Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 20.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 28. 06. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №682 /2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ж. И. Н., от [населено място], чрез адвокат Л. А., срещу решение №57 от 12.04.2011 год. по в.гр.д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №572 от 29.10.2010 год. по гр.д.№2817/2009 год. на Ямболския районен съд, с което частично са уважени предявени от [фирма], [населено място] срещу касатора искове с правно основание чл.342 във вр. с чл.345, ал.1 ТЗ за стойността на неизплатени от него лизингови вноски, вноски по застраховки и разходи за ремонт на отдадения под лизинг автомобил. Правата и задълженията на страните по делото произтичат от сключен по между им договор за сублизинг №071 от 29.06.2006 год., по силата на който ищецът [фирма] [населено място] е предоставил за ползване на касатора Ж. Н. , лек автомобил марка BMW , сив металик на обща стойност 84 885.10 лв., срещу задължението на лизингополучателя да заплаща лизингови вноски с падеж 8-мо число на текущия месец в размер на 1 301.33 евро. Лизингодателят по този договор за сублизинг [фирма] е сключил на 03.07.2006 г. договор за лизинг № 813/03.07.2006 г., с който процесната кола му е отдадена под лизинг от неговия лизингодател [фирма]. С анекс от същата дата и към същия договор за лизинг лизингодателят [фирма] е дал съгласие за сключването на договора за сублизинг с трето лице. С приемо-предавателен протокол от 17.07.2008 г. автомобилът, предмет на договорите за лизинг и сублизинг, е предаден на ищеца [фирма], от която дата лзингополучателят и настоящ касатор Ж. Н. повече не го е ползвал. Ямболският районен съд е осъдил касатора да заплати на лизингодателя по договора за сублизинг- [фирма] неизплатената част от лизингова вноска за месец декември 2007 г. в размер на 995.18 лв., неизплатените лизингови вноски за месеците от май 2008 г. до юли 2008 г., включително, в размер на по 2545.18 лв., ведно с лихвата за забава по всяка една вноска; както и да заплати сумата 1 253.98 лв., представляваща част от трета вноска по застраховка „Автокаско”, сумата 1 570.15 лв.- четвърта вноска по застраховка „Автокаско”, сумата 1 675.53 лв., представляваща първа вноска по застраховка „Автокаско” и „Гражданска отговорност”, сумата 1 413.13 лв., представляваща втора вноска по застраховка „Автокаско”, както и сумата 336.39 лв. за извършен ремонт на лизингованата кола, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ямболският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, като е намерил за неоснователни доводите на касатора Н., че сключеният между него и ищеца [фирма] договор за сублизинг е нищожен, поради липса на съгласие по чл.346 ТЗ, защото е приел, че с представения пред въззивната инстанция анекс към договора за лизинг№813 от 03.07.2006 год., първият лизингодател [фирма], макар и по-късно, е дал съгласието си за сключване на процесния договор за сублизинг. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.346 ТЗ във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, както и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения-не са обсъдени събраните по делото доказателствата, становището на касатора-ответник по иска, приети са доказателства, извън преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. С определение №161 от 24.02.2012 г. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното решение на Ямболския окръжен съд е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса:”Действителен ли е договорът за сублизинг, при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл.346 ТЗ, както и даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг заздравява ли недействителността, която е съществувала към момента на сключването му. Касационната жалба е неоснователна. Правилно Ямболският окръжен съд е приел, че сключеният между страните договор за сублизинг не е нищожен. Правата на ищеца по делото [фирма], като лизингодател по договора за сублизинг, произтичат от сключения от него с [фирма] договор за лизинг №813 от 03.07.2006 г. Предоставяне ползването на лизингования автомобил на друго лице с договора за сублизинг може да стане само със съгласие на първия лизингодател/чл.346 ТЗ/. Сключеният договор за сублизинг, без да е дадено това съгласие, е с висяща недействителност. Той е в състояние на неопределеност по отношение на целените с него правни последици. Договорът за сублизинг ще породи желаното правно действие при настъпване на допълнителния факт- даването на чуждото съгласието по чл.246 ТЗ- в случая това на [фирма]. И това не е случайно. Крайната цел на лизинговото правоотношение е прехвърлянето на правото на собственост над вещта от лизингодателя към лизингополучателя, което трансформира договорът за наем в договор за продажба. Лизингодателят по договора за сублизинг, в качеството си на лизингополучател по договора за лизинг, ще бъде в състояние да прехвърли правото на собственост на лизингополучателя по сублизинга, само доколкото той е придобил правото да ползва съответните материални активи, включително и правото на собственост върху автомобила, предоставени му от неговия лизингодател по договора за лизинг. Без съгласието на лизингодателя по първия договор за лизинг не може да настъпи и целения вещноправен ефект с договора за сублизинг. Преди даването на съгласието по чл.246 ТЗ е налице начална нищожност на договора за сублизинг, която със сключването на анекса към договора за лизинг №813/03.07.2006 год., е трансформирана в действителност. Трансформацията е една възможност, предоставена в случая на трето лице- лизингодателя по договора за лизинг. С даване на съгласието му сделката по договора за сублизинг става действителна. Тази трансформация настъпва автоматично и има действие от сключване на сделката за сублизинг. Или на поставения правен въпрос следва да се отговори Договорът за сублизинг, при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл.346 ТЗ е с висяща недействителност към този момент. Даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг трансфоримра нищожността в действителност. Поради настъпилата трансформация на висящата недействителност на договора за сублизинг в действителност, направените крайни изводи на Ямболския окръжен съд, че сделката по него не е нищожна, са правилни. На основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като нито са претендирани, нито и е доказано извършването им в настоящата инстанция. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №57 от 12.04.2011 год. по в.гр.д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: