Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 207   гр. София, 16 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и десета година,  в състав:                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                       ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                    при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №125/2010 година   Производството е инициирано по искане на осъдените А. С. и А. К. за отмяна на постановената по НОХД№305/2009г. присъда №80/19.11.2009 година на Районен съд-Т. , потвърдена с въззивно решение от 27.01.2010 година на Ловешки окръжен съд, по реда на възобновяването. В депозираното искане на осъдените лица се релевират неясни и бланкетни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на А. С. за престъпление по чл.235,ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.26НК, което не е извършил. Очертаната позиция се аргументира с липса на конкретизация на инкриминираната престъпна дейност и каузалния принос на съпричастните към нея лица в текстовото съдържание на обвинителния акт, и с реализирана съдебна процедура по Глава двадесет и седма НПК въпреки констатираните пороци в повдигнатото обвинение и при неизпълнени от прокурора задължителни указания, дадени с определение от 10.06.2009 година на първостепенния съд. Предлага се упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане за саниране на визираните недостатъци . В съдебно заседание на 06.04.2010 година, А. С. и А. К. , редовно призовани не се явяват пред касационния съдебен състав. Техните права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който заявява че поддържа направеното искане по изложените съображения. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъдените за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №80 от 19.11.2009 година, обявена по НОХД№305/2009г., Тетевенският районен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК е признал подсъдимите А. В. К. и А. М. С. за виновни в това, че през периода от 08.12.2008 година до 16.12.2008, в съучастие помежду си и с неустановени по делото лица, и при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително отсекли и извозили строителна иглолистна дървесина, собственост на О. Т., поради което ангажирал тяхната наказателна отговорност по чл.235, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 от НК, като им наложил наказания - ПРОБАЦИЯ, при индивидуализирани мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК, и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 800 /осемстотин/ лева. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимите и финализирала с решение №6/27.01.2010 година, по ВНОХД №699/2009г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е първоинстанционната присъда е потвърдена. Логическо следствие от визираната процесуална дейност е необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, по отношение на който са приложими процесуалноправните норми на Глава тридесет и трета от НПК, регламентиращи извънредния способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела. Искането на осъдените С. и К. е неоснователно. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на А. К. и А. С. не е накърнено при повдигане на обвинението по чл.235, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 от НК, ч. внесения за разглеждане от съответния оторизиран съд, обвинителен акт на РП Т. Обвинителният акт на Районна прокуратура, гр. Т. отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния кодекс, съобразен е с правните предписания на чл.55 от НПК, и изготвен при съблюдаване на основните положения, визирани в ТР №2/2002 година на ВКС на РБ. В същия обвинителната власт е формулирала точно и ясно позицията си относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, форми на изпълнителното деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици и участващи лица/, със съответните им субективни измерения в съзнанието на извършителите на посегателството, посочил е доказателствата подкрепящи очертаната фактическа обстановка, и визирал приложимия наказателен закон. Лансираната от защитата “непълнота” в изложената фактология и липса на конкретизация за действията на съучастниците, предпоставила неяснота за субсумираните изпълнителни форми на престъплението, е необоснована и противоречи на словно материализираните в прокурорския акт фактически съображения и правни изводи.     На некоректност индицират и наведените в тази насока доводи за игнорирани от представителя на обвинителната власт указания на първостепенния съд, дадени с определение от 10.06.2009 година на РС Т. С визирания съдебен акт е прекратено съдебното производство по НОХД№129/2009г. и делото върнато на РП-Т. за отстраняване на констатираното противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт досежно квалифициращия признак „големи размери”, отразен ч. цифровото изписване на юридическото обвинение по чл.235, ал.3, т.5 от НК, като компетентният орган очертал и необходимост от прецизиране на обвинителната теза, базираща се на обстоятелствата, свързани с дейността на неустановените по делото лица, заварени на местопрестъплението. Прокурорът се е съобразил със задължителните указания на съда за преодоляване на съществуващата несъответност между фактическото и юридическо обвинение при лимитиране на правната квалификация, като по отношение на акцентираното от защитата неизпълнение, касаещо предписанията на съда за предявяване на обвинение за извършено престъпление на останалите участващи в посегателството лица, същите са изцяло в обсега на преценката на прокуратурата като държавна институция и нямат обвързващ характер. /ТР61/13.12.1977 година, по н.д. №60/77г. на ОСНК/. В рамките на извънредния контрол ВКС не установи и релевираното несъблюдаване на процесуалния закон в съдебната фаза на наказателния процес при реализираната диференцирана процедура-съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Заявеното от А. К. и А. С. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 19.11.2009 година, е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК, в предвидената по чл.371, т.2 НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото при нормативния регламент на Глава двадесет и седма от НПК. Първостепенният съд е взел предвид, че волеизявлението на осъдените се подкрепя от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на А. К. и А. С. и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, илюстрира стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно осъщественото деяние, неговата престъпна съставомерност и съпричастните към него лица, с произтичащите от инкриминираното поведение санкционни последици за осъдените К. и С. По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на осъдените лица за отмяна на влязлата в сила присъда №80/19.11.2009г. на Районен съд-Т. , при визираните от процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК условия, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. К. и А. С. за възобновяване на НОХД №305/2009 година, по описа на Районен съд Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.