Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * вписване на залог на търговско предприятие


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
С., 03.04.2012 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 99/2012 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3025 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 1746/2011 г. С този акт е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу определение № 373 от 21.06.2011 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено със залог и ипотека.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за исканото вписване, с твърдението, че достатъчно за извършване на това вписване е представянето на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията /ПВ/ и че при действащата нормативна уредба не е възможно същото да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ. Като неясно и незаконосъобразно частният касатор определя и становището на въззивния съд, че представените към договора за цесия скици по кадастралната карта и кадастралните регистри не представляват копие от кадастралната карта, изискуемо съгласно чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ. Несъгласие е изразено и с извода на Варненски окръжен съд за липса на доказателства за плащане на дължимата за вписването държавна такса, като се поддържа, че подобна липса не е била констатирана от Съдията по вписванията.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор твърди, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по следните въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/: „1. Отказ на Имотен регистър към Агенцията по вписванията да впише промени по особен залог върху търговско предприятие, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията поради несъответствие на стандартните удостоверения, издавани от Търговския регистър към АП, с изискванията, приложими към Имотен регистър към АП съгласно чл. 6 ПВ; 2. Въвеждане на изискване за представяне на договора за цесия пред Имотен регистър към АП при вписване на промени по вписан особен залог върху търговско предприятие, вече вписани в Търговския регистър към АП и конституиране на задължения относно минималното съдържание на договори за цесия на вземания, обезпечени с особен залог върху търговско предприятие, в чиито активи се включват недвижими имоти; 3. Изискване за несъществуващи документи”.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е счел, че не може да бъде извършена преценка относно спазването на изискванията по чл. 6 ПВ, като една от задължителните предпоставки по чл. 22а ПВ за вписване прехвърлянето на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като с молбата за вписване не е представен сключеният между [фирма] и „Р. Б. И.” АГ, А. договор от 12.10.2010 г. за покупко-продажба на вземане, цитиран в приложеното споразумение между същите страни за прехвърляне на вземания от 19.04.2011г., потвърждаващо посочения договор, а представеният документ, озаглавен „A. TO CLAIMS SALE AND PURCHASE AGREEMENT” от 08.04.2011 г., явяващ се анекс към договора от 12.10.2010 г., не е в надлежно заверен превод на български език. Като аргумент, обосноваващ отказ за вписване на исканото обстоятелство, решаващият състав е посочил също неизпълнението от страна на дружеството-молител на задължението по чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ за представяне на скица-копие от кадастралната карта, приложимо в случая поради факта, че процесният имот, представляващ част от заложеното търговско предприятие, се намира в район с одобрена кадастрална карта. Отделно от това, въззивният съд е констатирал, че в кориците на делото липсва документ за платена държавна такса за вписване на исканото обстоятелство в размера, определен съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози, към която препраща Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият следва да бъде допуснат до касационен контрол. Поставените от частния касатор въпроси, конкретизирани в съответствие с правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като въпроси, свързани с предпоставките по чл. 22а от Правилника за вписванията за вписване на залог на търговско предприятие и на допълнителни обстоятелства по залога, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото, а освен това същите са решени и в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о. В цитираните определения се приема, че: Актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в търговския регистър; При вписване по чл. 22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл. 6 ПВ, в т. ч. и описание на имота, включен в състава на търговското предприятие, с изискуемите индивидуализиращи белези; Съществуващото несъответствие между изискванията към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, въведени в Правилника за вписванията, от една страна, и изискванията към съдържанието на заявлението за вписване и удостоверението за вписване в търговския регистър, установени в Закона за търговския регистър и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, от друга страна, препятстващо възможността удостоверението по чл. 22а ПВ да отговаря на изискването по чл. 6 ПВ за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, следва да бъде преодоляно, като се използват данните, съдържащи се в самия подлежащ на вписване акт, доколкото чл. 33 ЗТР предвижда, че издаваните от Агенцията по вписванията удостоверения могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, т. е. копието от електронния образ на документа, приложен към делото на търговеца, има характер на удостоверение и въз основа на него може да се извърши вписването по чл. 22а ПВ.
Поради съществуването на цитираната задължителна практика касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото, обаче, въззивният акт е в противоречие с тази практика, касационният контрол на същия следва да бъде допуснат на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
Съобразявайки посочените по-горе разрешения на релевантния за спора въпрос, настоящият състав приема, че постановеното от Варненски окръжен съд определение е неправилно. Представеното удостоверение изх. № 20110621084609 от 21.06.2011 г. на Службата по регистрация, [населено място] към Агенция по вписванията, установяващо, че извършеното от [фирма] в полза на „Р. Б. И.” АГ, А. прехвърляне на вземането, предмет на вписания договор за особен залог на търговско предприятие, включващо и процесния недвижим имот, е вписано в търговския регистър, придружено от копие от самото нотариално заверено споразумение за цесия от 19.04.2011 г., е напълно достатъчно, за да се приеме, че са осъществени предпоставките по чл. 22а ПВ и по-конкретно – че са изпълнени изискванията на чл. 6 ПВ относно индивидуализиране на страните, на акта и на имота. Поради това, подадената от [фирма] молба за вписване на цесията е основателна и следва да бъде уважена.
Не може да бъде споделено и становището на въззивния съд, че в случая не е изпълнено изискването по чл. 6, ал. 3 ПВ за прилагане на скица-копие от кадастралната карта на района, в който се намира недвижимият имот. Видно от представената с молбата на [фирма] скица на поземлен имот № 22075 от 23.09.2010 г., същата е издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. С оглед на тези данни, липсва основание да се приеме, че с прилагането на описаната скица не е изпълнено императивното изискване на чл. 6, ал. 3 ПВ.
Напълно неоснователен е също изводът на решаващия състав за липса на доказателства за заплащане на дължимата за вписването държавна такса. Видно от мотивите на постановения от съдията по вписванията отказ, спорен е бил въпросът не дали таксата е внесена, а какъв следва да бъде нейният размер, т. е. дали таксата трябва да бъде определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията или по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози. Следователно, макар принципно правилно да е преценил за дължима такса в размера по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози, въззивният съд неправилно е счел, че същата не е платена.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3025 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 1746/2011 г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение № 373 от 21.06.2011 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на прехвърляне на вземане, заявено с молба вх. № 13644 от 21.06.2011 г. на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши вписване на посоченото обстоятелството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: