3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 515 София, 20 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1638 по описа за 2013 година. Постъпило е искане от осъдения Д. М. Д. за възобновяване на нохд № 206/10 г. на Окръжния съд – гр.Разград, като се претендира наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1 от НПК. Пред ВКС осъденият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 39 от 27.11.2012 г. по нохд № 206/10 г. РОС осъдил подсъдимия Д. Д. на основание чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.6 и 7, чл.26, чл.93, т.14 и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от четири години. Със същата присъда е осъден и подсъдимият М. Д. С.. С решение № 26 от 25.02.2013 г., постановено по внохд № 11/13 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подс.Д., Апелативният съд – гр.Варна потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – основателно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предопределящо отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Във връзка с релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, молителят и защитата му са поставили на вниманието на касационния съд множество данни в негова подкрепа. Обобщено, на първо място, е заявено недоволство от обвинителния акт, като се твърди, че неяснотата му ограничава правото на защита на осъдения, а на следващо място се претендира неизпълнение на задължението на съда да посочи доказателствената основа на фактите, които е приел за установени по несъмнен и категоричен начин. 1. Първо направеното възражение не намира опора в данните по делото. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК. Всякога е възможно изготвянето на обвинителен акт, далеч по - подробен, по-пунктуален, но по-важно е това, че този, въз основа на който е образувано настоящото производство достатъчно добре очертава предмета на доказване, като не препятства реализацията на правото на защита, нито пък достигането на обективната истина по делото. 2. Второто възражение, свързано с дейността на съда по същество, е основателно. Въззивният съд е приел, че мотивите на първоинстанционния съд са съответни на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, извод, който не намира опора в данните по делото. Повече от очевидно е, че РОС не е изпълнил задължението, произтичащо от коментирания текст на закона, доколкото в мотивите на присъдата липсва оценка на доказателствата, предопределили изводите по фактите. Известно е, че в хода на данъчната проверка се извършват насрещни такива, като изводите от тези проверки намират израз в съответния ДРА. В наказателния процес фактите, от кръга по чл.102 от НПК, се изясняват обективно, всестранно и пълно, независимо от ДРА, посредством всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. В съответствие тъкмо с това, при разглеждането на делото, са събрани множество доказателства, чрез различни по вид доказателствени източници – гласни и писмени. Част от относимите и необходими доказателства, събрани в досъдебното производство, са приобщени надлежно към съвкупния доказателствен материал. Въпреки това обаче, в мотивите на присъдата не са изложени съображения по оценката на този доказателствен материал, като РОС се е задоволил да акцентира върху друго - че при насрещните проверки, извършени от данъчните органи, са установени определени констатации, очертаващи невярно съдържание на една или друга от инкриминираните фактури. Такъв подход е недопустим и в съществено противоречие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Допуснатото нарушение от РОС не е отстранено от въззивния съд, който декларативно е обосновал положителната си оценка за дейността на проверявания съд, за която, при казаното по-горе, не е имал основание. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 26 от 25.02.2013 г., постановено по внохд № 11/13 г. на Апелативния съд – гр.Варна, в ЧАСТТА, с която е потвърдена присъдата на Окръжен съд-гр.Разград по нохд № 206/10 г. спрямо Д. М. Д. и ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСТЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: