2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №311 гр. София, 14.05.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 121 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д. като ЕТ „Агро-С. Д.”, [населено място] срещу определение № 900 от 08.12.2017г. по ч.гр.д. № 642/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 97 от 03.11.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег. № 9835/27.10.2017 г. по заявление с вх. № 6160/03.11.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Ловеч. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че подаденото заявление за вписване на анекс към договор за аренда не отговаря на изискванията на закона, тъй като поради настъпилите промени в законодателството (новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 07.02.2017 г.) пред съдията по вписванията следва да бъдат представени доказателства за установяване дали арендодателят, който е подписал анекса към договора за аренда, е собственик на недвижимия имот, упълномощен ли е от страна на останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на сто идеални части от имота. Счита, че по този начин решаващият състав се е отклонил от насоките и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, като е преценявал материалноправните предпоставки на представения пред него акт за вписване – анекс за продължаване само на срока на вече сключен и вписан договор за аренда, по които страните са едни и същи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?“ Поддържа, че поставеният въпрос е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с практиката на ВКС, обективирана в определение №503 от 21.09.2017г. по ч.т.д. № 2119/2017г. , определение № 557 от 06.11.2017г. по ч.т.д. № 2141/2017г., определение № 528 от 28-09.2917г. по ч.т.д. № 2123/2017г., определение № 514 от 26.09.2017г. по ч.т.д. № 2097/2017г., определение № 469 от 05.10.2017г. по ч.т.д.№ 2112/2017г., определение № 523 от 25.10.2017г. по ч.т.д. № 2154/2017г., определение № 500 от 21.09.2017г. по ч.т.д. № 2114/2017г., определение № 493 от 20.09.2017г. по ч.т.д. № 2146/2017г., определение № 496 от 21.09.2017г. по ч.т.д. № 2113/2017г., определение № 499 от 21.09.2017г. по ч.т.д. № 2108/2017г., определение № 507 от 25.09.2017г. по ч.т.д. № 2148/2017г., определение № 545 от 01.11.2017г. по ч.т.д. № 2110/2017г., определение № 470 от 05.10.2017г. по ч.т.д. № 2125/2017г., определение № 522 от 25.10.2017г. по ч.т.д. № 2118/2017г., определение № 502 от 21.09.2017г. по ч.т.д. № 2116/2017г., определение № 686 от 21.11.2017г. по ч.т.д. № 2143/2017г., определение № 524 от 27.09.2017г. по ч.т.д. № 2137/2017г., определение № 691 от 21.11.2017г. по ч.т.д. № 2098/2017г., определение № 562 от 09.11.2017г. по ч.т.д. № 2658/2017г., определение № 552 от 03.11.2017г. по ч.т.. № 2131/2017г., определение № 405 от 31.07.2017г. по ч.т.д. № 1547/2017г., определение № 411 от 02.08.2017г. по ч.т.д № 1024/2017г-, определение № 426 от 28.07.2017г. по ч.т.д. № 1035/2017г., определение № 562 от 09.11.2017г. по ч.т.д. № 2658/2017г., определение № 686 от 21.11.2017г. по ч.т.д. № 2143/2017г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на определението, взе предвид следното: С определение № 72 от 29.01.2018г. настоящото производство е спряно до приключване на тълк.д. № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС. Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което е отпаднала причината за спиране на настоящото дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е приел, че представеният от заявителя анекс за продължаване на срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на приетата нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието поради липсата на информация съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Съдебния състав е изложил съображения, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл. 6, ал. 1, б. „а” от Правилника за вписванията – идентификация на страните, докато в случая липсва информация дали упълномощителят-арендодател Х. М., като наследник на общия наследодател М. К., е единствен наследник и кои са другите сънаследници, ако има такива, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Въз основа на това е приел, че не са налице данни за изпълнение на чл.3, ал. 4 ЗАЗ и предпоставките за вписване на анекса към договора за аренда. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът, за да достигне до крайния си извод, е споделил извода на съдията по вписванията, че вписване следва да бъде отказано поради липса на представени доказателства за правата на арендодателя във връзка с изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ. Налице е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР № 1/16.01.2019г. по тълк.д. № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС, което дава отговор на въпроса „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“ С цитираното тълкувателно решение е прието, че материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ / ред. ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. В съобразителната част на ТР №1/2018г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че с §6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.13/07.02.2017г., в сила от същата дата, е изменен чл.3, ал.4 ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В действалата до изменението редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. С новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Следователно коментираното изменение има отношение единствено към материалноправните предпоставки за сключване на договор за аренда и анекс за изменението му по отношение на срока и не въвежда нарочно изискване съдията по вписванията да проверява правата на арендодателя. Според приетото в т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. Следователно неправилно окръжният съд е отнесъл преценката относно правата на арендодателите по отношение на арендувания имот към проверката, която съдията по вписванията следва да извърши на основание чл.6, ал.1, б. „А“ ПВ относно идентификацията на страните. Съгласно цитираната разпоредба притежаването на определено субективно имуществено право не е сред изчерпателно изброените идентификационни белези на страните по акта, подлежащ на вписване. По същите съображения, основани на дадените в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълкувателно дело №7/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения относно проверката, която съдията по вписванията извършва, следва да се приеме, че неправилно окръжният съд е мотивирал крайния си извод и с липсата на пълномощно от арендополучателя, дадено на пълномощника, подписал анекса към договора за аренда. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 121/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. ОТМЕНЯ определение № 900 от 08.12.2017г. по ч. гр. д. № 642/2017 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него определение № 97 от 03.11.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда - рег. № 9835/27.10.2017 г. по заявление с вх. № 6160/03.11.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Ловеч. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на вписването, заявено със заявление с вх. № 6160/03.11.2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: