Р Е Ш Е Н И Е № 385 София, 20 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1171/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения В. Б. Г. за възобновяване на нохд № 2673/12г. по описа на РС-Стара Загора. От съдържанието на искането може да се изведе касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, както по отношение на наложеното с присъдата наказание, така и досежно извършеното групиране по реда на чл.306 от НПК. Това касационно основание е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че наложеното наказание е справедливо определено, като при условията на чл.55 от НК е отчетен и изминалият продължителен срок от момента на извършване на деянието до постановяване на първоинстанционната присъда. Намира за правилно и определеното общо наказание, както и преценката на съда, че деянието по настоящото дело Г. е осъществил в условията на рецидив по отношение на определеното общо наказание. Защитата на осъдения поддържа направеното от него искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието, защитникът се позовава на ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, неговото семейно положение, както и на факта, че към настоящия момент Г. е изтърпял половината от наложеното му наказание. Осъденият Г. поддържа искането за възобновяване и моли да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда, както и определението по чл.306 от НПК са влезли в сила и не са били проверявани по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 118 от 20.05.2009г., постановена по нохд №387/09г., по описа на РС-Стара Загора подсъдимият В. Б. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. С решение № 275 от 27.06.2012г. по описа на ВКС, НО-1 състав, постановено по н.д. № 625/12г. е отменена по реда на възобновяването горепосочената присъда на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство. С присъда № 43 от 28.02.2013г., постановена по нохд №2673/12г., РС-Стара Загора е признал подсъдимия В. Б. Г. за виновен в това, че на 14/15.12.1999г. в [населено място], в съучастие с Т. Д., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи – 160 литра дизелово гориво, на обща стойност 147,20лева, от владението на Д. Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. Преди влизане в сила на горепосочената присъда, РС-Стара Загора в производство по чл.306 от НПК се е произнесъл по въпросите, касателно приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК. С определение от 06.03.2013г., постановено по горното делото, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание по нохд №№ 430/97г., 682/98г., 63/98г., всичките по описа на Районен съд-Стара Загора, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок от четири години. На основание чл.68 от НК, съдът е постановил определеното общо наказание от две години лишаване от свобода по горепосочените наказателни производства да се изтърпи ефективно и отделно от наказанието пет месеца лишаване от свобода, наложено по настоящото дело. Искането на осъдения за възобновяване е насочено едновременно към първоинстанционната присъда и постановеното по реда на чл.306 от НПК определение. Според настоящия съдебен състав, същото следва да бъде разгледано, така както е образувано в едно производство, доколкото определението, с което са групирани наказанията е постановено в рамките на първоинстанционното производство, преди присъдата да е влязла в сила. Единственото касационно основание, което се релевира в искането за възобновяване/ досежно влязлата в сила присъда/ е за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на вярно възприетата правна квалификация на деянието, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Вярно са изведени значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, преценени са в контекста на обществена опасност на деянието, като е отчетена е и личната степен на обществена опасност на Г.. Правилно е прието от първата инстанция, че отчетените смекчаващи обстоятелства са многобройни, което наред с наличието на втората кумулативна предпоставка на чл.55 от НК-предвиденото най-леко наказание за престъплението по чл.195, ал.1 от НК е несъразмерно тежко, обуславя индивидуализация на наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, който за посоченото по-горе престъпление е една година. Отмерването на наказание от пет месеца лишаване от свобода е към общия законоустановен минимум в НК и не са налице основания за по-голямо снизхождение. Така определеното наказание е съответно и на целите по чл.36 от НК. Явна несправедливост се сочи и по отношение на определеното общо наказание, каквато теза е правно неиздържана, доколкото при кумулация съдът не налага наказания, а само ги групира. В конкретния случай правилно е преценено, че деянията по нохд №№ 430/97г., 682/98г. и 63/98г. се намират в условията на съвкупност, поради което е определено едно общо и най-тежко наказание, което е в размер на две години лишаване от свобода.Също така правилна е и преценката, че деянието по нохд № 2673/12г., чието възобновяване се иска, е осъществено в условията на рецидив относно предходните осъждания, поради което подлежи на отделно изпълнение. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения В. Г.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Б. Г. за възобновяване на производството по нохд №2673/12г. по описа на РС-Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: