Ключови фрази
нищожност-противоречие на закона * недопустим съдебен акт * ипотекарно имущество за обезпечаване на вземането


Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

София, 21.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2976/2017 година

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 5385 от 14.09.2017 г., подадена от „Джи Си България 2011” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 129 от 09.11.2016 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу: „Обединена българска банка” АД и „Хенкел и Кох – България” ЕООД искове, както следва: главни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД – за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 46, том ІІ, рег. № 1831, нот.д. № 98/21.02.2007 г. на нотариус В.Т. и на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 11, том ІІІ, рег.№ 1803, нот.д. № 377 от 23.03.2007 г. на нотариус Й.П. и евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД по отношение на посочените договорни ипотеки.
С определение № 396 от 21.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване само в частта по предявените евентуални искове. Прието е, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне на непредявено основание – нищожност на процесните договорни ипотеки поради противоречие с чл.10, ал.2 и ал.3 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ - отм./, на които основания са налице влезли в сила съдебни актове, а не на предявеното с исковата молба основание за нищожност – поради противоречие с чл.10, ал.1 от същия закон. В този насока са съобразени разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и изричното искане на дружеството - касатор за допускане на касационно обжалване. Това самостоятелно основание е и изрично въведено от законодателя в чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. С оглед датата на депозиране на касационната жалба /преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ , доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение и искането на касатора в тази насока не следва да се квалифицират по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, а по тях се дължи произнасяне съобразно задължителните указания в посочения акт на нормативно тълкуване.
В касационната жалба се поддържа, че независимо от дадената правилна правна квалификация на предявените при условие на евентуалност искове – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 от ЗСТЗ, въззивният съд не е разгледал тези искове, а се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 ЗСТЗ. Доводите за процесуална недопустимост на въззивното решение, с искане за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, се поддържат от процесуалния пълномощник на дружеството касатор и в публичното съдебно заседание на 24.10.2018 г. В касационната жалба са развити и евентуални доводи – за неправилност на решението, поради недопустимо смесване между разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.3 на чл.10 ЗСТЗ, както и за недопустимо идентифициране на понятията „публичен склад за зърно” и „складови помещения на публичния склад за зърно”. В тази насока са изложени подробни правни съображения, с евентуално искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковата претенция.
В постъпил по делото писмен отговор, както и в публичното съдебно заседание на 24.10.2018 г. ответникът по касация „Обединена българска банка” АД, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за допустимост и правилност на въззивното решение. Счита, че АС-Варна съд се е произнесъл по предявения евентуален иск, но е приета за приложима разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗСТЗ, с оглед надлежно даденото разрешение от Национална служба по зърното и фуражите за обезпечаване на задължението на трети лица чрез учредяване на ипотека по отношение на зърнобазата в [населено място]. Твърди се, че дори и да се счете за недопустимо решението по евентуалния иск, то следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото, предвид формирана сила на пресъдено нещо по предходно дело, а не да се връща делото за ново разглеждане.
Ответникът по касация „Хенкел и Кох България” ЕООД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че „Джи Си България 2011” ЕООД е собственик на недвижимите имоти по нот.акт № 104, рег.№ 4104, нот.дело № 276 от 09.08.2011 г. и нот.акт № 101, том.ІІ, рег. № 1707, нот.д. № 286 от 09.08.2011 г., както и че въззиваемото дружество „Хенкел и Кох България” ЕООД е учредило върху тези имоти, в полза на „ОББ” АД, договорни ипотеки, за обезпечаване на вземане в размер на 5 000 000 евро, обективирани в посочените нот.актове от 2007 г., като при учредяване на ипотеките като пълномощник на „Хенкел и Кох България” ЕООД е действал Н. Д., съгл. пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.02.2007 г. В частта, с която АС-Варна е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените главни искове по чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД - за обявяване нищожността на процесните два договора за учредяване на договорна ипотека, поради липса на съгласие, постановено при съобразяване на задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване в посочената част от атакуваното решение.
По предявените евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД решаващият състав е приел, че независимо от липсата на дадено разрешение за ипотекирането на имотите от Националната служба по зърното и фуражите по чл.10, ал.2 и ал.3 ЗСТЗ /отм./, нарушаването на чл.10, ал.3 от този закон не води до нищожност на сключените договори за ипотека, поради противоречие на закона, а до недействителност на сделките спрямо влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Тъй като тази недействителност е относителна, а ищецът – въззивник не е сред лицата, които могат да черпят права от този порок, е изведен извод за неоснователност на евентуалните искове. Въззивният съдебен състав се е позовал на решение по гр.д. № 60379/2016 г. на ВКС, ІV г.о. постановено по приложеното т.д. № 181/2014 г. на ОС – Добрич.
Решението е процесуално недопустимо, предвид следното:
В т.9 от ППВС № 1/1985 г. са посочени част от хипотезите, при които решението е недопустимо : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др., с указания за произтичащите от това последици – обезсилване на решението от втората инстанция и прекратяване на производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – изпращане на делото на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, включително и за касационното производство, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, /т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/ - решение по т.д. № 850/2012 г., І т.о., решение по т.д. № 748/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2830/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2806/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения на ВКС е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 1091/2012 г., І т.о., решение по т.д. № 2565/2013 г., І т.о., решение по гр.д. № 977/2012 г., ІV г.о. е направено ясно разграничение между недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, с оглед дадена правна квалификация. Утвърдено е разбирането, че правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановено от първата инстанция решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните спор по предмета и обхвата на търсената защита, докато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Проведеното принципно разграничение е приложимо и при проверка за допустимост и правилност на въззивно решение.
С исковата молба ищецът „Джи Си България 2011” ЕООД е предявил, при условията на евентуалност, искове по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесните договорни ипотеки, поради нарушаване на абсолютна забрана, въведена с чл.10, ал.1 ЗСТЗ /отм./, съгласно която „публичният склад за зърно не може да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица”. Поддържано е, че дружеството „Хенкел и Кох България” ЕООД е обезпечило чужди задължения и тъй като към момента на сключване на договора за кредит това дружество е било публичен склад за зърно, то същото е попадало под наложените с чл.10, ал.1 ЗСТЗ / отм./ забрани, което води до абсолютна нищожност на сделките, с които се обезпечават такива задължения, поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. В този смисъл е и формулираното искане.
Разглеждайки евентуалните искови прететнции, първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 ЗСТЗ /отм./. За да отхвърли и тези искове, след отхвърляне на главните искове, Окръжен съд – Добрич е приел, че и в тази хипотеза са приложими специалните условия за прехвърляне на правото на собственост или за учредяване на ипотека върху складови помещения на публичния склад за зърно за обезпечаване задължението на трети лица /в случая на „Зърнени храни-Шабла” ЕАД/. Именно затова е зачетено и разрешението от Национална служба по зърното и фуражите, касаещо зърнобазата в [населено място]. По отношение на зърнобазата в [населено място] е констатирана липсата на лицензия на „Хенкел и Кох България” ЕООД за публичен склад за зърно, издадена към датата на учредяване на договорната ипотека.
При постановяване на въззивното решение и независимо от изричното отразяване - на стр. 3 от мотивите към решението, че предявеният евентуален иск е с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с оглед твърдението на ищеца за нарушаване на забраната по чл.10, ал.1 ЗСТЗ/отм./, решаващият състав е изложил съображения единствено във връзка с чл.10, ал.2 и ал.3 ЗСТЗ/отм./, възприемайки разрешенията в приложеното т.д. № 60379/2016 г. на ВКС, ІV г.о., дадени по други, предявени от настоящия касатор, искови претенции, несъвпадащи с евентуалните искове по настоящото дело. Изведен е решаващ извод, че учредените договорни ипотеки върху складови помещения, без предварително разрешение на Националната служба по зърното, в нарушение на чл.10, ал.3 ЗСТЗ, не са нищожни поради противоречие със закона, с оглед на което евентуалните искове са неоснователни. По така изложените - на стр.5 и 6 от мотивите към решението, правни изводи, са потвърдени крайните изводи на първата инстанция.
Преценявайки обективираната в решението правна воля на въззивния съд, следва да се изведе категоричен извод, че е налице произнасяне по непредявен иск. При постановяване на атакувания съдебен акт, съставът на АС-Варна не е зачел посочената по-горе практика на ВКС, като се е произнесъл извън очертания предмет на делото по претендираното с евентуалните искове спорно материално право.
Предвид горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, препращаща към приложимата в случая разпоредба на чл.270, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна от стадия на устните състезания и произнасяне по предмета на делото по евентуалните искови претенции.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 09.11.2016 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от „Джи Си България 2011” ЕООД срещу „Обединена българска банка” АД и „Хенкел и Кох – България” ЕООД евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 ЗСТЗ /отм/ за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 46, том ІІ, рег. № 1831, нот.д. № 98/21.02.2007 г. на нотариус В.Т. и на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 11, том ІІІ, рег.№ 1803, нот.д. № 377 от 23.03.2007 г. на нотариус Й.П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: