраните гласни доказателства е установено, че намерението й да владее имота като свой, е основано на изразената приживе от наследодателят воля той да остане за нея, като на дъщеря си С. през 1979 г. е дал сумата 10 000 лв. за закупуване на апартамент. Установено е с гласни доказателства, че в имота е живяла само Р. със съпруга си,сина си и наследодателя, за когото се е грижила. В този смисъл са показанията на свидетелката Д., която възпроизвежда свои впечатления от 1990 г. Известно й е също, че Р. и сина й са направили преустройство на къщата като във втория етаж е обособено самостоятелно жилище. Позовавайки се на показанията на свидетелката Н. Б., която е заявила, че от 1964 г. не е виждала С. в имота, както и че приживе на родителите им между тях е имало спор, породен от това, че Р. не е пускала С. в бащината им къща, съдът е направил извод, че осъществяваното от Р. Л. владение не е било спокойно. С това е мотивирал и правния извод, че тя не е придобила право на собственост върху наследствения дял на сестра си от имота, предмет на делба. Изводът е необоснован и направен при неправилно прилагане на закона. Р. е установила владение върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие и е продължила да го осъществява и след неговата смърт, поради което владението не е осъществено с насилие, от което следва, че е било спокойно. Тя е демонстрирала пред сестра си, че владее за себе си, като се е позовала и на изразената воля от баща им, както и на това, че сестра й е била парично възмездена от наследодателя, с което е подпомогната да закупи за себе си друго жилище. На тези действия сестра й С. не се е противопоставила след откриване на наследството, каквато правна възможност е имала. Не е упражнила правото да иска разпределение ползването на съсобствения имот, или да й се заплати обезщетение за ползването му по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и да ревандикира своята наследствена част. От събраните гласни доказателства се установява, че касаторката е упражнявала фактическа власт върху частта на другата съсобственица като е обективирала намерението си да владее за себе си. В полза на касаторката е изтекъл законоустановения давностен срок за времето от 19.03.1993 г. до 06.05.2011 г., когато е предявен иска за делба. Осъществен е и субективният елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, като намерение да придобие правото на собственост върху частта на сестра си за себе си е достигнало до знанието на ответницата. Р. Л. е придобила на това оригинерно основание правото на собственост върху частта от имота, придобита от ищцата на основание наследствено правоприемство, поради което към датата на предявяване на иска за делба се легитимира като собственик на целия имот. Между страните не е налице съсобственост, поради което предявеният иск е неоснователен, което е основание да бъде отхвърлен. Като е приел друго, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. След отмяна на решението предявеният иск за делба като неоснователен ще бъде отхвърлен, като ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ще бъде осъдена да заплати на ответницата по иска направените от последната разноски за водене на делото, които възлизат на сумата 1730 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 953 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 12646/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Л. с ЕГН 44806266930, от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] срещу Р. Р. Л. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] иск за делба на недвижим имот с идентификатор 68134.1891.39, намиращ се в [населено място], район В., [улица], с площ от 630 кв. м. заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 43 кв. м. като неоснователен. ОСЪЖДА С. Р. Л. с ЕГН 44806266930, от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] да заплати на Р. Р. Л. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 1730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева, разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: