О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 904 София, 06.12.2019 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4394 по описа за 2019 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Т. С., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение № 255/11.07.2019, постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д №117/2019 г. Излага доводи за неправилност, като съображенията са за необоснованост, неточно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което местоживеенето на децата З. и Т. бъде определено при нея, като й се предостави упражняването на родителските права, а на бащата се определи режим на лични отношения, като той бъде осъден да плаща месечна издръжка на двете деца. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещната страна Е. С. И., чрез адв. Ж. Г. Ж., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че няма основания за допускане на касационно обжалване поради липса на правни въпроси в изложението към касационната жалба. В евентуалност развива съображения за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено изискването на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Пернишкият окръжен съд, като частично е изменил решението на първоинстанционния Пернишки районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на двете малолетни деца З. Е. И. и Т. Е. И. при бащата Е. С. И., на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо тях. Определил е следният режим на лични отношения на майката с децата: да взема децата при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа на петъчния ден на съответната седмица до 18:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за 40 дни през периода от края на учебната година за дето З. И. до началото на следващата учебна година, като четиридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата; да взема при себе си децата за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: Трети март, Шести май, Шести септември, Първи ноември, от 09:00 часа до 17:00 часа, а ако съответният празник се пада в събота или неделя, се прилага чл. 154, ал. 2 КТ, вземането да е с преспиване от 09:00 часа на празничния ден до 17:00 часа на последния неприсъствен работен ден; да взема при себе си децата с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка нечетна календарна година от 09:00 часа на първия празничен ден до 17:00 часа на последния; да взема двете деца за рождения ден на всяко дете през всяка нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20:00 часа, а ако рождената дата се пада в почивен ден – от 09:00 часа до 20:00 часа, в случай, че рождената дата и денят, следващ рождения ден се падат почивни дни – вземането да е с преспиване от 09.00 часа на рождената дата до 18.00 часа на следващия работен ден; считано от годината на постъпване на детето Т. И. в първи училищен клас, майката има право да взема и двете деца с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищното образование) на всяка учебна година, чието начало е в четна календарна година, а когато учебната година започва през нечетна календарна година – майката има право да взема децата през зимната ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищното образование). Осъдил е майката да плаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на детето З. и в размер на 75 лв. на детето Т., считано от датата на подаване на исковата молба да настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. М. С. е осъдена да заплати на Е. С. И. съдебноделоводни разноски в размер на 705 лв., сторени в първа инстанция и 1350 лв. във въззивна инстанция, а в полза на съдебната власт – по сметка на Пернишки районен съд – 201,60 лв. държавна такса. За да постанови този резултат, съдът установил, че М. Т. С. и Е. С. И. са живеели заедно, на съпружески начала, в [населено място], в дома на мъжа, и са родители на З., [дата на раждане] и на Т., [дата на раждане] Родителите са разделени от месец февруари 2018 г., като майката се установила да живее в родния си [населено място], а децата са останали при бащата в [населено място]. Въззивният съд, намерил, че майката и бащата притежават нужния родителски капацитет. Въз основа на съдебните психолого-психиатрични експертизи установил, че като цяло и двамата родители са личности, които имат родителски качества; и двамата изразяват категорично желание да отглеждат децата; до раздялата и двамата са полагали грижи за тях; децата са емоционално привързани и към двамата родители, като предпочитанията на по-голямото дете са към бащата, а на по-малкото – към майката и не се дължат на внушения от съответния родител; и двамата родители имат възможност да ползват помощ от близки лица. Съдът приел, че никой от родителите не възпрепятства контактите на децата с другия родител. Относно една от установените по делото конфликтни ситуации съдът намерил, че се дължи на поведението на двете баби, а за другите две, че не могат да се приравнят на създаване на пречки в отношенията между родителите и детето Т.. Съдът взел предвид и професионалната квалификация на двамата родители, като намерил, че е висока – имат висше образование. Съдът дал предпочитание на бащата, като съобразил следните обстоятелства: по-добри финансови възможности; жилището, което обитава с децата е по-голямо и се притежава в собственост от него, като децата имат собствена стая; наличен приятелски кръг на децата в детската градина в П.; отношението на децата към [населено място] и усещането, че техният дом е този, в който живеят понастоящем; силно са привързани към бабата по бащина линия, желанието на по-голямото дете З. да живее в [населено място]. Според съда не е удачно да се променя местоживеенето на децата в друг град към момент, когато З. ще започне своето училищно образование в първи клас, а Т. ще бъде в предучилищна група в детската градина. Съдът намерил, въз основа на един от социалните доклади, изготвен от ДСП П., че в дома на майката липсва поддържане на добра хигиена и храненето е нездравословно (децата споделили, че си лягат късно и ядат много сладки неща). Приел, също така, че бабата по майчина линия има негативно поведение – децата споделили, че бабата ги завела на гроба на вуйчо им, което им било неприятно, а също, че непрекъснато отправя обиди по адрес на баща им и роднините му. Съдът намерил, че бащата има по-рационална представа за живота си с децата и за техните нужди, има положително отношение към ролята на майката и заявява, че тя трябва да е част от техния живот. Изложението към касационната жалба преповтаря същата и съдържа съображения за неправилност на въззивното решение. Само два правни въпроса могат да бъдат определени по пътя на уточнението от състава на Върховния касационен съд: Първият: от значение ли е възрастта и пола на децата при вземане на решение кой от родителите да упражнява родителските права, като съдебният състав приема, че се поддържа противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с разясненията по т. II от Постановление № 1/12.11.1974 г. на ВС на РБ. Вторият въпрос е: от значение ли е при постановяване на решението по чл. 127, ал. 2 СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за децата си, като ВКС приема, че се поддържа противоречие с цитираните от касатора решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., решение № 334 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2015 г., IV г. о., решение № 267 от 23.09.2015 г. по гр. д. №7140/2014 г., IV г. о. ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че първият поставен въпрос е от значение за постановения резултат, но въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване в Постановлението на ВС на РБ. Изрично се е позовал на него и е посочил, че възрастта и пола на децата са от съществено значение при вземането на решение. Изложил е обаче съображения, че в случая те не са решаващи, доколкото, при наличието на други релевантни обстоятелства, е приел, че бащата е по-подходящият родител. Вторият правен въпрос е от значение за постановения резултат – въззивният съд е посочил, че поведението на бащата, довело до раздялата на родителите и връщането на майката в [населено място] (подаване от негово име на сигнал по Закона за здравето за принудително лечение на майката и недопускането й в дома след излизане от болничното заведение, където е настанена въз основа на неговия сигнал) поначало няма правно значение за решаване на родителските права, щом не се е отразило негативно в отглеждането и възпитаването на децата, като се е позовал и на ПП 1/1974 г. на ВС на РБ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос не е разрешен по посочения от въззивния съд начин от Пленума на ВС на РБ – в ПП 1/1974 г. е разяснено, че вината за раздялата е без значение, обаче е релевантно поведението на родителя, ако се е отразило върху правилното отглеждане на децата. В същото време, съдът по настоящия спор, без да установи конкретните обстоятелства, свързани с раздялата на родителите, причините, поради които майката се е установила да живее в Пазарджик, а децата са останали в дома при бащата, няма как и да даде оценка дали поведението на някой от родителите е дало негативно отражение спрямо децата. Доколкото всички обстоятелства, имащи отношение към моралния облик на родителя, неговата отговорност, родителски и възпитателски капацитет, следва да бъдат установени и преценени от съда, с оглед най-добрия интерес на децата в производството по чл. 127, ал. 2 ГПК, то следва да се отговори дали въпросното поведение на бащата има отношение към посочените качества. Повдигнатият правен въпрос не е разглеждан от ВКС в цитираните от касатора решения, но по изложените вече съображения се явява от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 255/11.07.2019, постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д №117/2019 г. УКАЗВА на касатора М. Т. С., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: