Р Е Ш Е Н И Е
№ 60116
[населено място], 19.11.2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1459 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ЕООД, чрез адв.Б. и адв. Б. /адв.Е. е с изрично пълномощно само за подаване на искане по чл.629 ГПК пред САС/ против решение № 292/31.01.2020г. по т.д.№ 2822/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 380/21.02.2018г. по т.д. № 1307/2016г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място] при участието на третото лице-помагач на страната ответника „Корпоративна търговска банка“АД /н/ иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 27 000лв., представляваща частичен иск от общо дължимата 159 091,25лв., съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“АД /н/ към 06.11.2014г. – датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че САС не е взел предвид спецификата на банковата сметка, открита на името на касатора, при която банката има на разположение голяма сума пари за продължителен период от време, чиято функция е гаранционна с оглед издадения лиценз за търговия с електрическа енергия. Същевременно съдът не е съпоставил условията по конкретната сметка с условията по други сметки, които се характеризират с тези специфики, а е извършил съпоставка с обикновени разплащателни сметки. Поради което касаторът оспорва като неправилен извода на апелативния съд за ползване на проценти и финанасови отстъпки от вложителя на индивидуална основа от кредитната институция. В тази връзка се прави оплакване за допуснати множество процесуални нарушения във връзка с искания на касатора за поставяне на задачи на вещи лица, включително и доводи за изготвяне на заключението пред въззивната инстанция, без експерта да е възприел лично договорите, и представяне на доказателства от трети лица. Необоснован е и изводът на въззивната инстанция, че получените от касатора лихвени условия са довели до влошаване на финансовото състояние на банката. Оспорва такова правоизключващо възражение да е направено от ответника по иска в срока за отговор на исковата молба. Моли да бъде отменено решението и постановено друго за уважаване на иска, евентуално да бъде върнато на въззивния съд за ново произнасяне в друг състав.
Ответникът по касационната жалба - ФГВБ, е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата. Поддържа доводите си и в съдебно засадение.
Третото лице-помагач на ответника – „КТБ“АД /н/, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата претенция е основана на разпоредбата на чл.23, във вр. с чл.4 от ЗГВБ /отм./, според която ФГВБ изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, като Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева.
Възраженията на фонда са основани на изключението в чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./, съгласно което гарантираните размери на влоговете в банката не се изплащат на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. САС е проверил дали тази разпоредба е правилно транспонирана във връзка с разпоредбата на чл.7, ал.2 и Приложение І към него от Директива 94/19/ЕО, съгласно която Държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво и тези изключения са изброени в Приложение І. Въззивната инстанция е съобразила, че в т.11 от Приложение І „Списък на изключенията, посочени в чл.7, §2 е предвидено изключението „Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“. При съпоставяне на текстовете на разпоредбите от националното право и правото на ЕС решаващият състав е заключил, че директивата въвежда изрично допълнително условие, необходимо за изключване от обхвата на гаранцията на съответния депозит- съответната индивидуално уговорена финансова отстъпка да е спомогнала за влошаване на финансовото състояние на кредитната институция. Спроед въззивната инстанция липсата на това условие в текста на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./ разширява приложното поле на изключението, респ. ограничава обхвата на гаранцията в степен, по-голяма от предвиденото в директивата. Съответно не реализира в пълнота предписанието на директивата за осигуряване на гаранция на депозитите.
Поради което САС е счел, че конкретната разпоредба на Директива 94/19/ЕО е неточно транспонирана в текста на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./. Тъй като според апелативния съд са били изпълнени условията за пряко приложение на цитираната разпоредба на директивата, то задължението на Фонда по чл.23, ал.1 ЗГВБ /отм./ за изплащане задължението на банката към нейните вложители до гарантирания размер от 196 000 лева следва да бъде преценявано при пряко приложение на нормите на чл.7, §2, във вр. с т.11 от Приложение І от Директива 94/19/ЕО.
За релевантен въззивният съд е счел въпроса дали лихвеният процент по процесния договор е индивидуално уговорен, т.е. дали вложителят на индивидуална основа е ползвал от банката проценти и финансови отстъпки и договорът за разплащателна сметка със специално предназначение е сключен при привилегировани лихвени условия. Във връзка с това е съпоставил договорения от касатора лихвен процент по откритата на негово име разплащателна сметка с лихвените условия по същия вид банкови сметки, приложими от банката, а не общо на всички посочени в Скалата лихвени проценти за всякакъв вид банкови сметки. Изходил е от вида на сметката - разплащатетелна, и от предвидената в Скалата лихва по този вид сметки – 0,1 % , а договореният такъв е бил от 4.5 %. САС е обсъдил и начина на процедиране със същия вид сметки, открити от други лица в изпълнение на изискванията на ПУРДЕЕМ с оглед специфичния предмет на дейност на дружествата. Въз основа на четирите заключения на съдебно-счетоводните експертизи е направил извод, че по всички аналогични на процесния договори, сключени в изпълнение на изискванията на ПУРДЕЕМ, „КТБ“АД/н/ е предоставяла лихвен процент в размер на 0.1%, т.е. съобразно размера, обявен в Скалата относно разплащателни сметки, а по някои от тях дори не е предвидено начисляване на лихва. Само на касатора е бил предоставен лихвен процент в размер на 4,5%, който значително надвишава стандартно прилагания лихвен процент за същия вид депозити за същия период и е уговорен на индивидуална основа.
САС е обсъдил и второто условие - дали този индивидуално уговорен по сметката лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, т.е. налице ли е изискващата се от т.11 от Приложение І на директивата причинна връзка. Кредитирал е заключението на СИЕ пред въззивната инстанция, че влоговете в „КТБ“АД /н/, по които са договорени привилегировани лихвени условия, са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката и че ако депозитите с преференциален лихвен процент бяха олихвявани със стандартните лихвени проценти, банката е щяла да си спести разходи за лихви в размер на 26 650 641,31 лв. Отчетено е било, че са били анализирани привилегированите влогове за период само от две години преди началната дата на неплатежоспособността на банката. Поради което за по-дълъг период загубите на банката, причинени от заплащането на по-високи лихви от обичайните, според САС биха били още по-големи. Конкретно по разплащателната сметка на касатора за периода от 30.04.2013г. до 6.11.2014г. начислената лихва е била в размер на 9 091,27 лева и същата е отразена в пасива на банката. Въззивната инстанция е споделила извода на вещото лице, че ако банката не бе предоставяла по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите й за ликвидност щяха да бъдат по-високи, а това означава, че „КТБ“АД /н/ щеше да има по-добра ликвидност. Във връзка с това е преценено Решението на БНБ от 20.06.2014г. за поставяне на банката под специален надзор, което е било взето поради възникнали ликвидни проблеми на банката и невъзможност на същата да се разплаща със своите вложители. Изрично САС се е позовал на отговора на вещото лице по допълнителната задача на експертизата, че ако не бяха налице по-високите разходи на „КТБ“ /н/ за заплащане на привилегировани лихви по влогове, финансовите резултати на банката биха били с по-добри стойности - печалбата на банката би се увеличила, загубата й би се намалила, собственият й капитал би бил по-висок.
В заключение въззивната инстанция е приела, че уговарянето на привилегировани лихвени условия по конкретния договор е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката.
С определение № 224/08.04.2021г. по т.д.№ 1459/2020г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение: Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса .
В посочените от касатора Решение № 470/16.01.2012г. по гр.д. № 1318/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 127/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 134/02.12.2019г. по т.д. № 2780/2018г. на ВКС, I т.о., а така също и в служебно известната на настоящия състав на ВКС задължителна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., е застъпено последователно и категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.
По същество на касационната жалба:
Във връзка с посочения правен въпрос в касационната жалба се обосноват доводи, че в мотивите на въззивното решение не са разгледани оплакванията на ищеца пред въззивния съд, че вещото лице не е работило въз основа на събрани непосредствено от него преки доказателства – договори за разкриване на банкови сметки със специално предназначение с други търговци на електрическа енергия, а такива са му били предоставени, при това под формата на фрагментарна извадка, от заинтересован от изхода на спора участник в процеса. Доводите и доказателствените искания са направени във връзка с установяване на правилно преценен като релевантен от въззивната инстанция за спора факт- при какви условия, включително при какъв лихвен процент банката е сключвала договори по чл. 12 от ПУРДЕЕМ /Приложение № 1 към т. 1 на Решение № П-2 от 4.06.2004 г. Издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно регулиране, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г., отм., бр. 56 от 10.07.2007г./; чл.8а от ПУРДЕЕМ /приети с Решение П-4 от 8.06.2007г. на ДКЕВР, ДВ, бр. 56 от 2007г./ и чл.19 от ПУРДЕЕМ. Установяването на тези обстоятелства има значение за извършването на съпоставка с условията по процесния договор от 30.04.2013г., което ще позволи да се направи извод дали по отношение на другите търговци с електрическа енергия банката е предоставяла същите лихвени проценти по разплащателните сметки във връзка с издадените им лицензии и дали е налице допуснато от същата отклонение от обявените лихвени условия. Безспорно разкритата от касатора сметка в „КТБ“АД/н/ притежава характеристиките на разплащателна, но доколкото тя се открива с оглед нормативно определено задължение по отношение на регулиран от държавата сектор от икономиката – на енергийния пазар, а както и с оглед конкретно посочената в Правилата функция - за обезпечаване на задълженията на лицензирания търговец по сделките с електрическа енергия, то предназначението й е да се осигури изпълнение на целите по чл.2 ЗЕ, включително създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Тези й особености налагат съпоставката да бъде извършена само сред кръга субекти, които са задължени да поддържат подобна сметка с оглед посочените по-горе Правила, а не сред всички потенциални титуляри на разплащателни сметки в банката, за да се яви обоснован и законосъобразен изводът относно наличието на предвиденото по чл.5, ал.1, т.1 ЗГВБ /отм./ изключение.
За установяване на така посоченото релевантно обстоятелство въззивният съд е допуснал поисканата във въззивната жалба повторна ССЕ за проверка на направени от друго вещо лице пред първоинстанционния съд на три пъти – основно и две допълнителни заключения по ССЕ, констатации. Във връзка с така изслушаното от въззивния съд заключение на повторната еднолична ССЕ касаторът е депозирал нарочна молба от 16.10.2019г. за оспорване на заключението по същата – вещото лице не се е запознало с договорите за откриване на сметки във връзка с лицензиите за търговия с електрическа енергия; проверени са само номера на синтетични сметки, т.е. на всякакви банкови сметки, а не само аналогични на разкритата от касатора; третото лице-помагач по делото „КТБ“АД /н/ предоставя непълна и избирателна информация, като при всяко изслушано заключение търговците са различни. Иска допускане на нова повторна еднолична или тройна ССЕ. С друга молба от същата дата, за да докаже твърденията си за неизчерпателност на информацията, с която работи вещото лице са направени доказателствени искания – за издаване на удостоверение, което да послужи пред КЕВР за издаване от органа на друго такова кои лицензирани търговци на електрическа енергия са представили пред комисията изискуемо по Правилата удостоверение, издадено от „КТБ“АД/н/, за налична сметка в тази банка, открита по ПУРДЕЕМ и на осн. чл.190 ГПК да се задължи „КТБ“АД /н/ да представи сключените между банката и посочени в приложен към молбата списък на търговски дружества договори с оглед изискванията на ПУРДЕЕМ спрямо лицензирани търговци на електрическа енергия. В съдебно заседание въззивният съд е отхвърлил доказателствените искания за издаване на съдебни удостоверения като преклудирани, а искането за допускане на повторна единична или тройна ССЕ като неоснователно, поради обусловеност от исканията за издаване на удостоверения. Във въззивното решение не е обсъдено възражението на касатора, че вещото лице Ю.Х. не е работило въз основа на представени й от банката договори, а само на банкови извлечения от сметки. Съдът се е позовал на крайният извод на вещото лице, че на девет дружества /от посочените в представен от ищеца списък/ са били открити сметки в банката и по нито една от тях не е договорен лихвен процент от 4,5%, а в размер на 0,1 % .
С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е в противоречие с този отговор. Посоченото по-горе възражение на касатора е във връзка с обосноваването на извод за кредитиране или не на заключение на вещо лице относно релевантен за спора факт. Въззивният съд като съд по съществото на спора, във връзка с наведени оплаквания и предвид събиране за пръв път пред него на свързани с тях доказателства е длъжен на осн. чл.202 ГПК да изложи съображения защо възприема или не представеното заключение. Липсата на такова обсъждане, при направени изрични възражения на една от страните срещу заключението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довело до необоснована преценка за осъществилите се факти, а оттам за неправилно приложение на чл.5, ал.1, т.1 ЗГВБ /отм./.
Въззивният съд е следвало да съобрази, че назначената от САС експертиза е повторна /поискана е във въззивната жалба на осн. чл.266, ал.3 ГПК във връзка с направени в първата инстанция оспорвания срещу приети пред последната заключения на ССЕ/ по смисъла на чл.201, пр.2 ГПК – възложена е защото е възникнало съмнение относно обосноваността и правилността на приетите пред първоинстанционния съд заключения на ССЕ – основно и две допълнителни. В случая изрично вещото лице Ю.Х. заявява в самото заключение /л.107-121 по въззивното дело/ и пояснява в съдебно заседание на 16.10.2019г. пред САС, че проверката е била извършена по предоставени от служители на „КТБ“ АД /н/ банкови извлечения на сметки, а не въз основа на самите договори, като за някои дружества вещото лице се позовава на заключение на в.л. Зл.Д. по ССЕ пред СГС, т.е. на заключение, чиято обоснованост се проверява чрез повторната експертиза. Доколкото е необходимо сравняване на договорни условия – с каква цел е открита сметката, момент на сключване и евентуални анекси към първоначалните договори налични за периода 2013г.-2014г., уговорени лихвени проценти и пр., то само извлеченията от сметки на лица, посочени от заинтересован от изхода на спора субект, не са достатъчни, за да формират обоснован извод у вещото лице, респ. те да се споделят от решаващия съд. Следователно основателно се явява възражението на касатора за некредитиране на заключението на в.л. Х., а оттук основателно е доказателственото му искане във връзка с това оспорване за допускане на тричленна ССЕ в частта за проверка по предоставяните от банката на останалите търговци на електрическа енергия лихвени проценти по аналогични на процесния договори. За обезпечаване на обоснованото и изчерпателно изследване, което трябва да проведат вещите лица, основателни се явяват и направените в тази връзка искания пред САС за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от КЕВР с друго за търговци на електрическа енергия представили пред комисията на осн. чл.8а, ал.3 ПУРДЕЕМ /приети с Решение П-4 от 8.06.2007г. на ДКЕВР, ДВ, бр. 56 от 2007г./ и чл.19, ал.4 от действащите ПУРДЕЕМ потвърждения за открити в „КТБ“АД /н/ сметки във връзка с лицензията за търговия с електрическа енергия и за задължаване по реда на чл.190 ГПК на третото лице-помагач „КТБ“АД/н/ да представи договорите на тези търговци с актуалните им към 2013г.-2014г. условия. В нарушение на процесуалния закон се явява преценката на въззивния съд за преклудиране на последните искания. От една страна те са направени във връзка с оспорване на обоснованост на заключение на вещо лице, депозирано в същото заседение пред въззивния съд, а от друга страна – още в първата инстанция е било оспорено първоначалното заключение на ССЕ в частта относно установените лихвени проценти за други търговци на електрическа енергия, като техният кръг при допуснатото допълнително заключение е очертан с представен от касатора списък на всички обявени на сайта на КЕВР лицензирани дружества. Удостоверението от КЕВР може евентуално да ограничи този кръг на търговци до тези с открити в контретна банка сметки.
Поради допуснатите съществени процесуални нарушения въззивното решение, на осн.чл.293, ал.3 ГПК следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд от стадия на събиране на доказателства. Едва след събиране на горепосочените допустими и относими доказателства, т.е. след изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде преценявано от въззивния съд прякото приложение на нормите на чл.7, §2, във вр. с т.11 от Приложение І от Директива 94/19/ЕО и основателността на молбата по чл.629 ГПК за тълкуване на условието ползваните от вложителя на индивидуална основа проценти и финансови отстъпки от кредититната институция да „са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“.
При новото разглеждане на спора въззивната инстанция, с оглед неговия изход, следва да се произнесе и за дължимите разноски за касационната инстанция, на осн. чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 292/31.01.2020г. по т.д.№ 2822/2018г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото на САС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|