4 решение по гр.д.№ 1196 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 302 [населено място], 29.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1196 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и А. В. П. против решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е оставено в сила решение № 2098 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 1411 от 2008 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от М. К. Г. и А. В. П. иск с правно основание чл.72 от ЗС за заплащане на сумата 12 721,20 лв., представляваща увеличената стойност на апартамент № 14, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] вследствие извършени от ищците подобрения в него. С решение № 235 от 31.05.2012 г., постановено по настоящото дело, ВКС е отменил решението на Софийския апелативен съд и е дал ход на делото по същество пред ВКС за изслушване и приемане на експертиза. Ищците М. К. Г. и А. В. П. са твърдяли в исковата молба, че тъй като са направили подобрения в дадения им като обезщетение след отчуждаване апартамент, находящ се в [населено място],[жк], след отмяната на отчуждаването и последвалото го връщане на Държавата на дадения в обезщетение апартамент, Държавата им дължи заплащане на тези подобрения. Пълномощниците на ответника Държавата оспорват иска. Правят възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори между страните и от представените по делото протокол № 4 от 14.02.1963 г. от заседание на ИК на СГНС, договор от 01.04.1964 г., нотариален акт № 87, том VII по нот.д.№ 1287 от 25.03.1970 г. и решение № 590 от 20.10.1997 г. по адм.д.№ 4176 от 1996 г. на Върховния административен съд безспорно се установява, че от ищцата М. К. Г. е било отчуждено място, съставляващо част от имот пл.№ 15 от кв.321 в м.”К. село”-София и че като обезщетение за това отчуждаване М. Г. е получила апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С решение № 590 от 20.10.1997 г. по адм.д.№ 4176 от 1996 г. на ВАС отчуждаването е отменено, поради което и съгласно чл.5 от ЗВСВОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /редакция към датата на постановяване на решението на ВАС, преди изменението на този член от закона с ДВ бр.96 от 1996 г./, даденият в обезщетение имот е станал държавна собственост по силата на самото решение за отмяна на отчуждаването. От договор № 1 от 17.05.1995 г., приложение № 1 към този договор, договор от м.01.1996 г., касови бележки и показанията на свидетелката Б. Р. безспорно се установява, че през периода след обезщетяването и преди отмяната на отчуждаването ищцата М. Г. е извършила подобрения в предоставения й като обезщетение апартамент. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вследствие на тези подобрения стойността на дадения в обезщетение апартамент към момента на отмяна на отчуждаването /20.10.1997 г./ се е увеличила със сумата 5 310 000 неденоминирани лева или 5 310 нови лв., а стойността на направените от ищците до отмяна на отчуждаването разноски за поддържане и подобряване на апартамента по цени към момента на тяхното извършване е 234 119 неденоминирани лв. /389 лв. за отоплителна инсталация плюс 220 247 лв. подобрения, извършени през периода от м.08 до м.11.1995 г. и 13 483 лв. подобрения, извършени през м.01.1996 г. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: В влязлото в сила решение № 235 от 31.05.2012 г. по настоящото дело ВКС, Първо г.о. вече се е произнесъл по въпроса: дължи ли Държавата обезщетение по реда на чл.72 от ЗС за направени подобрения в имот, който е бил даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се връща на Държавата. Произнасянето е в смисъл, че ако към момента на извършване на подобренията подобрителите не са знаели за предстоящата отмяна на отчуждаването, те са добросъвестни владелци и в този случай Държавата им дължи обезщетение по чл.72 от ЗС- в размер на по-голямата сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. А когато подобрителите са знаели за предстоящата отмяна на отчуждаването при извършване на подобренията, те са недобросъвестни владелци и в този случай Държавата им дължи обезщетение по чл.74 от ЗС- в размер на по-малката сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В настоящия случай ищцата М. Г. е добросъвестен владелец /извършила е подобренията в момент, когато не е знаела, че отчуждаването ще бъде отменено/, поради което за тези подобрения Държавата й дължи обезщетение в размера по чл.72 от ЗС- по-голямата сума, измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Видно от приетото пред ВКС заключение на съдебно-техническата експертиза, тази сума е 5 310 лв. До този размер искът на М. Г. е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 12 721,20 лв. следва да се отхвърли. Неоснователно е направеното от представителите на Държавата възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска: Във влязлото в сила решение № 235 от 31.05.2012 г. по настоящото дело /стр.5 и 6 от решението/ ВКС се е произнесъл защо искът следва да се счита предявен срещу Държавата още от момента на подаване на исковата молба на 24.08.1998 г., поради което по този въпрос не следва да се излагат мотиви в настоящото решение. До тази дата /24.08.1998 г./ не е бил изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок за предявяване на иска за подобрения, който е започнал да тече от датата на възникване на вземането за подобрения /в случая това е 20.10.1997 г.- датата на отмяната на отчуждаването и настъпилото в резултат на тази отмяна връщане на собствеността върху процесния апартамент в патримониума на Държавата/. Искът на А. В. П. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен поради следното: Видно от доказателствата по делото, собственик на апартамента, който е бил даден в обезщетение след отчуждаването и в който са направени подобренията, е била само майката на А. П.- М. Г.. Макар апартаментът да е придобит по време на брака на М. Г. и В. Г. Г. /чийто наследница е А. В. П./, той не е бил съпружеска имуществена общност между М. Г. и В. Г., тъй като не е придобит със семейни средства, а е даден като обезщетение за отчужден личен имот на М. Г.. Поради това и А. П. не е станала съсобственик на този апартамент след смъртта на баща си В. Г. и съответно не е материалноправно легитимирана да претендира за процесното обезщетение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК Държавата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата М. Г. направените от нея разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 787,22 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете /от общо направените от двете ищци разноски в размер на 3 771,92 лв., на М. Г. биха се дължали само половината от тях, ако искът бе уважен изцяло, но при неговото частично уважаване само за сумата 5 310 лв. от общо претендираните 12 721,20 лв. на М. Г. се дължат само 787,20 лв./. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСЪЖДА Държавата да заплати на М. К. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.10 на основание чл.72 от Закона за собствеността сумата 5 310 лв. /пет хиляди триста и десет лева/, представляваща обезщетение за извършени подобрения в апартамент № 14, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] през периода от 1975 г. до м.01.1996 г. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. К. Г. срещу Държавата иск с правно основание чл.72 от ЗС за разликата над присъдените 5 310 лв. до пълния предявен размер от 12 721,20 лв. /дванадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/. ОСЪЖДА Държавата да заплати на М. К. Г. на основание чл.78 от ГПК сумата 787,20 лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща направени от нея разноски по делото пред трите съдебни инстанции. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от А. В. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.10 срещу Държавата иск с правно основание чл.72 от ЗС за сумата 12 721,20 лв. /дванадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за извършени подобрения в апартамент № 14, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] през периода от 1975 г. до м.01.1996 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.