Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 28.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №167 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Велде Гезалтшафт“ М.Б.Х., Австрия срещу решение №1869 от 17.07.2018г. по в.т.д. №836/2018г. на Апелативен съд- София, с което се отменя решение №474 от 06.03.2015г., допълнено с определение от 04.09.2015г., постановено по т.д. №5716/2012г. на СГС, ТО, VІ - 5 състав, и вместо него се отхвърля изцяло като неоснователен предявения от „Велде Гезалтшафт“ М.Б.Х., Австрия против К. Д. К. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро с левова равностойност 195 583 лева, представляваща неустойка по чл.25 от допълнително споразумение от 26.11.2009г. към договор от същата дата за покупко-продажба на дялове от капитала на „Лесоцентър“ ООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като е разгледал делото по всички наведени от въззивника основания, а не само по тези, станали причина за връщане на делото за ново разглеждане от ВКС. Поддържа, че решаващият съдебен състав неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.92 ЗЗД и чл.26 вр. чл.20 и чл.20а ЗЗД, както и чл.48, ал.3 Конституцията, като при установена по безспорен начин фактическа обстановка е стигнал до неправилни правни изводи за договаряне на процесната неустойка при накърняване на добрите нрави и в нарушение на чл.48, ал.3 Конституцията. Излага подробни доводи, че неустоечната клауза е валидна, тъй като не излиза извън присъщите функции на неустойката, размерът й, преценен към момента на сключване на договора, не е неадекватно голям спрямо вредите, които обезщетява, не води до неоснователно обогатяване на кредитора, респ. не накърнява добрите нрави. Като прави аналогия с института на търговския представител по чл.40, ал.1 ТЗ, по отношение на когото е приложима разпоредбата на чл.41 ТЗ и с оглед нормата на чл.142 ТЗ, касаторът изразява становище, че неустоечната клауза е валидна, не накърнява добрите нрави, като нормата на чл.48, ал.3 Конституцията е неприложима в процесната хипотеза на ограничаване на правото на управителя на едно търговско дружество да извършва конкурентна дейност. Ответникът в касационното производство К. Д. К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна на предходно решение на САС с решение на ВКС №193 от 12.02.2018 г., постановено по т.д.№2303/16г. и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане поради непроизнасяне по възраженията на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и с чл.48, ал.3 Конституцията на РБ. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 100 000 евро неустойка по чл.25 от допълнително споразумение от 26.11.2009г. към договор за покупко-продажба на дружествени дялове, въззивният съд приема, че неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави и нарушение на чл.48, ал.3 Конституцията. За установено по делото е прието: сключването на 26.11.2009г. между страните на договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Лесоцентър“ ООД, по силата на който ответникът продава на ищцовото дружество притежаваните от него 5 дружествени дяла, всеки един от по 100 лева, представляващи общо 10 % от капитала на дружеството, за сумата от 150 000 евро; сключването на същата дата на допълнително споразумение, съгласно което продавачът К. К. поема задължение за срок от 1 година от заличаването му в ТР като управител на дружеството да не извършва под каквато и да е форма /лично или чрез дружество/ дейност, конкурентна на дейността на „Лесоцентър“ ООД /всяка дейност, свързана с търговия на шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен материал, трегери/, като при неизпълнение на това задължение продавачът дължи неустойка в размер на 100 000 евро /чл.25/. Съдът приема за безспорни и останалите факти: заличаването на ответника като управител на дружеството „Лесоцентър“ ООД /вписване в ТР на 25.11.2009г./; извършване на конкурентна дейност – сделки с шперплат на стойност 22 471 лева през периода на забраната по чл.24, т.е. от 26.11.2009г. до 26.11.2010г., чрез „Нортек“ ЕООД, гр.София, вкл. „Нортек“ ЕООД- клон Троян, чийто едноличен собственик и управител е ответникът. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради нарушение на ЗЗК, но в изпълнение на указанията на ВКС разглежда възраженията за нищожност поради накърняване на добрите нрави и нарушение на чл.48, ал.3 Конституцията, като излага доводи за тяхната основателност. Като цитира разрешението, дадено в т.3 от ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, решаващият съдебен състав приема, че процесната неустойка, като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави. Мотивира се, че неустойката обезпечава търпими пряко от договарящата страна вреди, а в процесния случай такива търпими от ищеца вреди по принцип не са възможни, тъй като евентуално биха могли да настъпят в патримониума на трето за правоотношението лице – „Лесоцентър“ ООД. Излага аргументи, че ищецът не твърди и не се установява да е претърпял вреди, а наличието на претърпяна вреда е абсолютна предпоставка на искането за присъждане на неустойка, като размерът им не е нужно да се доказва. Противоречието с добрите нрави се обосновава и с целта на неустойката- под страх от санкция от пазара да се елиминира бившият съдружник и управител, и всички дружества, в които той би могъл да упражнява професията си; с поемането на задължение за отказ от право за упражняване на търговска дейност на пазара за дървен материал и прекомерността на договорения размер от 100 000 евро, уговорен извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съдът приема, че неустойката има единствено санкционна функция, а размерът й е прекомерен и с оглед стойността на сделките, които ответникът е извършил в нарушение на забраната за извършване на конкурентна дейност – общо 22 471 лева. Счита, че дори да се приеме, че ищецът е претърпял вреда, тя е очевидно по-малка от претендираната сума. Освен това е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като срещу задължението на ответника-продавач по сделката - да се въздържа от конкурентна дейност, насрещна престация на купувача-ищец въобще не е предвидена. Излага и съображения за нищожност поради нарушение на чл.48, ал.3 Конституцията на РБ, съгласно който всеки гражданин да може свободно да избира своята професия и място на работа. Въззивният съд приема, че уговореното в чл.24 и чл.25 от допълнителното споразумение по същество ограничава правото на полагане на труд от страна на ответника, който като дългогодишен управител на търговско дружество е придобил професионална квалификация и умения в специфична търговска сфера. С определение №443/13.08.2019г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите „1. Към кой момент трябва да се направи преценката дали неустойката е прекомерно голяма, като критерий за нищожността й поради противоречие с добрите нрави- към момента на сключване на договора или към момента на възникване на правото на неустойка /т.е. момента на неизпълнението/ или към друг момент? и 2. При преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени /заявени и установени/ по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.?“. За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС съобрази следното: С оглед задължителните разрешения в т.3 от ТР №1/09 от 15.06.2010. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се съобразяват специфичните факти и обстоятелства, включително примерно посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Не е нищожна по условие неустойка само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. По основателността на касационната жалба: Въведеното в касационната жалба основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.2 ГПК /допуснати нарушения на съдопроизводствените правила/ не е налице. При повторното разглеждане на делото по реда на чл.294 ГПК въззивният съд е съобразил задължителните указания на касационния съд като се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл.92 ЗЗД след обсъждане и излагане на мотиви по възраженията на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави и нарушение на чл.48 Конституцията. Излизането от рамките на спора, зададени с касационното решение и излагането на мотиви по въпроси, намерили разрешение при първото разглеждане на делото, доколкото приетото е в пълно съответствие с разрешенията в отменителното касационно решение, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на въззивното решение. По отношение на въведеното от касатора оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон– основание за отмяна по чл.281, т.3, пр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира същото за основателно. При безспорна фактическа обстановка и приемане за установено както сключването между страните /ищцовото дружество като съдружник, притежащ 90% и ответникът като съдружник, притежаващ 10% от капитала на „Лесоцентър“ ООД/ на валиден договор за продажба на дружествени дялове с обща номинална стойност 500 лева за сумата от 150 000 евро, така и заличаването на ответника като управител на „Лесоцентър“ ООД и последващото извършване на конкурентна дейност в периода 26.11.2009г.- 26.11.2010г. чрез дружество, чийто едноличен собственик и управител е той, въззивният съд е стигнал до неправилния извод, че обективираната в чл.25 от допълнителното споразумение клауза за неустойка в размер на 100 000 евро за нарушение на чл.24, регламентиращ задължението на продавача за срок от 1 година от заличаването му в ТР като управител на дружеството да не извършва под каквато и да е форма /лично или чрез дружество/ дейност, конкурентна на дейността на „Лесоцентър“ ООД, е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Съдът е изложил принципно правилното разбиране, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа на справедливост, но е достигнал до необоснования краен извод, че в конкретния случай договорената неустойка за неизпълнение на задължението на ответника- продавач по договора за продажба на дружествени дялове в „Лесоцентър“ ООД, който освен съдружник е бил и управител на това дружество, да не извършва конкурентна дейност в продължение на една година от заличаването му като управител, излиза извън тези функции. Неустойката е компенсаторна и има за цел на първо място, да обезпечи изпълнението на поетото от ответника задължение в период от една година да не извършва лично или чрез дружество конкурентна дейност на основната дейност на „Лесоцентър“ ООД, на второ място, да обезщети вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това задължение и на последно място, да санкционира за неизпълнението неизправната страна. При преценката дали договорената неустойка в размер от 100 000 евро противоречи на добрите нрави следва да бъдат отчетени различни фактори, вкл. естеството и целта на договора, вида на поетите с него задължения, особените качества на страните. Неустоечната клауза е част от договор за продажба на дружествени дялове, който е двустранен и възмезден- в патримониума на ответника като продавач възникват задължения за прехвърляне на собствеността на дружествените му дялове, както и множество други задължения, предвидени в допълнителното споразумение, вкл. да не извършва в продължение на една година конкурентна дейност, а в патримониума на ищцовото дружество като купувач възниква основното задължение да плати договорената продажна цена от 150 000 евро, надвишаваща както номиналната, така и балансовата стойност на дяловете. Следва да се съобрази обстоятелството, че страните по договора са съдружници в „Лесоцентър“ ООД, като продавачът освен съдружник е бил и управител на дружеството, а целта на изкупуването на дяловете на единия съдружник /ответника/ от другия съдружник /ищеца/ е упражняване на пълен контрол върху дружеството от ищцовото дружество като едноличен собственик на капитала. Поетото от ответника договорно задължение да не извършва конкурентна на „Лесоцентър“ ООД дейност е задължение за бездействие за конкретно определен период с продължителност, която не е значителна /една година от заличаването му като управител в ТР/, като цели да гарантира запазване на клиентите и разработените пазари, съхраняване на производствените и търговските тайни на управляваното до този момент от него дружество. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай договорената неустойка в чл.25 от допълнителното споразумение има засилена обезпечителна функция, т.е. цели да възпре ответника – бивш съдружник и управител от извършване на конкурентна дейност, за да гарантира на дружеството, което е управлявал запазване на клиентите, както и на търговските и производствени тайни. Не може да бъде споделено възприетото от решаващия съдебен състав, че договорената неустойка се претендира без изобщо да са настъпили вреди за купувача по договора и че единствената й цел е да се елиминират участници на пазара на дървен материал, за да се осигури пазарен комфорт на ищеца. За да достигне до тези изводи, съдът не е взел предвид специфичните за случая обстоятелства, че страните по договора са съдружници в „Лесоцентър“ ООД, че след процесното прехвърляне на дялове ищцовото дружество става едноличен собственик на капитала с всички права по чл.123 ТЗ, вкл. право на участие в разпределението на печалбата, както и намиращото се в латентно състояние право на ликвидационен дял, че ответникът е бил управител на дружеството и като такъв е разполагал с пълна информация за финансово-икономическото му състояние и дейността му, вкл. параметрите на сделките и съконтрахентите. Няма спор в теорията и съдебната практика, че една от основните функции на неустойката е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на договора, като размерът на тези вреди не е нужно да се доказва. Когато неустойката надвишава вредите тя има и санкционна функция, но този й характер не я прави a priori противоречаща на добрите нрави, като съвкупност от морални правила и принципи, вкл. принципа на справедливост в търговските и гражданските правоотношения. В настоящия случай неустойката обезщетява вредите от нарушение на задължението на бившия съдружник и управител да не извършва конкурентна дейност за определен период, чийто размер не е нужно да бъде доказван от кредитора- едноличен собственик на капитала на „Лесоцентър“ ООД. С оглед естеството на задължението, за чието неизпълнение е договорена процесната компенсаторна неустойка, не може да се приеме, че към сключване на договора е налице съществено несъответствие между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. Съдът при съобразяване с постановките на ТР №1/2009 от 15.06.2010г. е изложил принципно правилната теза, че преценката за накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на договора, но в същото време е анализирал като релевантно за тази преценка обстоятелството, че размерът на договорената неустойка е явно прекомерен с оглед стойността на сделките, които ответникът е извършил в нарушение за забраната за извършване на конкурентна дейност- 22 471 лева, респ. с оглед евентуално претърпените вреди. Като е приел, че този факт е правнорелевантен за преценката дали неустоечната клауза е договорена при накърняване на добрите нрави, съдът в противоречие със задължителната съдебна практика е извършвал оценка на факти и обстоятелства последващи сключването на договора. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претендираната от ищеца неустойка не е уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и не нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, поради което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Необосновани са изводите на въззивния съд, че клаузата за неустойка, обективирана в чл.25 от допълнителното споразумение, е нищожна, тъй като е договорена в нарушение на чл.48, ал.3 Конституцията на РБ. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че Конституцията в частта, регламентираща основните права на гражданите, има пряко и непосредствено действие, т.е. допустимо е страната директно да се позове на основния закон и да претендира защита на свое субективно конституционно закрепено право. Конституционно закрепеното право на ответника свободно да избира своята професия и място на работа /чл.48, ал.3/ не е нарушено с договорената между страните забрана за извършване на конкурентна дейност за период от една година. Следва да се има предвид, че правото на труд не е абсолютно право и може да бъде ограничавано в определени случаи, предвидени в закона, вкл. в хипотезите на чл.41, ал.2 ТЗ, чл.142, ал.1, т.1 ТЗ, чл.237, ал.4 ТЗ, предвиждащи временна забрана за извършване на конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване интересите на търговец, когото задължените лица са представлявали, управлявали или контролирали по силата на договор или закон. Временната забрана за извършване на конкурентна дейност не представлява отказ от личното право на труд, което е гарантирано от закона, тъй като ответникът по силата на договор за продажба на дружествени дялове е поел задължение след прекратяване на договора му за управление на „Лесоцентър“ ООД и заличаването му като управител в ТР да не осъществява лично или чрез дружество /т.е. дружество, което контролира като собственик или управлява и представлява/ определен вид търговска дейност- сделки с шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен материал, трегери. Това задължение не ограничава правото му да осъществява труд по трудово правоотношение в предприятия произвеждащи и търгуващи с посочените стоки, нито да бъде управител на дружества, осъществяващи различна дейност от търговия с шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен материал, трегери. Цитираната от въззивния съд съдебна практика на ВКС по приложението на чл.48 Конституцията е неотносима към настоящия спор, тъй като разглежда спорове по трудови правоотношения и хипотези на поето от работник или служител задължение след прекратяване на трудовия му договор да не заема същата длъжност за определен период от време. Положението на управителя на едно търговско дружество не е аналогично с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и престиращ труд в изпълнение на сключен с работодателя трудов договор. Като е приел обратното и е отхвърлил предявения иск на основание чл.92 ЗЗД за сумата 100 000 евро, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 100 000 евро- неустойка по чл.25 от допълнителното споразумение към договор ог 26.11.2009г. за продажба на дяловете от капитала на „Лесоцентър“ ООД, ведно със законната лихва до окончателното плащане. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да плати на ищеца всички направени съдебни разноски в общ размер от 44 928.88 лева, от които 14 047.22 лева за първоинстанционното производство, 12 790 лева за първото въззивно производство, 4 800 лева за първото касационно производство, 1 500 лева за повторното въззивно производство и 11 791.66 лева за настоящото касационно производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1869 от 17.07.2018г. по в.т.д. №836/2018г. на Апелативен съд- София, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на „Велде Гезалтшафт“ М.Б.Х., Австрия, гр.Виена, „Донауфелдер щрасе“ №216, регистрирано в Търговския съд в гр.Виена с идент.номер 1337033 на основание чл.92 ЗЗД сумата 100 000 евро - неустойка по чл.25 от допълнително споразумение от 26.11.2009г. към договор от същата дата за покупко-продажба на дялове от капитала на „Лесоцентър“ ООД, ведно със законната лихва от 08.08.2012г. /предявяване на исковата молба/ до окончателното плащане. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Д. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на „Велде Гезалтшафт“ М.Б.Х., Австрия, гр.Виена, „Донауфелдер щрасе“ №216, регистрирано в Търговския съд в гр.Виена с идент.номер 1337033 сумата 44 928.88 лева съдебни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.