Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр.София, 07.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 187/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 481/ 31.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 187/ 2011 г. по жалба на поделение ***** на М. на о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 9442/ 2010 г. в частта му, в която са уважени предявените против касатора от Л. Г. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението на Л. Г. С., извършено със заповед № 704/ 28.10.2009 г. на началника на поделение 26 340, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експедитор на факс, телекс и шифрограми” и касаторът е осъден да заплати сумата 1 764 лв – обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 от КТ. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправният въпрос дали след влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник (по иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ) и издаване на съобщение по чл.345 ал.1 от КТ е необходим нарочен акт на работодателя за възстановяването. Настоящият съдебен състав счита за правилна практиката, обективирана в решение на ВС, ІІІ г.о. № 1288 от 25.01.1995 г. по гр.д.№ 860/ 1994 г. При уважаване на иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ работникът има право да се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение. Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на каквито и да е действия от страна на работодателя. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. За да го постанови, въззивният съд е извел от правна страна, че ефектът на възстановяването по отношение на незаконно уволнената ищца не е настъпил, тъй като работодателят не е издал заповед за възстановяването й на длъжността. Както съдът изложи съображения при обсъждането на въпроса, поради който обжалването е допуснато, издаването на такъв акт не е необходимо. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон (чл.281 т.3 от ГПК). Въз основа на констатираното касационно основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата Л. С. е работила в поделение ***** на М.о. в [населено място] по силата на трудов договор, прекратен със заповед от 08.04.2005 г. на командира на поделението. По искове на ищцата това уволнение е признато за незаконно и е отменено с решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 3845/ 2005 г., като е постановено възстановяването на работника на заеманата преди това длъжност - „експедитор на факс, телекс и шифрограми”. Решението е влязло в сила и на ищцата е връчено (на 13.10.2009 г.) съобщение по чл.345 ал.1 от КТ. На 16.10.2009 г. ищцата, без да се явява лично в поделението, е депозирала заявление, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена по силата на съдебното решение. След като до 27.10.2009 г. тя не се е явила фактически да започне работа, на 28.10.2005 г. командирът на поделението е издал атакуваната в настоящето производство заповед, с която е обявил за прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325 т.2 от КТ. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. Правоотношението между ищцата и ответника, прекратено незаконно със заповедта от 08.04.2005 г., е възстановено с влизането в сила на решението на СРС по гр.д.№ 3845/ 2005 г. От 13.10.2009 г. за ищцата тече 14-дневният срок за заемане на длъжността, от която е била незаконно уволнена. Без значение е обстоятелството, че работодателят не е издал акт за възстановяването й на длъжността. Без значение е и обстоятелството, че в срока по чл.345 ал.1 от КТ ищцата е депозирала заявление, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена по силата на съдебното решение. За да не се прекрати при условията на чл.325 т.2 от КТ трудовото правоотношение, законът изисква не само да бъде заявена готовност за заемане на длъжността, но и работникът фактически да се яви и да предостави работната си сила. Изпращането на заявление чрез пратеник, без фактически работникът да е отишъл на работното си място, не представлява явяване на работа. Работодателят не е длъжен да кани работника или да му съобщава, че трябва да се яви на работното си място. Самият работник трябва да прояви инициатива и да се яви, като изпращането на декларация с готовност за започване на работа по трето лице не е равносилно на явяване на работа. Следователно с изтичането на две седмици дни от 13.10.2009 г. трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено и заповедта от 28.10.2009 г., която констатира това обстоятелство, не е незаконна. Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че за нея са били налице уважителни причини да не се яви на работа в срока по чл.345 ал.1 от КТ, тъй като се е намирала в здравословно състояние, непозволяващо й да изпълнява трудовите си функции. От приетото по делото заключение на медицинската експертиза (неоспорено) е видно, че за периода 14 – 27.10.2009 г. няма данни ищцата да е страдала от заболяване, което би й попречило да се яви на работа. Тя страда от хронични заболявания, които не са били в остро състояние в този период. Представените от ищцата болнични листа доказват, че е била временно неработоспособна, но през месеците ноември и декември 2009 г., а не през 14-дневния период, в който е трябвало да се яви на работа. За този период има данни, че ищцата е била подложена на домашно насилие, но не и че то е довело до състояние, в което не й е било възможно да се яви на работа. От изложеното следва, че за времето от14 до 27.10.2009 г. за ищцата не са били налице извинителни причини да не се яви за заемане на длъжността, на която е възстановена с влязлото в сила решение. Следователно оспореното в настоящето производство прекратяване на трудовото правоотношение е настъпило, а исковете за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на пълно възнаграждение за юрисконсултска защита пред първата инстанция (чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на ВАС) и на намалено за касационната инстанция (чл.9 ал.1 от Наредба № 1 на ВАС). Пред втората инстанция защита не е осъществена и за тази инстанция възнаграждение не се полага. Отправено е и искане за присъждането на разноски, но тъй като липсват доказателства да са правени такива, произнасяне по този въпрос в полза на касатора не може да има. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 9442/ 2010 г. в частта му, в която са уважени предявените против поделение ***** на М. на о. от Л. Г. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и в частта за таксите и разноските вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], № ** –а, против поделение ***** на М. на о., [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение с Л. Г. С., констатирано със заповед № 704/ 28.10.2009 г. на началника на поделение *****, по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Л. Г. С. на заеманата длъжност „експедитор на факс, телекс и шифрограми” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 764 лв. ОСЪЖДА Л. Г. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], № ** –а, да заплати на поделение ***** на М. на о., [населено място], [улица], сумата – 472,50 лв (четиристотин седемдесет и два лева, петдесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: