Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 22 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 16 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител В. Г. В. срещу частта на решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.10.2011 г, по ВНЧХД № 16/11, с която е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимите Г. М. Р., И. А. З., В. А. З., А. Г. М., Р. С. М., Й. Т. М., А. Б. З., М. Б. В., П. С. С., С. Б. В., за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради изтичане на предвидената в закона давност. С въззивния акт, на основание чл. чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е отменена осъдителната част на първоинстанционната присъда, постановена от Районен съд, Сандански, по НЧХД № 208/09, и е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимите Г. М. Р., И. А. З., В. А. З., А. Г. М., Р. С. М., Й. Т. М., А. Б. З., М. Б. В., П. С. С., С. Б. В., за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 14.04.2008 г, в [населено място], в съучастие като съизвършители, а Г. М. Р., И. А. З. и В. А. З. и като представители на обществеността по повод изпълнение на функциите им, в жалба, депозирана до Председателя на Окръжен съд, Благоевград, вх. № 19/14.04.2008 г, са разгласили позорни обстоятелства за В. Г. В., като деянието е извършено публично. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че подсъдимите не са изразили становище по прилагане на института на давността, както и че неправилно е прекратено наказателното производство, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата. Защитата на подсъдимите изразява становище за неоснователност на жалбата. Подсъдимите, с изключение на подсъдимия М. Б. В., не участват лично в касационното производство. Подсъдимият М. Б. В. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Въззивният съд е приложил законосъобразно института на давността, спазвайки процесуалните изисквания по чл. 317 вр. чл. 289, ал. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, както и материалноправните норми по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2 НК. Налице са изявления на подсъдимите за това, че желаят да се ползват от последиците на давността, поради което не може да се счете, че е допуснато процесуално нарушение, произтичащо от пропуск на съда да приложи чл. 289, ал. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В същото време, правилно са преценени материалноправните основания за прилагане на давността. В тази насока е взето предвид, че деянието по чл. 148, ал. 2 НК, наказуемо с глоба, е извършено на 14.04.2008 г. Законосъобразно е съобразено, че, в този случай, е приложима редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, действала към момента на деянието, визираща срок от две години, а не редакцията от ДВ, бр. 26/10, която предвижда по-дълъг срок, и съгласно чл. 2, ал. 2 НК, не се явява по-благоприятна за дейците. При условията на висящо наказателно производство, на основание чл. 81, ал. 3 НК, срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2 НК, подлежи на завишаване с една втора, и така се получава давностен срок, равен на три години. Правилно е прието, че, за деянието по чл. 148, ал. 2 НК, извършено на 14.04.2008 г, абсолютната давност е изтекла на 14.04.2011 г, към който момент производството е било висящо пред въззивната инстанция, чието решение датира от 12.10.2011 г / въззивното производство е образувано на 13.01.2011 г /. При това положение, въззивният съд правилно е приложил чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, като е отменил осъдителната част на присъдата и е прекратил наказателното производство, с което не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.10.2011 г, по ВНЧХД № 16/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: