4 Р Е Ш Е Н И Е N 432/2011 София, 20.04.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 228 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Ф. И. Боева и Е. И. З. чрез пълномощниците си адв.Ц. В. и В. З. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 4534/2010г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 770 от 05.08.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса счита ли се за отнета и подлежи ли възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, която е включена в регулация през 1964г. , не е внасяна и обработвана от ТКЗС и за нея е издадено разрешение за строеж. Ответникът С. Б. Д. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ е реституционна и предвижда възстановяване на правата на собствениците на земеделските земи или на техните наследници , които са притежавали преди образуване на ТКЗС , независимо дали са включени в тях или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са отнети на изчерпателно изброените в отделните алинеи основания, включително и когато отнемането е неправомерно – чл.10 ал.4 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10 ал.1 и 2 от Примерния устав на ТКЗС внесената в кооперативното стопанство земя остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС, върху които то придобива право на кооперативно земеползване. Собствеността на включените в регулационния план земи се запазва в нейните реални граници. Следователно урегулираните имоти, дори и да са принадлежали на член-кооператори, не са подлежали на коопериране. Придобитите като земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях е приложима разпоредбата на чл.10 ал.7 във връзка с ал.4 ЗСПЗЗ само в случаите, при които неправомерното отнемане на собствеността е станало преди да са били включени в регулация, защото това е разграничителният критерий за приложимия закон за възстановяването им – ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ, който съдържа аналогична с тази на чл.10 ал.4 ЗСПЗЗ разпоредба - чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ. Характеристиката на земята като земеделска по смисъла на ЗСПЗЗ е дефинирана в чл.2 от закона като в т.1 е посочено, че това са земи, които не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/ определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. Ето защо в хипотезата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ урегулираните земи подлежат на възстановяване само ако са отнети като земеделски. Неправомерното им отнемане след регулацията е без правно значение от гледна точка на земеделската реституция , за тях е приложима разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ , а възстановяването на собствеността по този закон настъпва с влизането му в сила. По основателността на жалбата. Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 25 състав по гр.д.№ 31958/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Ф. И. Боева и Е. И. З. против С. Б. Д. иск за предаване владението на урегулиран поземлен имот ІV-69 кв.11 по плана на С., вилна зона Долни П.. В. съд е приел, че праводателката на ищците е закупила с нот.акт 114/1957г. нива в землището на [населено място] . Имотът е попадал в зона по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ – земеделски земи, предназначени за предоставяне на право на ползване на граждани и с него са извършени действия по предоставянето му на друго лице. Оттук съдът е направил извод, че имотът е бил със земеделски характер, отнет е неправомерно и при хипотезата на чл.10 ал.4 ЗСПЗЗ е следвало да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът на касаторите за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че ищците не са се легитимирали като собственици на имота, предмет на ревандикационния иск , защото е следвало да проведат административната процедура по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. От заключението на техническата експертиза е установено, че закупеният от наследодателката на ищците имот с нот.акт № 114/1957г. е урегулиран в парцел ІV -69 кв.11 по плана на [населено място], вилна зона „П. езеро”. През 2006г. е изменена регулацията като е отреден УПИ ІV-109 кв.11, частично идентичен с УПИ ІV-69 по плана от 1964г. /двата урегулирани имота се припокриват в югоизточната част, което е показано на комбинираната скица/ и не е изключван от регулация, следователно не е имал земеделски характер. Включването му в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и предоставянето му на друго лице за ползване като земеделска земя, съответно плащането на цената по реда §4а ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ не предпоставя действителния собственик да провежда процедура по възстановяването на собствеността. При учредяване право на ползване върху земя, която не е земеделска, въз основа на изброените в §4 ПЗР ЗСПЗЗ нормативни актове, важи правилото, че разпореждането с чужда вещ не може да бъде противопоставено на действителния собственик и той може да възразява, че то е неправомерно. В случая ищците са оспорили правата на ответника като са възразили, че имотът не е земеделски и собствеността им не е била отнемана, както и че ответникът не е представил оригинал на удостоверението № 119/1988г. за предоставено ползване, а и в самото удостоверение не са посочени граници на имота, за да се установи идентичността му с процесния. В. е изключил от доказателствата по делото представения препис от удостоверение № 119/1988г. /л.38 от първоинстанционното производство/ на основание чл. 183 ГПК, но се е мотивирал, че доказателствената сила на нотариален акт № 42/2006г. не е оборена. Този нотариален акт обаче е констативен, издаден на основание § 4а ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ и доказателствената му сила следва да се приеме за оборена ако не са налице предпоставките за придобиването на собствеността на посоченото основание, което изисква доказване на валидно учредено право на ползване върху земеделска земя въз основа на актовете , посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ , за да се осъществи фактическият състав на изкупуване на собствеността върху земята по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, въззивното решение следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд за разглеждане на възраженията на ищците, че липсва валидно учредено право на ползване, както и на ответника за придобиването на имота по давност и за признаване право на задържане, по които до този момент няма произнасяне от съдилищата. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 4534/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: