О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50795 София, 04.11.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1464 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 12551 от 22.12.2020г. по в.гр.д. № 18 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7635 от 12.11.2019г. по гр.д.№ 45438/2018г. на СГС като са отхвърлени исковете с правно основание чл.79, ал.1, изр.1, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД за сумите 30 000евро спрямо ответницата М. Х. И.-М. и за 15 000евро спрямо ответниците М. М. и Д. Е. М. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба не е подаден отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни. Мотивите му досежно първият иск за сумата от 30 000евро са свързани с недоказване на налчие на възникнало заемно правоотношение между ищеца В. М. и неговият брат Е. М., чийто наследници са ответниците. /съдът не е ценил като надлежно доказателство представената разписка от 1.03.2006г., доколкот тя е представена в копие и след задължаване на ищеца да представи оригинала й, той е заявил, че не разполага с такъв/. Относно вторият предявен иск, отново за сумата от 30 000евро срещу ответницата М., въз основа на представена в оригинал разписка от 13.09.2006г., съдът е приел за установено наличието на заемно правоотношение. При липса на представени нарочни доказателства за падеж на вземането, съдът е приел, че същият е настъпил на 20.05.2018г., т.е. един месец след датата на поканата, за каквато е счетена исковата молба. С оглед направеното възражение за изтекла давност, съдът е счел същото за основателно, като е изчислил, че броим съобразно чл.114, ал.2 ЗЗД, срокът за предявяване на иска е изтекъл на 13.09.2011г. Въззивният съд е приел за недоказано възражението на ищеца за неколкократно прекъсване на давността. Позовал се е на съдебната практика, съгласно която признанието по чл.114 б.“а“ ЗЗД не е признание за възникване на задължението, произхода или размера му, а за съществуването му към момента на самото признание и то при условие, че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или до негов представител. Въззивният съд е посочил, че не възприема цитираната от насрещната страна практика, защото счита, че признанието следва да е изрично и недвусмислено. При тези мотиви и след като касаторът в представеното изложение постави на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът: Следва ли признаването на вземането, направено от длъжника да е отправено до кредитора или негов представител, за да се счита прекъсната давността или същото се счита за правно валидно дори и да е адресирано до трето лице, по който въпрос – вече беше констатирано противоречие в практиката на ВКС и беше образувано т.д.№ 4/2019г.на ОСГТК на ВКС, настоящият състав спря производството по делото с определение № 60198 от 24.06.2021г. Към настоящият момент е налице постановено Тълкувателно решение, отстранени са пречките пред движението по смисъла на чл.230 ал.1 т.1 ГПК, което налага възобновяване на производството. Съгласно ал.3 от цитираната норма и доколкото производството следва да продължи от онова действие, при което е било спряно, следва съдът да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба. С Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2019г. на ОСГТК се прие, че „за да е налице прекъсване на давността по чл.116 б.“а“ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признанието на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признанието да достигне до знанието на кредитора“. Съобразявайки така постановения акт, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото въззивният съд се е съобразил с така възприетата теза. В мотивите си, след като е обсъдил ангажираните гласни доказателства, които е преценил като общи, той е достигнал до извода, че никой от двамата свидетели не е установил, че длъжникът /М. М./ изрично и недвусмислено да е правила признание, че дължи на В. М. сумата от 30 000 евро. С показанията на свидетеля С. въобще не се установява признание. Обясненията на свидетеля Б., че е чул изявление на М., че дължи пари, които има намерение да върне, не е достатъчно, защото не е посочен нито размер на парите, нито от какво произтича задължението и по този начин не е възможно да се приеме, че това признание касае процесното вземане и то в претендирания размер. Отделно, според мотивите, изложени от въззивният съд, показанията на посочения свидетел са недостоверни и противоречиви /защото е твърдял, че е чул М. да казва, че ще върне парите на погребението през 2006г., а после е заявил, че не е присъствал на същото погребение./ Тези мотиви на въззивният съд са в съответствие с приетото в решението по т.д.№ 4/2019г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, за да е налице прекъсване на давността по чл.116, б. „а“ЗЗД следва да е налице изявление на длъжника, с което той ясно, категорично и недвусмиселно да потвърждава съществуването на все още неизпълнено свое конкретно задължение към кредитора. Целта на признанието е да установи безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение и затова то трябва да е насочено към кредитора или негов представител. Направеното пред трето лице изявление, в което не се обективира намерение на длъжника признанието да достигне до знанието на кредитора и не съдържа конкретизация за вземането, за което се отнася, както е в конкретния случай, не може да обснове прекъсване на давността на основание чл.116, б.“а“ЗЗД. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 1464 по описа за 2021г. на Върховен касационен съд. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12551 от 22.12.2020г. по в.гр.д. № 18 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.