О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60127 гр. София,15 декември 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар при становището на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия Вълкова частно наказателно дело № 1020 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал.6 от НПК. Постъпила е частна жалба от адвокат Е. В. от АК-Кюстендил - защитник на подсъдимия Д. Х. П. по ВНОХД № 491/2020г. по описа на ОС - Кюстендил срещу разпореждане от 11.10.2021г., с което е върната касационната жалба на жалбоподателя - защитник, подадена срещу въззивна присъда № 260005 от 30.03.2021г. по същото дело. С частната жалба се навеждат доводи, че връщането на жалбата е незаконосъобразно, тъй като в срок е подадено допълнение, с което са отстранени всички пропуски и са посочени касационните основания. Прави се искане за отмяна на обжалвания акт. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че частната жалба е неоснователна поради липсата на законоустановените реквизити в съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, което ги определя като негодно процесуално основание за касационна проверка на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери следното: На 16.09.2021г. в саморъчно написано върху постъпила в срок касационна жалба разпореждане, в което не е посочено кой конкретно съдия го е постановил, е било дадено указание на жалбоподателя – защитник (адвокат Е. В.) в седемдневен срок да приведе касационната жалба „в съответствие с изискванията на чл.351 ал.1 НПК“. В указания срок жалбоподателят депозирал допълнение към касационната жалба, въз основа на което делото било изпратено на ВКС по компетентност. С разпореждане № 172/04.10.2021г. на председателя на трето наказателно отделение на ВКС е констатирано, че съдържанието на жалбата и допълнението към нея не съответстват на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК – не са заявени претендираните касационни основания, не са посочени данните, които ги подкрепят и не може да бъде установена изричната воля на подсъдимия - дали атакува присъдата в цялост или частично, поради което е направен отказ да се образува касационно производство и делото е върнато на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл.351, ал.5, т.1 от НПК. След постъпване на делото във въззивния съд, съдията – докладчик по ВНОХД № 491/2020г. на ОС - Кюстендил постановил атакуваното с частната жалба разпореждане, с което върнал касационната жалба срещу въззивната присъда по съображения, че с допълнението към касационната жалба не са отстранени всички пропуски, доколкото не са посочени касационните основания и съображенията, които ги подкрепят, както и не може да бъде установено дали присъдата се атакува изцяло или отчасти поради противоречие в искането. След преглед на материалите по делото и запознаване с наведените от жалбоподателя доводи в допълнението към касационната жалба, както и с тези в частната жалба досежно незаконосъобразността на атакуваното разпореждане, ВКС намира оспорения съдебен акт за неправилен. Действително касационната жалба и допълнението към нея търпят основателен упрек предвид налични в съдържанието им неясноти и липса на прецизно заявено касационно основание. Жалбоподателят неправилно счита, че касационните основания са визирани в чл.354, ал.1, т.2 и т.5 от НПК. Посочените разпоредби установяват правомощията на касационната инстанция, а не касационните основания, които са изчерпателно изброени в чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Касационните основания представляват нарушения на процесуалния и/или материалния закон, без които оспореният пред касационната инстанция съдебен акт не би бил такъв, какъвто е постановен от контролирания съд. Наличието на касационно основание предпоставя упражняването на съответно правомощие на ВКС по чл.354, ал.1 - ал.5 от НПК. В изпълнение на указанията за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията в чл.351, ал.1 от НПК е подадено допълнение, в което дословно са възпроизведени цели абзаци от предходна касационна жалба, по повод на която е било постановено отменително решение №114/23.09.2020г. по н.д. №403/2020г., първо н.о. на ВКС, по същото наказателно производство. Касаторът е навел и неаргументиран довод за необоснованост, който не може да бъде предмет на обсъждане в касационното производство освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК (т.нар. трета касация), която не е налице в случая, тъй като същият се домогва да инициира втора по ред касационна проверка, а не трета. Същевременно наред с оплакването за необоснованост на обжалвания въззивен акт (вж. бланкетната касационна жалба и стр.1 от допълнението към нея) касаторът заявява, че не оспорва установената от съда фактическа обстановка (вж. стр.2 от допълнението към касационната жалба). Това допълнително създава несъответствие по смисъла на чл.351, ал.5, т.1 от НПК, защото двата довода са взаимно изключващи се. Въпреки това, от представеното в срок от защитника допълнение към касационната жалба в изпълнение на дадените му указания по чл.351, ал.5, т.1 от НПК, може да се изведе претенция за касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона при решаване на въпросите за отговорността на подсъдимия по обвинението за хулиганство, както и че искането е ограничено до отмяна на въззивната присъда относно осъждането на подсъдимия за това престъпление. Този извод се налага от изрично посоченото в допълнението към касационната жалба, че не се оспорва установената от съда фактическа обстановка, а само правния извод на въззивния съд, че действията на подсъдимия осъществяват състава на престъплението хулиганство, като няма нито един аргумент или заявено несъгласие с фактическите и правни изводи на съда относно другото престъпление, предмет на обвинението за причиняване на лека телесна повреда на полицейски орган. В допълнението към касационната жалба е отбелязано , че не оспорва присъдата в частта за престъплението по чл.131 от НК поради влизането й в сила, което с оглед ТР №5/2018г. на ОСНК на ВКС не е вярно, тъй като първоинстанционната присъда в оправдателната й част е атакувана с въззивен протест, в резултат на който е постановена нова въззивна присъда, с която е ангажирана отговорността на подсъдимия и по това обвинение. Правилно отбелязаното в обжалваното разпореждане противоречие в искането не изключва в конкретния случай възможността касационната жалба и допълнението към нея да изпълнят предназначението си на годно средство да предизвикат касационна проверка, тъй като с проявената допълнителна активност за навеждане на конкретни доводи само срещу осъждането по чл.325 от НК в изпълнение на дадените указания по чл.351, ал.5, т.1 от НПК, може да се счита постигнат установения стандарт за редовност в тази част на касационната жалба. В тази връзка при преценка на искането е следвало да бъде съобразено процесуалното развитие на делото, както и особеностите на процесното обвинение за извършени в условията на съвкупност две престъпления – хулиганство по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК и лека телесна повреда на полицейски орган по чл.131, ал.2, т.4, във вр. с ал.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК, тъй като евентуалната отмяна на осъждането за хулиганство по чл.325 от НК, съответно исканото оправдаване на дееца по това обвинение, би предпоставило изменение и в останалата част на въззивната присъда най-малко поради отпадане на изискването за съобразяване на забраната по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при множество престъпления. За да прецени, че обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е незаконосъобразно, настоящият касационен състав съобрази и обстоятелството, че в предходното разпореждане за привеждането й в съответствие с чл.351, ал.1 от НПК от 16.09.2021г. е пропуснато да се посочи какво точно е констатирал съответният съдия от въззивния съд при проверката за нейната допустимост и редовност – пропуск или несъответствие с изискванията на чл.351, ал.1 и 3 от НПК. Иначе казано разпореждането е неясно и непълно, защото съгласно задълженията си по чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК съдията е трябвало да укаже на жалбоподателя да уточни съдържанието на касационната жалба, да му посочи кои са недостатъците й и едва след това да го покани да ги отстрани в седемдневен срок. Като не го е сторил по надлежния ред, съдията от въззивния съд, който е администрирал касационната жалба, е предпоставил неяснотите в постъпилото допълнение към нея. ВКС е имал повод да посочи, че правните последици на нередовна жалба настъпват тогава, когато указанията на съда относно пропуските и несъответствията, поради които тя не кореспондира с процесуалния закон, са формулирани по ясен, недвусмислен и изчерпателен начин и въпреки това са останали неизпълнени от адресата. В противен случай правото на жалба на субектите на процеса би се лишило от ефективна реализация в тяхна вреда (Решение № 173 от 30.09.2016 г. по н.д. № 652/2016 г., ІІ н.о. ВКС). Ето защо, разпореждането за връщане на жалбата следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на ОС – Кюстендил за администриране на касационната жалба. Предвид горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане на Окръжен съд – Кюстендил от 11.10.2021 г. по ВНОХД № 491/20 г. , с което е върната касационната жалба на адвокат Е. В. – защитник на подсъдимия Д. Х. П. срещу въззивна присъда № 260005 от 30.03.2021 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на процедурата по администриране на касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: