Р Е Ш Е Н И Е   № 93   гр.София, 23 април  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари  две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                              със секретар    Румяна Виденова и с участието на прокурора    СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 19/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Е. И. С. срещу потвърждаването от апелативния съд-Варна на осъдителната присъда на Добричкия окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 22 от 13 юни 2008 год. по нохд № 278/2008 год., е за престъплението във връзка с чл.343, ал.3, б.”б” НК, извършено на 3 февруари 2008 год. при нарушаване правилата за движение с управляваното в пияно състояние от Е. С. моторно превозно средство (лек автомобил „М”); по непредпазливост е била причинена смъртта на О. С. А. и средна телесна повреда на К. О. Т. (разстройство на здравето му, временно опасно за живота, вследствие на мозъчна контузия). Наложеното наказание 4 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, а лишаването от право да се управлява МПС е за срок от 6 години. Второинстанционното (въззивно) решение - № 160 от 24 октомври 2008 год. по внохд № 330/2008 год., е постановено по жалба пак от същата страна. В подадената сега (касационна) жалба отново се поддържа застъпената по-рано защитна теза, че единствената причина за инцидента е неочакваното поведение на пострадалия О. А. , но искането е не само за пълното оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция; алтернативно е предложено смекчаване на наказателната отговорност, включително с условно осъждане, а в случай на ефективно лишаване от свобода, размерът му да бъде около година и половина. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а останалите страни, взели участие в него, са за отхвърлянето й. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Защитната теза в касационната жалба не само е била застъпена вече – тя представлява почти дословно повторение на писмената защита в апелативния съд. Това само по себе си, разбира се, не е укоримо, но необходимостта от него е съмнителна, ако не е съпроводено от възражения срещу отхвърлянето на защитата в мотивите към обжалваното решение. Всъщност именно липсата на такива възражения е може би косвено потвърждение на правилността на дадените от апелативния съд отговори, но ВКС на свой ред смята тези отговори за убедителни. Съгласявайки се с отхвърлянето на защитната теза още в първата инстанция, второинстанционният съд не е имал никаква причина да приеме версията за внезапна намеса на пострадалия при управлението на автомобила, още повече, когато съдът е забелязал стремежа тя да се нагажда към резултатите от разследването – например относно момента на намесата (не при изравняване на лекия автомобил с изпреварвания трактор, а по-рано). Възраженията срещу справедливостта на наложеното наказание, в частност, също са неприемливи. При индивидуализацията на отговорността относителното значение на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства е преценено точно, без надценяване или подценяване на някои от тях, каквото се вижда в отношението на жалбоподателя, в първата насока – семейното положение например, във втората – концентрацията на алкохол в кръвта и превишената скорост. Във връзка с последните две обстоятелства, по-специално, е направено незаконосъобразното възражение за нарушаване на чл.56 НК; нарушение би било те да се отчетат два пъти - при квалификацията „пияно състояние” и „наруши правилата за движение”, а после – при индивидуализацията на отговорността, но в случая става дума за отчитане на различни техни степени – минимално необходимата и конкретно превишената (скоростта например от над 150 км/ч е определена и като „безумна”). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 160 от 24 октомври 2008 год. по внохд № 330/2008 год. на Варненския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: