Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 02 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 583/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Т., подадена чрез упълномощения му защитник срещу решение №15 от 26.02.2014г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №3/2014г., с което е изменена постановената по нохд №991/2013г. присъда №265 от 11.12.2013г. на Окръжен съд /ОС/-Бургас. Касационната жалба на подсъдимото лице обективира лишено от конкретика писмено волеизявление за несъгласие с обявения осъдителен акт и с начина на изтърпяване на наложеното на Ц. Т. наказание. Предявяват се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК или за упражняване на касационната компетентност, очертана в чл.354, ал.2, т.3 от НПК, чрез приложение на чл.66 от НК и отлагане изпълнението на определената наказателна санкция - ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, поради наличие на материалноправните предпоставки на института на условното осъждане. В съдебно заседание на 29.05.2014г., подсъдимият Т., уведомен не участва лично при разглеждане на делото от касационната инстанция. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от договорен адвокат, който в хода на съдебните прения поддържа жалбата и чрез емоционално поднесени реторични въпроси и фактически констатации за случилото се в периода, предхождащ и последващ инкриминираното деяние, /неподкрепени от събрания доказателствен материал/, пледира за неразкрита при проведеното разследване обективна истина в наказателния процес. Представителят на Върховната касационна прокуратура след като обръща внимание на пороците на подадената от защитника на подсъдимия жалба, която не отговаря на изискуемите се от разпоредбата на чл.351, ал.1 от НПК форма и съдържание, защото не релевира визираните в чл.348 от НПК основания, мотивира правилност и справедливост на атакуваното решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №265 от 11.12.2013г., постановена по нохд №991/2013г., Бургаски ОС е признал Ц. Т. Т. за виновен в това, че на 28.05.2012 година, в местността „Хаджияневци”, землището на [населено място], в ползван от него автосервиз, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – МАРИХУАНА, с общо нето тегло 1512,610 грама, на стойност 9075,66 лева, с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и чл.54 от същия закон, ангажирал наказателната му отговорност и го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор и на ГЛОБА, в размер на 8 000 /осем хиляди /лева в полза на държавата. С въззивно решение №15 от 26.02.2014г. на АС-Бургас, в инициирана по жалба на подсъдимия въззивна процедура, първоинстанционната присъда по нохд №991/2013г. е изменена в санкционната част, чрез намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода от ТРИ ГОДИНИ на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и правоприлагане на чл.354а, ал.6 от НК. Депозираната жалба, в частта, декларативно изразяваща недоволство от осъдителния съдебен акт, съпроводено с искане за оправдаване на Ц. Т. по чл.354а от НК, индицира на формално упражнени процесуални права и е недопустима за разглеждане в настоящото производство. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на установения в чл.346-351 от НПК нормативен регламент обосновава заключение за очертани рамки на касационния инстанционен контрол, лимитирани от предмета на обжалване, чрез изчерпателно посочване на видовете съдебни актове и компетентният орган постановил същите; от визираните касационни основания и подкрепящите ги данни; респективно от определените процесуални субекти, имащи право да подадат жалба или протест пред ВКС. Дерогирането на тези императивни предписания създава обективна процесуална пречка за касационната инстанция да изпълни възложените й задължения и да реализира правомощията, с които е оторизирана от разпоредбата на чл.354 от НПК, при обявяване на своето решение. В конкретния казус подсъдимото лице и неговият адвокат са пренебрегнали законовите предписания да посочат ангажираните касационни основания, очертани в чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, и фактическите и юридически съображения, обезпечаващи претенцията за тяхното наличие, и словно да ги материализират по предвидения в чл.351 от НПК ред в касационната жалба. Визираните недостатъци на касационната жалба не са преодолени в обсега на предоставените от процесуалния кодекс на страните възможности за последващо саниране до даване ход на инициираното от тях производство, като в разисквания смисъл направените от защитника на подсъдимия, в пределите на съдебните прения доводи и възражения, са правноирелевантни. Очертаните обстоятелства възпрепятстват осъществяване на процесуални действия от настоящата инстанция, в съответствие с нормите на чл.346-355 от НПК, и предопределят служебна проверка, недопустима за касационния съдебен контрол съгласно действуващото законодателство. Предложената аргументация мотивира Върховния касационен съд да разгледа по същество само бланкетно заявените в жалбата оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, обективирана в отказа да бъде приложен института на чл.66 от НК в атакувания съдебен акт. Правилно и обосновано контролираната инстанция е приела, че отмерената при условията на чл.54 от НК към предвидения в особената норма на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК минимум наказателна санкция – ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да се изтърпи ефективно. Тежестта на инкриминираната престъпна дейност, професионално интерпретирана при съблюдаване на обекта на посегателство /обществените отношения, свързани с човешкото здраве/; сериозната укоримост на този вид престъпления, с оглед техния интензитет, проектиран в отразената в официалната статистика честота на неправомерните прояви и предвид насочеността им към лица в незряла възраст; и на индивидуализиращите я обективни и субективни признаци - място, форма на изпълнително деяние, количествени, качествени и стойностни параметри на високорисковото наркотично вещество /1512,610 грама марихуана, оценена за 9075,66 лева/, пряк умисъл на виновно поведение и специална цел, обуславя необходимост от социална изолация на Ц. Т., през определения период, за постигане на предвидените в чл.36 от НК лична и генерална превенция. Отчетени са и данните, очертаващи опасността на подсъдимото лице, като с юридически усет са обсъдени доказаните по делото факти за осъществени контакти на Ц. Т. с непълнолетния свидетел К. К., провокиращи финансовата заинтересованост на последния в качеството му на посредник при намиране на клиенти; и за реализирано разпространение на високорискови наркотични вещества сред млади хора /студенти и ученици/, които са извън обхвата на повдигнатото обвинение. В коментирания аспект възраженията на защитника на подсъдимия Т. за съществуващи материалноправни предпоставки, обуславящи прилагането на института на условното осъждане, са неоснователни. Действително видно от приложените в хода на наказателното разследване писмени доказателства /справка за съдебното минало и бюлетини за осъждания/ Ц. Т. е реабилитиран по силата на чл.88а, ал.4 от НК за извършените от него престъпления, предхождащи инкриминираното престъпно посегателство по чл.354а от НК, с произтичащите от това законни последици /чл.85 от НК/. Безспорно е и това, че параметрите на наложеното на подсъдимия наказание - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА позволяват приложението на нормата на чл.66 от НК. Визираните обстоятелства представляват предявени от цитираната материална разпоредба задължителни формални изисквания, които обаче са недостатъчни за отлагане изпълнението на индивидуализираната санкция. Институтът на условното осъждане предпоставя кумулативна даденост на лимитирания в чл.66 от НК размер на определеното наказание лишаване от свобода /до три години/ и на липсата на налични осъждания, санкциониращи лицето с лишаване от свобода за престъпни деяния от общ характер, които компетентният съд е суверенен и оправомощен, да прецени в съвкупност с преследваното постигане на изрично предвидените в чл.36 от НК цели, с поставен акцент на възможността за поправянето на подсъдимия. Конкретиката по делото, сочеща на облика на инкриминираното престъпление и на социалната нетърпимост в контекста на общата престъпност; на фактическите данни, негативно характеризиращи личността на неговия автор и индиция за отсъстващо възпиращо и възпитателно въздействие на наложените с предходните присъди санкции за извършените престъпления, за които е настъпила абсолютна реабилитация, мотивират пренебрегване на личната и генерална превенция по чл.36 от НК, при правоприлагане на нормата на чл.66 от НК, тангиращо с безнаказаност. Неправилно обаче решаващият орган е определил мястото и условията за изтърпяване на наложеното на Ц. Т. наказание лишаване от свобода- затвор, при строг режим съгласно предписанията на чл.61 от ЗИНЗС. Подсъдимият е реабилитиран на основание чл.88а, ал.4 от НК, което заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците които законите свързват с него, включително в обсега на действащото пенитенциарно право. Обстоятелството, че лицето се счита за неосъждано изключва приложението на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, и обосновава необходимост отмерената санкция лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА да бъде изпълнена при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС. Изложената аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия състав за несъстоятелност на релевираната явна несправедливост на индивидуализираното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.2 от НПК, като предпоставя ревизия на акувания съдебен акт по отношение на мястото и условията за неговото изтърпяване. Воден от горното и в рамките на предоставената му компетентност по чл.354, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение №15 от 26.02.2014г., постановено по внохд №3/2014г. на Бургаски АС в санкционата част, относима към мястото и условията за изпълнение на наложеното на Ц. Т. наказание - ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като определя то да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.