Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № гр. София…………….2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети февруари…….……...две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова……...……………..…………………….…в присъствието на прокурора И. Чобанова.......…………………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………..……...…..наказателно дело № 35 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. В. Д. против въззивно решение № 201/08.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 384/2008 г. В жалбата, поддържана и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Претендира се преквалификация на деянието по чл. 354а ал. 3 от НК и оправдаване на подсъдимия по обвинението за държане на наркотично вещество в голямо количество на публично място с цел разпространение съгласно обвинението по чл. 354а ал. 2 НК и намаляване на наказанието лишаване от свобода и глоба в съгласие с чл. 55 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 91/11.06.2008 г., постановена по НОХД № 674/2007 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Д. В. Д. за виновен в това, че на 18.12.2007 г., в гр. П., без разрешително на публично място – паркинг на магазин „Билла” в гр. П., държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в голямо количество – кокаин с нетно тегло 99, 87 гр. със съдържание на активен компонент кокаин – 27, 5 % тегловни, на стойност 8 988. 30 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, зачитайки предварителното му задържане от 12.12.2007 г. и кумулативно глоба в размер на 18 000 лв. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, произнесъл се е по веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия е да заплати разноските по делото. Присъдата е била обжалвана пред Пловдивския апелативен съд, който изцяло я е потвърдил с атакуваното понастоящем въззивно решение.   Касационната жалба е частично основателна. Доводите за присъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, изразило се в потвърждаване на осъждането на подсъдимия за държане на наркотично вещество в „голямо количество” и на „публично място” по чл. 354а ал. 2 от НК, са основателни. Известно е, че правната квалификация на конкретно престъпно поведение почива върху установени по делото и инкриминирани на подсъдимия фактически данни в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай, производството пред първата инстанция е било проведено по реда на чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371 , т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. На основата на признатите от него факти, които съдът е намерил и за доказателствено подкрепени, е било установено, че предметът на престъплението – кокаин с нетно тегло 99, 87 гр., със съдържание на активен компонент кокаин – 27, 5 % тегловни, на стойност 8 988. 30 лв., е бил намерен при претърсване, проведено на паркинга на супермаркет „Билла”, в багажника на паркирания от подсъдимия автомобил. Веществото е било в неразфасовано състояние - на буца, поставена в плик, открит в пластмасова кутия от сладолед, която е била намерена в дъното на багажника под найлонови чанти. Тази фактология изобщо не оправдава правния извод, че държаното количеството е голямо, макар да е налице елемента с цел разпространение, нито, че изпълнителното деяние държане е осъществено на публично място. За да приеме, че наркотикът е в голямо количество, въззивният съд е отчел възможността от него да се изготвят множество на брой дози, както и това, че практически този признак, въведен с изменението на чл. 354а от НК (редакция ДВ. Бр. 75/2006 г.) всъщност е заменил съществуващия до тогава признак „големи размери”, позовавайки се на постоянна практика на ВКС по този въпрос, обхващаща две решения. Настоящият съдебен състав намира, че от една с. , такъв обем решения трудно може да се определи като постоянна практика, като тематиката е в процес на разработване, а от друга, основните положения, застъпени в цитираните решения, макар и възприети като ръководен ориентир, не са приложени правилно. Известно е, че с промяната на чл. 354а от НК (ДВ. Бр. 75/2006 г.) квалифициращият признак „големи размери”, респ. „особено големи размери”, е изоставен и на негово място е въведен този за „голямо количество”, респ. за „особено голямо количество”. Съответно, не става въпрос за проста замяна на един с друг признак, чието съдържание да е едно и също и принципите, важими за трайно установения „големи размери” автоматично да са приложими за „голямо количество”. Очевидно е, че приоритет е отдаден на количествения критерий, което обаче съвсем не означава, че стойностният е загубил всякакво значение. Всъщност, такова разрешение е възприето и в цитираното решение № 33/03.03.2008 г. по н. д. № 632/2007 г., където ВКС, І н. о., ясно е очертал, че „при голямото количество определящи са количествените показатели – бройки, метри, килограми, литри и пр, както и че по правило големите размери предполагат и голямо количество на предмета на престъплението, докато обратното не винаги е така – и по-малка левова равностойност може да обуслови квалификация в големи количества, ако покрива такива количествени показатели”. Въпросът за количественото измерение, което покрива критерия за голямо е доразвит и пояснен в Решение № 3/07.02.2008 г. по н. д. № 689/2007 г., ІІ н. о. на ВКС. В него е застъпено разбирането, че след като „в ПМС № 23/2008 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, основната мерна единица е един килограм или 1000 бр. дози, то всяко друго количество над това тегло и брой дози би обосновало квалифицираните състави за голямо и особено голямо количество”. Дотук формулираните разрешения оправдават извода, че „голямо количество” ще е налице тогава, когато наркотичното вещество е над един килограм, респ. 1000 дози и неговата равностойност е в големи размери ИЛИ килограмите са повече на брой, макар равностойността им да не покрива критерия за големи размери. В първия случай ще е налице необходимост от съчетаване на количествения и стойностен критерий поради липсата на голям брой килограми (респ. недостатъчност на количествения показател), което обаче не обуславя по-ниска степен на обществена опасност на деянието, обхванато от квалифицирания състав, ако равностойността на предмета на престъплението е в големи размери. Във втория случай количествените показатели – бройките (като килограми и др. основни мерни единици, използвани в ПМС № 23/1998 г.) са повече и поради това са достатъчни за определяне на количеството като голямо, независимо, че равностойността им може да е под прага на големи размери, което би било изключение. В конкретния случай количеството държано наркотично вещество не е голямо. То е само 99, 87 гр. и съответно не надхвърля основната мерна единица – килограм, респ. 1000 дози, а стойността му – 8 988. 30 лв. очевидно не покрива критерия за големи размери. Към датата на деянието – 18.12.2007 г. минималната месечна работна заплата е в размер на 180 лв. (ПМС № 324/06.12.2006 г.) и надвишаването й 70 пъти определя равностойност от 12 600 лв. Съответно, не е налице не само чисто количествения, но и необходимия за този случай стойностен показател, който да предопредели извод за присъствие на квалифициращия признак „голямо количество” по чл. 354а ал. 2, изр. 1 от НК. Изцяло незаконосъобразни са изводите на апелативния съд и по въпроса за другия квалифициращ елемент по чл. 354а ал. 2, изр. 2 от НК – държане на наркотичното вещество на „публично място”. За да отчете неговото присъствие въззивният съд погрешно е обвързал публичността с мястото, където е бил паркиран автомобила и където е било реализирано претърсването, вместо с мястото, където наркотичното вещество действително е държано – укрито в багажника под редица други вещи и което със сигурност не е публично. Именно поради интервенцията върху частното пространство на подсъдимия, в случая собствения му автомобил, до който достъпът съвсем не е безпрепятствен и неограничен, е било необходимо и провеждане на претърсване и последващото му одобряване от съдия.становените факти относно точното му местонахождение, само подкрепят извода, че държането на наркотика не е било изпълнено на публично място, с което и да е обвързана целта за разпространение. Изложеното дотук определя, че деянието на подсъдимия неправилно е прието за съставомерно по текста на чл. 354а ал. 2 от НК. Поради това е необходимо преквалифицирането му по основния състав на чл. 354а ал. 1 от НК – за държане на високорисково наркотично вещество с цел разпространение, като по този повод ВКС намира оплакването за отсъствие на целта и претенцията за приложение на чл. 354а ал. 3 от НК за неоснователни. В съдебната практика не е имало особени колебания по въпроса, че целта за разпространение е изводима от конкретните факти по делото, включително относно количеството и вида на наркотичното вещество, както и от данните за начина на неговото разпространение, а не на последно място и от тези за неговото възможно предназначение. В случая количеството кокаин не е голямо по смисъла на чл. 354а ал. 2 от НК, но то не е малко или пренебрежимо малко, ако се отчете, че независимо от вида му – в неразфасовано състояние, то от него биха могли да се получат множество индивидуални дози за прием. По делото не е установено, че подсъдимият е имал склонност да приема такъв наркотик, а още по-малко да е бил зависим от него, което да оправдава предназначение за лична употреба, включително в аспекта за презапасяване. Съответно, след като намереното наркотично вещество по количество, вид и предназначение не може обективно да се обвърже с държане за лични нужди, то целта за разпространението му не подлежи на съмнение. Поради това и не са налице условия за преквалификация по по-леко наказуемия състав по чл. 354 ал. 3, т. 1 от НК. След като намери, че деянието е съставомерно по чл. 354а ал. 1 от НК и имайки предвид императивното изискване по чл. 373 ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура, по която е било проведено на съдебното производство – по чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, ВКС намери, че претенцията за намаляване на наказанието е също основателна. То следва да бъде отмерено под предвидения минимум от 2 години, а именно на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и кумулативното глоба – под 5000 лв. и конкретно в размер на 3000 лв. В тази посока ВКС съобрази индивидуалната тежест на деянието и обстоятелствата, отчетени от двете инстанции, изключвайки посоченото като отегчаващо – намирането на множество други таблетки, които не са под контрол в Р България, тъй като това е без всякакво значение, като отдаде нужното внимание на обема и тежестта на констатираните смекчаващи обстоятелства, сред които липсата на осъждания, семейното и социално положение, добри характеристични данни и недоброто здравословно състояние на дееца. Липсва основание за приложението на чл. 66 от НК, като в тази връзка ВКС съобрази, че въпреки формалното присъствие на две от предпоставките по чл. 66 от НК (срока на наказанието, което е до 3 години и липсата на осъждания), то отсъства последната, изискваща положителна констатация, че целите на наказанието и основно поправянето на дееца да могат да бъдат постигнати по този начин. В текста по чл. 66 от НК поправителната цел е изведена с доминиращо значение, но това не предпоставя извод, че останалите такива по чл. 36 от НК следва да бъдат напълно игнорирани. Конкретната степен на тежест на деянието, изразяващо се държане на немалко по количество, а и по стойност наркотично вещество кокаин, което е обусловило и целта за разпространението му, разкрива и немалка степен на лична опасност на дееца, независимо че извън деянието същата е в относително ниска норма предвид ценените от съдилищата смекчаващи обстоятелства. С оглед на това ВКС намира, че целите по чл. 36 от НК и основно поправянето на подсъдимия не могат успешно да бъдат постигнати по друг начин, освен чрез ефективно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че са налице условията по чл. 354 ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК за изменяване на въззивното решение и преквалификация на деянието по чл. 354а ал. 1 от НК и съответно оправдаване по първоначално повдигнатото му обвинение, както и намаляване на наказанието на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода при определения общ режим, а кумулативното на глоба в размер на 3000 лв. В останалата част въззивното решение не подлежи на промяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 201/08.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 384/2008 г. К. <Като&@К. ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Д. В. Д. по чл. 354а ал. 1 от НК за това, че на 18.12.2007 г., в гр. П., без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 99, 87 гр. със съдържание на активен компонент кокаин – 27, 5 % тегловни, на стойност 8 988. 30 лв. и ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 354а ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК за държане на наркотично вещество в голямо количество и на публично място, КАКТО И НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО лишаване от свобода на 1 (една) година и 10 (десет) месеца при общ режим, както и кумулативното на глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: налице, затова в посочената част решението следва да остане в сила.   ЧЛЕН СЪДИЯ :_____________ /Г. Илиев/