Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * изпълнително производство


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 191
София, 17.12.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА....................……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 740 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 550/18.VІ.2014 г., постановено по делото, касационния контрол по отношение на атакуваното въззивно решение на Шуменския ОС, ГК, от 10.V.2012 г. по гр. дело № 646/2912 г. е бил допуснат при констатирана вероятност същото да е процесуално недопустим съдебен акт, която преценка е била поставена в зависимост от предстоящия отговор на процесуалноправния въпрос за момента, към който се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение в исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и съответно досежно това намира ли приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на онези факти, които са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т. 9 от образуваното пред ОСГКТК на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г.
Оплакванията на касаторката И. А. Д. от [населено място] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Шуменския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката е заявила чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си, но на основанието по чл. 281, т. 2 ГПК: недопустимост на атакуваното въззивно решение поради постановяването му по положителен установителен иск без да е налице правен интерес от предявяването и воденето му. Поради това се претендира обезсилване на този съдебен акт и прекратяване на производството по иска на кредитната кооперация, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както и присъждане на направените от Д. разноски за всички инстанции - на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на тезата си касаторката е изложила в свои писмени бележки по делото.
В същото съдебно заседание ответната по касация Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Н.” /по-нататък В. „Н.”/-гр. Плиска е изразила становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен, че жалбата е неоснователна и затова атакуваното въззивно решение следвало да се потвърди, като се присъдят направените от кредитната кооперация разноски в касационното производство - съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита, представена по делото се инвокират доводи за оставяне на касационната жалба на Д. без уважение, основани върху задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 9, 11 и 13 на ТР № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС от 18.VІ.2014 г., свеждащи се до това, че решаващият съд в пр-во по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, взема предвид факти, относими към погасяване на задължението и настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но с изключение на факта на удовлетворяване на вземането посредством съществено принудително събиране на сумите по издадения изп. лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касаторката Д. вкл. и тези, наведени в писмените й бележки по делото, както и становището и доводите на ответната по касация кредитна кооперация в [населено място] и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното:
Касационната жалба на И. А. Д. от [населено място] е неоснователна.
Съгласно т. 9 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР от 18.VІ.2014 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - „с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес”. Разяснено е в т. 13 от същото ТР, че под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното пр-во са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съответния съдебен изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изп. лист.
В процесния случай, според признанието на ответната по касация кредитна кооперация в обстоятелствената част на исковата й молба, „в срока за доброволно изпълнение задължението по изпълнителното дело беше изцяло погасено”, за което обстоятелство към молбата е представено уведомление с изх. № 19570/20.ХІІ.2010 г. на ЧСИ с рег. № 876 Д. З., адресирано до цесионера [фирма]-гр. Шумен, в което се съдържа изричното посочване, че изп. дело № 1308/2010 г. с длъжник настоящата касаторка „е свършено поради плащане”. Същото изпълнително дело е било заведено по молбата на [фирма]-гр. Шумен с вх. № 25628/10.ХІІ.2010 г., а този взискател е цесионер на ответната по касация кредитна кооперация след издаването на изпълнителния лист от 9.ХІ.2010 г. по ч. т. д. № 4526/2010 г. по описа на РС-Шумен за главницата в размер на 15 000 лв. по същия ипотечен кредит и мораторната лихва върху нея в размер на сумата от 1353 лв. за периода 19.ІІІ.2010 г. – 7.ХІ.2010 г. Съгласно разпоредбите на чл. 426, ал. 1 и чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист /или друг акт, подлежащ на изпълнение/, като е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, но когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, длъжникът се счита поканен с връчването й, т.е. без да е необходимо да му се дава нов срок. Същевременно, при систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзката й с тази на чл. 226, ал. 1 ГПК, се налага извод, че извършеното в процесния случай цедиране на спорното вземане на кредитната кооперация /вкл. надлежното съобщаване на цесията на длъжницата Д./ след подаване на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК, не влияе върху процесуалното качество на същата кооперация като ищец в пр-вото по положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вместо новия носител на вземането - цесионера [фирма]-гр. Шумен. От друга страна, извършеното от Д. плащане след отправената й покана за доброволно изпълнение, представлява по естеството си погасяване в хода на предприетото срещу нея принудително изпълнение. Ето защо и предвид изричното разпореждане на чл. 422, ал. 3 ГПК (за издаването на обратен изп. лист в хипотезата на отхвърляне на положителния установителен иск), съдът не следва - на плоскостта на чл. 235, ал. 3 ГПК - да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изп. лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания срещу Д. изпълнителен процес.
С оглед гореизложеното атакуваното въззивно решение на Шуменския ОС се явява постановено по допустим положителен установителен иск, предявен от цедента заявител срещу длъжник в заповедно пр-во по чл. 417, т. 3 ГПК с предмет задължение, произтичащо от сключен помежду им ипотечен договор за кредит. На това основание същото представлява процесуално допустим съдебен акт, защото е налице правен интерес от установяване съществуването на вземане към момента на приключване на съдебното дирене, изрично изключващ обаче факта на погасяване на същото чрез извършено доброволно плащане, но вече в хода на образувания изпълнителен процес срещу длъжницата настояща касаторка.
По същество въззивното решение е правилно /обосновано и законосъобразно/.
Съображенията на касаторката Д. са за това, че не бил съобразен от страна на Шуменския ОС точният смисъл на клаузите на чл.чл. 21 и 22 от процесния договор за ипотечен кредит, отнасящи се до възможността за превръщането му в предсрочно изискуем. Но в тази връзка въззивната инстанция е приела, че правото на кредитната кооперация за предсрочно получаване на цялата сума по кредита е възникнало валидно, след като от събраните по делото гласни доказателства е било установено по несъмнен начин, че ответницата Д. и ипотекарният длъжник /Г. Г./ са се явили в началото на месец юли`2010 г. в офиса на кооперацията и така са били надлежно уведомени за просрочените към този момент задължения по договора № 1261/12.І.2010 г., след което обаче „не са последвали действия по погасяване” на същите, а според точния разум на клаузата по чл. 21 от кредитния договор „заемателят има право да обяви за предсрочно изискуемо задължението за плащане на заемателя при неплащането на която и да е месечна лихва и погасителна вноска” – наред с останалите възможни хипотези за това по чл. 432, ал. 1, тт.1-4 ТЗ.
При този изход на делото в настоящето касационно производство и изрично направеното от ответната по касация В. „Н.” искане за това, ще следва – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – касаторката И. Д. от [населено място] да бъде осъдена да й заплати направените деловодни разноски в размер общо на 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от АК-Шумен и списък по чл. 80 ГПК, които не са били оспорени като прекомерни.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение (без номер) на Шуменския окръжен съд, ГК, от 10.V.2012 г., постановено по т. дело № 646/2011 г.
О С Ъ Ж Д А И. А. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „В”, ап. № 26 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация Взаимоспомагателната кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Н.” /Е./ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Шумен, ул. Г. В.” № 2, СУМА в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща равностойност на съдебно-деловодните й разноски за касационната инстанция, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № ГС-000000282/21.ІХ.2014 г. на АК-Шумен и списък по чл. 80 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2



Решение н ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 740 по описа за 2012 г.